вторник, 26 февруари 2013 г.

Дъмбълдор не би позволил това!


Очакваше се. Даже малко закъсня. Протестиращите посочиха и следващия виновник. Този, който винаги е трън в очите, който винаги пречи, който никога не е удобен – медиите. И по-точно „гадните“ журналисти. Епитетът си е мой, наизустен от кратката ми 9 годишна практика. Просто съм свикнал да го чувам, затова предпочитам сам да си го казвам. При разговор с един от лидерите на протеста в Бургас, една колежка бе обвинена, че е платена и телефонът й бе затворен. Тя просто изрази съмнение в някои от исканията и тезите. Като например – нямало нужда от образователен ценз на управляващите, защото се видяло какво правели до сега образованите.
Първа журналистическа грешка: Нямате право да не се съгласявате с протестиращите. Каквото Ви кажат, го записвате дословно и така го предавате. Няма значение, че може да е противоречиво или нелогично. Иначе сте платени журналисти.
Протестиращите започнаха да се изнервят, когато репортерите ги питат за исканията им. Дразнещи били и квалификациите, че самите искания били хаотично представени и разнопосочни.
Втора журналистическа грешка: Нямате право да изказвате лично мнение. Ако исканията се променят с времето, само ги представяте безпристрастно и без коментар. Няма значение, че един казва „Искам цената на тока да падне с 10%“, а друг „Искам с 50%“. Или пък се настоява за лов на еднорози в Тетевен. Записвате всички искания и така ги представяте. Слушателят, зрителят или читателят да се оправя сам.
снимка: Фейсбук
 И последно – журналистите минимизират протестите. В Бургас недоволните граждани недоволстваха, че репортерите не могат да броят. Последната неделя журналистите ги изкарали 3 – 4 000, пък те били 8 или 10.
Трета журналистическа грешка – не бройте. Попитайте организаторите на протеста колко са се събрали и сложете още 20% отгоре за всеки случай.
Това към колегите. А към протестиращите:
Уважаеми колеги. Обръщам се така към Вас, защото откакто и когато сте на улиците и ние сме с Вас. Заедно мръзнем, заедно стоим под дъжда и на вятъра. Не сме ние отдушника на Вашето недоволство. Напротив – ние сме неговият проводник, канал. В една книга пишеше, че ако в Шеруудската гора проговори дъб, а на другия ден го няма в „Таймс“, значи просто не се е случило. Гарантирам Ви, че и с протестите е същото. Не искаме медал, такава ни е работата. Ще Ви издам една тайна, уважаеми протестиращи – журналистите, точно тия, дето не можем да, имаме навика да увеличаваме бройката на протестиращите. За масовост. Така че, не ни обвинявайте, че не можем да броим. Можем и други неща. Да търпим да ни обиждате, да хвърляте камъни и по нас, да ни сочите среден пръст или да ни обвинявате, че изпълняваме поръчки и лъжем. Можем и да решим, че протести няма. Едва ли ще го направим, но можем. Защото най-малко журналистите сме Ви виновни за нещо. Все пак сме от една страна на барикадата. Докато Вие не ни изгоните от там. Но Дъмбълдор не би позволил това!

Няма коментари: