вторник, 27 юли 2010 г.

Грешка, грешка!


Парламентът ще започне утрешното си заседание с изслушване на вътрешния министър Цветан Цветанов във връзка с инцидента в Кърджали, когато полицията нахлу в апартамент и преби обитателите му, след което излезе с обяснение, че това било грешното семейство.

По-рано днес декларация на Коалиция за България (КБ), прочетена в пленарната зала, силно възмути депутатите на ГЕРБ и те демонстративно напуснаха залата, предаде Вести.бг. В текста се акцентираше върху полицейския произвол, като конкретно беше визиран вчерашният случай в Кърджали. Според депутатите е нужен ясен отговор защо е разпоредено на полицаите да се държат брутално и грубо с българските граждани, които плащат заплатите им.

"Случайна грешка, повтаряща се грешка, по погрешка - редица от грешки, която предизвиква въпроси каква е политиката - на правото или на палките", се казваше в текста.

От КБ настояха за изслушването на Цветанов, а председателят на парламента Цецка Цачева още днес да свика заседание на комисията по правата на човека. Цачева отговори, че в рамките на деня ще прецени дали да упражни правомощията си и да свика извънредно заседание на комисията, която да се произнесе по поведението на полицейските служители в Кърджали. Министър председателят Бойко Борисов коментира инцидента в Кърджали пред БНР.

Извиках министър Цветанов и той ме информира, че лично е говорил с пострадалите, че днес заминава проверката на инспектората на МВР, каза премиерът. Според него с влизането полицаят трябва да следи обстановката, а в случая ставало въпрос за хора, които очевидно нямало да окажат съпротива. Възложил съм на министър Цветанов тези полицаи да бъдат тежко санкционирани, но след като излезе докладът на инспектората, каза още премиерът Борисов.

Даа, някакси на място идва текста на химна на МВР, изпят от полскотръмбешкия бард Веселин Маринов:

"истината днес е само тази -

родната полиция ни пази."

А от какво са опазили двамата полицаи битите в Кърджали? От отпускане. Човек като се отпусне, стане му спокойно, лежерно, почва да мързелува и какви ли глупости може да му дойдат на главата. И за да не си мисли глупости – ще му налеем адреналин. От първа палка. И още един стих от текста на химна:

"хора, запомнете ни добре!"

Ще, ще, за това не се притеснявайте, изживяването е незабравимо.

Е, поне не е уникално. Датата е 15 април тази година, статията е на Дневник:

Певецът Красимир Аврамов, известен, като Човека-глас, бил арестуван тази сутрин от барети по време на операция "Недосегаемите". Баретите нахлули в дома на певеца, накарали го да легне на земята с белезници и покрита глава. След като разбрали грешката си, служителите на МВР се извинили на певеца и си тръгнали.

Представяте ли си какъв фалцет е изкарал Аврамов, известен главно на себе си, като Човека – глас. Но не това е въпросът. Пророк ли бе Мирослав от “Джанго зе”, когато изпя “Грешка, грешка, сбърках вратата”. Едва ли... Но, ако нещата продължават в същия дух, май това трябва да е новия химн на силото министерство. Маестро, музика!



п.с. Снимка - БГНЕС

вторник, 6 юли 2010 г.

О, Музо, възпей

Темата с химна на МВР, изпят от Веселин Маринов, и днес задържа първото място по форуми и сайтове с коментари, откъм интерес на аудиторията. След като стана ясно, че Веселин Маринов ще изпее химн за МВР групата във Фейсбук "Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее” събра 56 000 фенове, пишат БГНЕС и допълват: снощи Маринов изпя химна за МВР с "танцуващи полицаи" и истински патрулни автомобили на сцената в зала 1 на НДК. През последните 48 часа темата за химна на МВР е сред най-коментираните във форумите в интернет. Сред най-колоритните коментари е: МВР пресцентър съобщава: Извършено е престъпление. Веселин Маринов снощи в парка заловил 2 баби и им изпял новата си песен! Последствията са ужасни!”, казват от агенцията.

