Кошлуков - за едно обърнато общество

Гледам, "Лидер" ми пуснали поредното си култово прессъобщение:

Азис подкрепя Емил Кошлуков

25 юни 2009

Водещият на “Вечерното шоу на Азис” се включи в предизборната кампания на коалиция Лидер и „Новото време”, на която Емил Кошлуков е мажоритарен кандидат и водач на листата в Пловдив град. В столицата вече са факт билбордове с новата мъжка визия на гласовития шоумен. А слоганът е „Аз се променям, а вие? Изберете промяната с Емил!”. Преобразеният Азис излъчва мъжка увереност и сила, а гримът, роклите и женския стайлиннг са вече в миналото. Специално за случая Камен Вълканов засне изкусителна фотосесия, в която кралят на попфолка позира като истински мачо. Азис е вече мъж и му отива.
“Ще гласувам за Емо! Защото ми е приятел и бяхме заедно в Къщата, защото е истински и искрен човек, говори по човешки, не използва трудни и завоалирани думи, които никой не разбира. Много е позитивен, с божествено чувство за хумор и всеотдаен като приятел!”, коментира Васил решението си да подкрепи Кошлуков."

Гледам и не вярвам на ушите си... Наскоро слушах една стара пресконференция на Кошлуков, в която Сашо Диков го пита дали е политическа проститука. Не, че има голяма връзка.
Иначе разбираме, че Азис се променял, с него и Кошлуков. Но в какъв смисъл? Васил заприличвал на мъж и това му отивало. И Кошлуков ли заприличва на мъж и му отива или обратното? Или променливата Кошлуков вече променя и хора? От женоподобни на твърди мачовци? Ужас! От сега "Лидер" се лишиха от гласовете на всички хомосексуални, транссекусални други сексуални групи. Как могат да очакват от комшията Пешо, който от две години носи рокля и грим и пие боза по цял ден, щото вярва, че ще му пораснат гърди, че ще гласува за тях? Ами Пешо откога ни моли да му викаме Пепи и да не му повишаваме тон, защото се разстройва... А сега Кошлуков ще го промени, ще го превърне в мачо(мен) като ... Азис...
Крий се, хомосексуални народе! От скинарите и хомофобите само Кошлукмен е по-страшен. С един поглед - и те обръща. Сексуално имам предвид.

Добави в Svejo

Честит празник, деца на България!

Днес е международният ден на детето. И колкото и да си пея “Къде са ми детските книжки...” и т.н., някакси не мога да и да не се замисля доколко държавата, в която съм роден, някъде тук, под небето от коприна, се грижи за своите деца. Не, не искам да звуча като човек, който мрази родината си, защото ще е лицемерно, но няма как и да обичам до полуда ситуацията, в която живеем, растем и създаваме поколение, евентуално.

Не, няма да коментирам малките детски надбавки, кризата с детски градини в някои градове, детската смърност, трафика на непълнолетни и прочие, и прочие, списъкът е дълъг.
Но няма как да не се замисля над числото 8 000. Това е приблизителният брой на членовете във Фейсбук групата “Да защитим две български деца”. Сигурно сте се досетили, че става въпрос за семейната драма в Асеновград, която ще повлияе на живота на две невръстни същества. Не мисля да коментирам нито правната страна на нещата, в която съм лаик, нито кой е крив и кой – прав в цялата ситуация.
Проблемът за мен се крие в усилията, която български институции хвърлиха да защитят идеята две деца на България, пък макар и наполовина нейни граждани, да бъдат отведени от страната си. Не знам дали съм прав, но в “белите държави” такова нещо едва ли би се случило. Там, най-малкото ще се активизират граждански институции, адвокати, които чакат подобни случаи за да се захванат с тях, малко наподобяващи Ерин Брокович и т.н. Много други държави биха положили всички усилия за да спасят своите деца и да ги задържат в своите граници. Пример за това са полските дипломатически лица, които лично бяха дошли да съблюдават този процес. А българските институции бяха там за да помогнат за неговото осъществяване. Но, ще каже някой, това им е работата. Да, съгласен съм, но защо не се появи някой държавен фактор, който, извън политическия ПиАр, да се опита да помогне и на децата. Аз не видях. Защо органите на реда позволиха на трети лица да участват в това насилствено и брутално дърпане и бутане на двете деца? Ами – защото сме в България. Защото хлапетата, които телевизиите показаха бяха третирани като стока, като продукт, участващ в някаква насилствена подялба и размяна. Но това едва ли учудва много хората, които са работили с ресорните държавни институции. Които, както са ми казвали, говорят за децата като за краставици – в бройка.
А те си имат имена – Николета и Павел са две от тях. Когато знаеш имената им, поне малко заангажираш подсъзнанието си, съм чувал. Колко е вярно – не знам. Но Николета и Павел са две деца, които българската държава, в лицето на своите институции, показва, че не иска. Както същата страна, със същото лице показва, че не търпи болни и недъгави, очевидно и децата не са й приоритет.
Тъжно стана, но какво да се прави, животът никога не е усмивки, скъпи деца, малки и големи. Това е най-трудното нещо, което възрастните осъзнават. Само че, на някои места, усмивките се получават толкова рядко и толкова измъчено.
И все пак – честит празник, деца на България. Пък ако искате – останете си тук, за да се борите точно с тези безумия.

Добави в Svejo