неделя, 11 май 2008 г.

Честит празник, шуменци!

Преди 5 години, на кандидатстудентския изпит по журналистика, доц. Юрий Проданов ме попита защо съм избрал Шумен (не бях кандидатствал никъде другаде). Веднага му казах, че е заради симпатиите към града. Малко поизлъгах, щото допреди изпитите не бях идвал тук. Като идвах да се записвам за тях, наш'те почнаха да търсят място, където да отсядам за по една вечер. Намери едни далечни роднини, които даже не подозираха за моето същесвтуване. Бяха се виждали на сватбата на родителите ми, разбирай 1983 г. Калитин и Юлия Кънчеви ме приеха едва ли не като блудния син. Посрещаха ме за изпитите, изпращаха ме, помагаха ми страшно много. Страхотни хора! Такъв ми беше първият "сблъсък" с Шумен. Хубави, топли хора. Зарадвах се, щото идвам от град (Плевен), където хората са по-студени, затворени в себе си и, дори роднина да си им, могат да те оставят гладен и жаден. Не важи за всички, разбира се. 5 години по-късно, впечатленията ми за шуменци си остават същите. Тук намерих много приятели, добри познати, колеги, преподаватели и хора, изобщо. А винаги съм бил на мнение, че един град го правят хората, които живеят в него. Това е, мисля, магията на Шумен. Не знам защо битува мнението, че градът е еснафски, не съм много съгласен с това. В Плевен, например, не можехме да си позволим (често) да седнем да някоя пейка, в лятна вечер, и да си пийваме. Правили сме го, но винаги минаваха хора, които ни се подиграваха. Е, тук съм го правил много пъти.
Е, като град (визуално) си има доста неуредици, ама да стискаме палци, ще се оправят някой ден. И дано "Пенисът" влезе в употреба или го гътнат.
Честит празник, шуменци! Останете си такива, каквито сте!

1 коментар:

Radomir Atanasov каза...

Да, това е Шумен :) Има си и кусури, ама си е готин. Радвам се, че Шумен ти е харесал повече от Плевен :)))