Само едно уточнение, че групата "Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее” има 57 123 членове, а тази, съставена от негови почитатели има 1332-ама. Когато числата заговорят, дори меденият глас на Полски Тръмбеш трябва да замълчи. Нищо лошо за МВР и неговите служители, но този химн ви върна доста години назад. В години, които дори аз не помня, само са ми разказвали за трагично – възхваляващия патос към институциите. Една бегла прилика само напомня за американското “Да служиш и защитаваш”, останалото – мирише на нафталин. Или на гранясало олио. Все пак, певецът рекламираше и подобен продукт, надявам се – негранясал. Всъщност, Веселин Маринов не се ограничава само с рекламите на тези стоки, изключвайки веднага МВР от списъка: можеше да си го купиш и на бутилка вино, на кутия с бонбони или да си поръчаш 500 гр. от него за 4, 80 лв. в русенско заведение, под формата на спагети. Но пък закъде по-напред половин килограм от “червения бард”, както доскоро го наричаха.

Така че, малко странно ми звучи от рекламата в хранителния бранш, да се прехвърлиш в ПиАр – пропагандния сектор (ако има такъв). Лошо говори за самия сектор. И прави лош ПиАр, министър Цветанов.





снимки - тук: http://www.facebook.com/home.php?#!/pages/Da-pomognem-na-Veselin-Marinov-da-spre-da-pee/278427226255?ref=ts


вторник, 27 април 2010 г.

Хора и улици

“Тръгваме някъде, после назад
Тръгваме някъде, път като път”
Така пееха Мими Иванова и Борис Гуджунов в емблематичната си песен “Хора и улици”. А че тръгваме назад, това всеки шуменец може да потвърди като тръгне по китните ни, разкопани улици. То път ли е, като път... Че и по задръствания вече гоним големите градове. В 9 ч. вчера, преброих над 40 автомобили на улица “Васил Друмев”. Стоят и чакат светофара да светне зелено. И бълват газове, колкото исландския вулкан. Тези като мен сигурно си мислят, че като пешеходци сме по-привилегировани. Да, ама не. Казах си го, докато вчера се разминавах по главната улица с две фадроми. Шуменци си пият кафето, а до тях кипи строителна работа. Тежка, но за сметка на това шумна и прашна. На принципа на АЛФ – “Обожавам работата, мога да я наблюдавам с часове!”. То с тази мания за отказване на цигарите да се чуди човек кое е по-малко вредно – тютюневия дим или прахоляка, който гълташ заедно с кафето на “Стъргалото” в Шумен. А до теб работата ври и кипи. След като се шегуват хората, че в града е най-дългото кафене, сигурно сме и града с най-много надзиратели по контрола на работата. Почиваш си на пластмасовото столче и наблюдаваш как се изпълнява проека по ИСПА в града. И като буден гражданин можеш да информираш институциите как се работи.
Покрай голямото копаене вече излязоха и вицове. Че дори и с вашето радио. Намигването е на колегите от ТОП Новини:
Попитали Радио "Ереван": Ще има ли трета световна война? Радиото отговорило: Питайте Радио Шумен. В този град вече копаят окопите!
Дали копаем окопи не знам, но вече имахме първите жертви, които се срутиха в уличните дупки. За щастие – измъкнали се по живо, по здраво и вече ще гледат в краката си. Защото “път като път”, ама нашия е с препятствия.
Поне за вода може да платим по-малко. Не, че ще поевтинява, просто пак заради проекта, тя все е кът. Всъщност, като се зарови човек във форумите я някой вода няма, на друг като копали – телефонът му резнали, трети противогаз си търси.
И докато исландците се забавляват в вица, че последното желание на тяхната икономика, било да разпръснат пепелта й над въздуха, то ако нашата икономика тръгне из Шумен, съвсем ще я загубим. Или в пряхоляка из въздуха, или в някои от окопите. А от фирмата – изпълнител на проекта нежно си припяват: “ИСПА е нашата главна вина”.

п.с. Снимка: Тошко Йорданов, в-к "Шуменска заря"

понеделник, 26 април 2010 г.

За гъсоците и сирийския дълг

България постигна договорка със Сирия за изплащането на част от дълга й към нашата страна. Очаква се до един месец Дамаск да преведе 17 милиона долара, което е 24% от външния дълг на страната към България, съобщи вчера правителствената информационна служба. Към момента целият размер на дълга към България възлиза на 75 млн. долара.

Сигурно мнозина от вас са посрещнали с трепет тази новина, а пък може би някои са прочели статията на колегата Иво Инджев, публикувана в неговия блог. Ето и част от нея:

Сирийската официална информационна агенция САНА, позовавайки се на премиера Наджи ал Отари, съобщи, че България е опростила по-голямата част от дълга на Дамаск към София. Съобщението беше цитирано от Асошиейтед прес, от което светът разбра, че българските медии съобщават обратното ( че сме имали нещо като “голям шлем” като сме отбили 17 милиона от сирийския дълг). Ще поеме ли този път някой вината за това подвеждане? Споразумението, според САНА, е парафирано от двамата премиери: Наджи ал Отари и Бойко Борисов, министър-председател на България, който е на официално посещение в страната. Сирийският министър на финансите Мохамед ал-Хюсеин каза пред журналисти, че България се е съгласила да опрости 54 млн. долара от дълга на Дамаск. Той заяви, че двете страни ще проучат възможността за изплащане на останалите 17 млн. долара.

