"Да зарадваме депутатите за празниците"

Кампанията я видях в сайта на Богомил Шопов . Хареса ми, пуснах картичка, оставям и тук, за да можете и вие да се включите:

Добави в Svejo

40 вдъхновяващи речи в 2 мин.

Добави в Svejo

Честита ми награда!

Не, че се хваля... Абе, хваля се. Радио Шумен спечели специалната награда за материал за интеркултурния диалог на 10-ия конкурс на Представителството на ЕК за България - "Робер Шуман". Фийчърът, с който спечелихме призa е мое дело. Както и казах, много ми е специална таз награда, защото това е първия конкурс, на който участвам, респективно - и първата награда. Пък то е като първата целувка, ще я помниш цял живот и ще я сравняваш с всички останали.

Айде, честито :)

Добави в Svejo

Днес: 15 декември

По стара българска традиция, празниците се отбелязват няколко дни преди настъпването им и, обикновено, няколко дни след завършването им. Поне в моя роден край е така. Този път, обаче, примерът е от пловдивско.

"Пътна полиция" е задържала 64-годишна жена от с. Цалапица, която шофирала колата си в нетрезво състояние на автомагистрала "Тракия". При проверка с дрегер, апаратът отчел 1,51 промила алкохол в кръвта на бабата. Въпреки почерпката, жената се качила зад волана на Форд-а си и потеглила. По време на проверката тя обяснила на униформените, че не е пила алкохол, преди да потегли с автомобила си.

Ха, пък после казват, че на младите кръвта им кипяла като младо вино. Явно днес модата е друга. Но ние не сме нация от пияници и се занимаваме и със сериозни теми.

И на 15-ти декември, политиката и политиканстването ни заляха като евтино олио – супермаркет.

“Ще свалим БСП и ДПС от власт”, подчерта Мартин Димитров, който събра най-много гласове на вътрешнопартийните избори в СДС.

Това звучи мотивиращо за вашите съратници, г-н Димитров, но интересното е, че не се ангажирате с дата. Или поне година. Защото с този наплив от членове, засега изгледите не са розови. Според публикации в интернет, последователите на синята идея в Шумен били 50... Тук водещият замълчава или поне сменя темата.

Но, докато някои правят избори по американски, други обират суперлативи от книгите си.

"Винаги съм му стискала палци. Той е човекът, който заслужава това", казва в интервю за национален ежедневник приятелката на премиера Елена Йончева.

Журналистката казва, че е прочела книгата на Станишев “Защото сме социалисти”.

"Това е наистина той. Написал е нещата, които споделя и пред приятели. Там няма никакъв висок патос и партийна риторика, това са думи, които трябва да присъстват по-често в политиката, този човешки диалог за нормалните неща от живота", казва тя.

Е, аз не съм я чел, защото не съм социален тип, пък какво остава за социалист. Но чакам на пазара и други произведения: “Защото не сме етническа партия”; “Защото знаем какво са 800 дни”; “Защото не сме социалисти”; “Защото не сме социалисти 2” (с лилави корици” и “Защото сами си правим избори и си ходим на тях”. Авторите са други, разбира се, мисля, че и сами ще се досетите кои са.

Но докато у нас любовта към управляващата класа се споделя, обикновено, с протести, в други култури я засвидетелстват по различен начин. Приказката “По дрехите посрещат...”, в арабските страни е преиначена.

Журналистът, който замери американския президент Джордж Буш с обувките си, работи в телевизия "Ал Багдадия" и се казва Мутандар ал Зейди, съобщиха световните медии. Припомняме, че репортерът скочи от стола си точно, когато Буш завършваше прощалната си пресконференция в Багдад, хвърли обувките си и извика на арабски:

"Това е целувка за сбогом, куче!".

За сведение, обувките са били 43-ти номер. А като си представя, че днес Джордж Буш е в Афганистан, на изненадваща визита. Какви ли летящи предмети го очакват там... Традициите не са това, което бяха. Едно време с яйца и домати се изразяваше народната обич, а сега хората преминали на лека промишленост.

Веднага след инцидента, на конференцията на ООН за климатичните промени плъзнаха и вицовете.

Посланикът на Франция Брис Лалонд спретна поредната шега с бъдещия бивш американски президент Джордж Буш:

"Към Белия се приближава човек и казва на охраната, че иска да се види с Буш. Бодигардът му отговаря, че този президент вече не живее тук. На следващия ден същият човек отново пристига пред Белия дом със същата молба. Охраната отново отговоря, че Буш вече не живее в Белия дом. Когато и на четвъртия ден се повтаря същото, полицаят видимо раздразнен му казва: "Колко пъти да ви кажа, че него вече го няма тук?". Човекът отговорил: "Зная, зная, но ми е толкова приятно да го чувам отново и отново!".

