вторник, 6 май 2008 г.

Селската бамя - голям кеф








Ходих днес до Мадара, на селския събор. Ако трябва да съм честен, обичам такива събори, наполовина съм си селянче. Баща ми е от едно китно местенце в Предбалкана и пазя мили спомени от големи “яденета и пиенета” на сбора. В Николаево се падаше на 24 май.
В Мадара и работа трябваше да свърша, репортаж да направя. Пък и бях се разочаровал от събора в Плиска няколко дни по-рано и се надявах да си подобря впечатленията. В Мадара – сбор като сбор: кебапчета и кюфтета цвърчат (прилични на вкус), бира се лее (ама по малко), малко цигани за цвят, народна музика (кат си му отива), малко калабалък, захарни памуци и подобни глезотии за хората и т.н. Хубаво впечатление ми направиха хората, които записах. Единият каза, че от София (Варна или Стара Загора, така и не разбрах точно) се вдигнал за събора. Е, щом го влече. Всички – доволни от кметицата. Вярно, малко по-чистичко от преди, фонтанче пуснали за разкош. Аз още помня как, мисля, че по-миналата година, тогавашния шуменски кмет, Веселин Златев, им обеща, че, май до две седмици, ще започне изграждането на канализация в селото. Е, почна, ама май след повече от половин година. Ама туй – минало.
Днес и на софра ме каниха, ама пусто – на работа съм. Пък и малко съм срамежлив за такива неща. Да ме пита човек що... Позяпахме и се качихме горе на скалите. Пламена (годеницата ми) не беше ходила до там и аз ще се правя на гид. Величествено е в подножието на скалите. Надвиснали над теб като един огромен скален великан, който а-ха да те сграбчи, ама той – не, само стои и те гледа. А от скалите – кап-кап, вода се стича. Там е забранено да се ходи, ама кой спазва забрани в България. С поне 50 души се разминах. Че и чужда реч чувах. Вървят си хората и цъкат. За цъкане си е. Красиво, мама му стара. И птички ти пеят, водичка ромоли нейде, хладинка и тия величествени скали. До Конника и тая година не стигнах. Нищо, той още си е там, ще го видя някой ден.
Върнахме се в селото, да мушнем по някое кебапче и слушам, че Славка Калчева приключва с концерта си. Харесва ми като певица, викам си, чакай да бягам за интервю. Слиза Славка от сцената, прегръща се с бабите и гледам – Светлин Пламенов (“Шуменска заря”). Аз, в повечето случаи, колегиално се държа с останалите журналисти. Ще го изчакам да свърши с интервюто, пък и обичам като правя аз интервюта, да си ги правя сам, не някой да ме подпира отзад и да си пише въпросите, които аз задавам, на свое име. Въй, Светлин кат задърпа Калчева, все едно биволица на водопой кара. Почна да я разпитва за някакви енергии дали усещала, викам си “Тез се познават, щом Пламенов за ръкавите я води, май няма да ме огрее интервю...”. Е, огря ме, все пак. Останах очарован от Славка Калчева. Интел
нигентна жена, красива, с излъчване. И не се превзема като повечето „звезди”.
Туй то, хубаво си изкарах. Че и репортажче направих. Kr@simir казва, че съм изкарал селския сбор като събитие, ама то в тая суша на събития и туй е нещо. Пък може и да съм го превъзнесъл малко. То, в тоя град кат завързан се чувствам и като отида на село, ми се отпуска душата. Разни хора - разни настроения...

P.s. Фото: Петрова, Б.


2 коментара:

Bo каза...

Брей, хем и аз бях там, ама ти както си го написал по-интересно изглежда! :-)))
А и снимките си ги бива! :-D

Rado каза...

Страхотна двойка ;)