Това е част от статията на Иво Инджев. И тъй като ние не сме пощенска кутия на институциите и не защитаваме техния интерес, когато е в ущърб на обществото, решихме да проверим информацията. Оказва се, че подвеждащото в случая май е ... текстът на нашия колега. Статията на Сирийската арабска информационна агенция (САНА) обяснява точно това, което и българските медии, и правителствената пресслужба: че Министър Ал-Хюсеин е заявил, че подписаното споразумение урежда изплащането на 17 млн. долара от общите задължения към България – 71 милиона долара.

А сега ще ви върнем отново към статията на Иво Инджев, която завършва: “Не знам дали и от кого са подведени българските медии, безропотно гълтащи информационната каша. Но тя поставя българската журналистика в ролята на гъската, захранвана насила с цел да се угои и да бъде сервирана на трапезата на началника.”.

Всъщност, изводът, който ние можем да си направим е, че в журналистическата професия може и да има гъсоци, но има и лешояди, които само чакат лъвовете да се оттеглят, за да се наядат на техен гръб.

А изводът на кого да вярвате е за вас...


п.с. Ако Иво Инджев публикува някъде линка от САНА, в който се казва това, което той твърди, ще се опровергая сам и ще се извиня. Но едва ли такъв титан на перото, който не е сред "гъсоците" се интересува от мнението на провинциалните журналисти.

петък, 19 март 2010 г.

Опасности!!!

България е малка, но опасности дебнат отвсякъде. Тъкмо позабравихме свинския грип, оказа се, че и птичият напомня за себе си. От Румъния. Затова трябва да се затворят всички потенциални пернати преносители на заразата под карантина. Тоест не чакайте кокошката да започне да се сополиви, а още от сега й наложете ембарго за свободно щъкане из двора. Щеше да е смешно, ако не беше сериозно. Но ако си мислите, че само с тези грипове ще си останем – забравете. Заразното зло посегна и на котките. Така че – мерете редовно температурата на вашия четирикрак любимец и следете здравословния му статус.
Но не само грипът и неговите разновидности са опасностите, с които ежедневно се сблъскваме. И никой не е застрахован от нищо. Дори и държавният глава.
"Започнахме вече събирането на подписите за искането за импийчмънт на президента Георги Първанов от тази сутрин", похвали се в НС съпредседателката на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова, съобщава Днес.бг. Фидосова каза също, че провеждат разговори с колеги и от други парламентарни групи, а конкретните мотиви ще предостави допълнително. На настоятелните въпроси на медиите да каже поне един от мотивите, тя отсече:
"Боли ме кръстът зверски, не мога да стоя".
На тези, които са си помислили, че мотивът за искане на импийчмънт са болежките на Фидосова, сайтът пояснява:
В настоящия случай, със скандала "Дянков–Първанов", искането за импийчмънт може да мине по чл. 32 от Конституцията, който гласи, че никой не може да бъде филмиран, записван и подлаган на други подобни действия без неговото знание и съгласие.
Ако решението мине през КС, пълномощията на президента се прекратяват, но ще се поемат от вицепрезидента Ангел Марин. Който пък вече поясни, че от това нямало да стане по-добре. И съм склонен да се съглася, защото представете си ситуация – премиер и президент на една държава – генерали. На кого да обясниш, че България не се управлява от военна хунта.
А като казах, че никой не е застрашен от опасностите, нека не забравяме и Интернет. И по-специално – виртуалните ферми. Две седмици, след като пловдивски общинари бяха изловени да прекопават лозя и да доят крави, старейшините решиха да прекратят порочната практика и да отстранят от работа в комисия най-върлия фермер във Facebook Димитър Керин. Керин, който пловдивски сайтове наричат “виртуалният текезесар” обаче се защити, като заяви, че не е единственият съветник, който копае във Facebook. Той посочи, че е стигнал до 40 ниво, докато съветничката от ДСБ Даниела Желязкова вече е на 46-то.
Така че, апелирам към общинските съветници. Ще култивирате виртуален зарзават, само ако сте в комисията по земеделие. За да може челен опит да предложите и ще сте с една крачка пред вашите колеги. Иначе, както чухте, е опасно.
И наздраве с по едно виртуално питие. С него поне няма опасност да се натровим.