Добави в Svejo

Ахмед - Мъртвият терорист

Добави в Svejo

Честит 8-ми декември!

Хайде да се веселим, докато сме млади

След радостната младост

След отегчителната старост

Ще ни притежава пръстта

И ако сте от мнозинството, което сега се въпросително се почесва по темето, няма да ви държа в неведение и ще ви издам: това е началото на студентския химн “Гаудеамус игитур”. Винаги съм си мислел, че ако той се пееше от няколко засукани студенти, с различни полове, в зависимост от предпочитанията и в различен аранжимент, щеше да е по-достъпен за по масовата аудитория, но това е друга тема.
Всъщност, днешният студенточовек едва ли обръща кой знае какво внимание, точно на този ден, на химна. Или поне не на студенстския. Днес учащият се има друга работа – да се трансформира.
Как биха протекли тези метаморфози в един средностатистически ден на един средностатистически студент?
Ранно ставане, към 10 ч., с виковете на съседа по легло, стая или етаж. Едната възможност е виковете да са радостни, с голяма доза еуфория – все пак празник е днес. Другият вариант е пак да няма топла вода и измъченото студенстко тяло да е установило това, заставайки под душа. Възможна е и компилация.
Следва мъчителното пиене на сутрешно кафе, гонейки спомените от предишната вечер и бавно преминавайки в активно състояние, след топло рестартиране на системата. Някоя заблудена душа ще попита: “Какви лекции ще имаме днес?”, с което ще си навлече истеричен смях и саркастични коментари пред останалите съседи.
Лека, полека нещата отиват към бърз обяд, който е съсредоточен в довършване на количествата от колета – помощи изпратен от от Роднинската служба за взаимопомощ на студентите. Е, някой ще се опита да се отскубне от кайсивото изкушение на дядото на Мартин от 3-ия етаж, някой и наистина ще успее, прилагайки силни аргументи.
Така или иначе, следобедът е изпълнен с приготовления.
За представителите на нежния студенски пол те са физически – дрехи, прическа, грим, докато техните опоненти залагат на психологическите: колко, коя, къде и колко. Интерпретациите оставям на вас. Иначе, вечерта за всички протича различно, само сутрините си приличат. Но студенският празник носи магия, различна от ежедневието на студента. Най-малкото, защото съществува илюзията за нещо по-различно. Най-малкото, защото на този ден студентът ще се почувства по-близко до Валхала, ако приемата тази метафора: където празненството не свършва и продължава цяла вечност. Разликата е, че за студентът купонът свършва, рано или късно, а и на другия ден има лекции.
Но, така или иначе, днешният учащ вече се е доближил до понятието свръхчовек.
За Ницше, това понятие означава да преодолееш дълбоката погрешност на съвременния свят, на морала, културата и самия човек и по този начин да възвестиш триумфа на живота в неговите непосредствени инстинкти и влечения.
Макар и с по-прости думи и действия, българският студент вече достига понятието свръхчовек. Искате примери ли:
От ранна възраст този индивид придобива специализирани умения: шпакловане, фугиране, лепене/разлепяне на тапети, поправка на електрически уреди и ВиК инсталации, готвене с минимални количества, необходими за ястието, асортименти и други важни, социални умения. Студентът придобива още способността да се изкъпе със студена вода при минусови температури, да издържи 3 дена само на алкохол и цигари, тук – таме и някоя ядка, както и 5 дена без вода. Научава се да си мие зъбите и със степчето, останало от предната вечер.
Придобива и социални умения: с лекота може да пие до 5 сутринта, а час по-късно да вземе изпит, и то с нелоша оценка. Социализира се лесно в обществото, придобива способността да общува непринудено с много, непознати хора в малки пространства (разбирай – стая в общежитията по време на купон). Лесно съжителства дори и с нелицеприятни представители на животинския свят: хлебарки, мишки и др. Развива и умения на манипулатор: може да разтяга локуми по време на устен изпит, да не каже нищо по темата, а накрая да получи хубава оценка.
И ако това не е свръхчовек – здраве му кажете.
Но, размишленията не са за ден като този, затова ще добавя само: “Човек и добре да живее, завършва университета все някой ден”. Наздраве! Маестро – музика!

Добави в Svejo