Есен 2008: Котел и Жеравна

С Пламена решихме да отскочим за няколко дни до Жеравна. Ако си без кола е малко трудно, тъй като транспорта не е много удобен. Хванахме автобус до Котел, оттам с друг - до Жеравна. Котел не ми допадна много, очаквах някаква възрожденска атмосфера, пък не намерих такава. 2 часа търсихме улицата на занаятите, ама табелите ли бяха грешно поставени, ние ли грешно ги четохме, такава улица не намерихме. Ето, все пак и малко снимки от Котел:

Пристигнахме в Жеравна към обяд. Колеги ме бяха предупредили, че там има къщи - фантоми. Без течаща вода, без парно и с други подобни "екстри". Ние ще отседнем за два дни в "Юнашки глави". Не сме чували нищо за къщата, но - риск печели, риск патки пасе. Всъщност, "Юнашките глави" се оказа страшно попадение. Къщата е дървена, стара, не както други в селото, направени за да изглеждат стари. Стаята е с голяма баня, разбрахме, че в други едва се обръщаш, докато се къпеш.



Обядвахме в една от малкото механи в селото - "Старча". Мненията ни се смениха за два дни. Кухнята е разкошна, но в менюто, първия ден, нямаше цени. Това ни наведе на мисълта, че ти дърпат чертата както си преценят. Иначе, шкембе чорбата им е невероятна. Хапнахме и някакъв мезелък - "шкембе със смилянски боб в керемида". Разкошна работа:

Жеравна е много спокойно място. Човек има чувството, че тук времето е спряло отдавна, а единствените опровержения за това са малкото коли и цифровата телевизия. Хората са учтиви и възпитани, някак си не по задължение. Подозирам, че това е техният "лайфстайл".


Вечеряхме в механата на "Юнашки глави". Леля Зорка, майка на собственика, и още една баба държат механата. Разтропани жени, бързо работят, с усмивка посрещат и изпращат гости. Казват, че не се нуждаят от рекламни табели, защото на тях рекламата им я правят доволните гости. Прави са, ние също останахме доволни. Вечеря за двама: домашна туршия (прясно втасала), млечна салата (специалитетът - лапад, овче кисело мляко, чесън, орехи...), едно юзче домашна ракия, шишчета, пържоли, пържени картофи, еленско филе и две кани домашно червено вино... Мултиоргазъм за чревоугодниците. Всичко това - за няма и 70 лв.
На другия ден ще гледаме и малко природа. Препоръчват ни да се качим по екопътеката, над селото, а от билото - да видим Котел отгоре. Предупреждават ни, че много са се отказвали, не стигат до върха. Около 1 час е преходът, но си заслужава:

След голямото вървене, имахме сили само да хапнем по едно шкембе и да се проснем на леглото. Вечеря в механата на къщата, с най-невероятният миш-маш и сирене по шопски. Но, освен всички тези вкусотии, пропуснах да спомена закуската: палачинки с домашен конфитюр от праскови, мекици и гъсто като шуменска мъгла овче сирене.
На раздяла обещаваме, че пак ще се върнем. Заслужава си!!!

Добави в Svejo