петък, 19 февруари 2010 г.

Васил Левски

"Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме роските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето."

Това са думи на Васил Иванов Кунчев към богат българин от Влашко, публикувани в сайт на ПМГ в Сливен. 137 г. се навършват днес от обесването на Апостола на свободата. Близо век и половина след заветите на Дякона, който почти всички признават за най-великият българин, тез думи си остават, като че ли само думи.

И днешният век е на равноправие. Но на онова криворазбраното, в което едни са по-равни от други. Днес не сме роби в буквалния смисъл на думата. Днес сме заробени. От самите себе си, за съжаление. Век и половина по-късно, ние чакаме кой ще ни оправи. И сами не си помагаме. Днес е по-лесно да изпълняваш безропотно, вместо да възроптаеш срещу изпълнението, когато виждаш, че е нередно. Днес разбойниците още върлуват, без значение от кой етнос са. Те са около нас, безнаказани и продължаващи да безчинстват на наш гръб. Защото ние го позволяваме. Като роби. А храмът на нашата свобода бе забравен от безвремието, в което живеем.

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Това също са думи на Васил Левски. Днес на нашето знаме пише “Шумен мрази ЦСКА”, “Не на ГМО” и т.н. Но националият трибагреник е един символ. Символ на загубената ни някъде в неспиращия преход националност. Или по-скоро забравената. Пак по пътя на прехода. Преди се обединявахме като народ, когато играеха футболните ни национали. Днес сме единни, когато има национална трагедия. И широко крещим, че сме свободни българи, докато слушаме песента “Свобода” на Джордж Майкъл, а всъщност синджирите още стоят на вратовете ни. Разликата е, че тези окови сами си ги правим и сами си ги слагаме. А ги носим, защото така е по-лесно. И сме “българи – юнаци” само на маса, за съжаление.

Ако някой се е обидил от думите ми, съжалявам. Това е моето мнение, дано вашето да е по-различно. Но каквото и да казвам аз, Васил Левски го е казал още през 1868 г. на Панайот Хитов:

“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”.

петък, 5 февруари 2010 г.

Мраз в съдебната система

Шуменските улици са замръзнали. Установих го и аз, докато гледах Тракийският квартал, поседнал върху уличното платно. Но никой не ми е крив, че днес тръгнах с есенни обувки. Е, нямаше да е лошо някой да се погрижи за леда, но аз лично се надявам това да свърши по-бързо слънцето, отколкото някой друг. Иначе знаем обясненията – опесъчено е, няма заледени участъци. Обяснения давани от кабинет.
Но освен улиците, и правосъдието ми изглежда замръзнало. Българското.
По света важи правилото “насила хубост не става”. Тук е “обратното” – “хубост” без натиск не става, пише в свой коментар колегата Иво Инджев. Питайте роднините на убития в Париж български студент Борилски. Трябваше да минат 10 години, за да получат правосъдие, но само след безпрецедентна намеса на френската държава, която предизвика преразглеждане на оправдателните присъди по делото.
Лошото е, че понякога, който и да натиска, нищо не се променя. Колко управляващи говореха за реформи в съдебната система, а те, реформите, ставаха или козметични, или само в сферата на добрите пожелания.
И като си говорим за замръзналото ни правосъдие, случаят “Борилски” далеч не е единственият пример. Сигурно мнозина от вас знаят за делото за убийството на Мировския поп. Извършено през 1997 г., процесът така и не бе финализиран с виновни или невинни. Двамата обвиняеми така и не дочакаха да разберат изходът на делото и починаха – единият се удави, другият бе застигнат от рак. Абстрахирам се от факта дали те са извършителите, това може да каже само почитаемият съд. Който обаче не успя. Не му стигна времето. Животът е кратък. За този случай, един шуменски адвокат каза, че е по-добре бавно и справедливо правосъдие, отколкото бързо, но с недоказана вина. А бавно и без изход?
В началото на тази година, шуменски рецидивист бе осъден на 3, 6 м. затвор за откраднат салам и водка. Престъплението бе извършено през 2002 г.
Затова, и заради още десетки случаи, съдебната ни система е замръзнала. И с цел да е справедлива е бавна като империите и дори по-бавна от тях, ако перифразирам Урсула Ле Гуин. А дали е справедлива? Това всеки от вас трябва сам да си отговори.