понеделник, 20 октомври 2008 г.

Есен 2008: Котел и Жеравна

С Пламена решихме да отскочим за няколко дни до Жеравна. Ако си без кола е малко трудно, тъй като транспорта не е много удобен. Хванахме автобус до Котел, оттам с друг - до Жеравна. Котел не ми допадна много, очаквах някаква възрожденска атмосфера, пък не намерих такава. 2 часа търсихме улицата на занаятите, ама табелите ли бяха грешно поставени, ние ли грешно ги четохме, такава улица не намерихме. Ето, все пак и малко снимки от Котел:

Пристигнахме в Жеравна към обяд. Колеги ме бяха предупредили, че там има къщи - фантоми. Без течаща вода, без парно и с други подобни "екстри". Ние ще отседнем за два дни в "Юнашки глави". Не сме чували нищо за къщата, но - риск печели, риск патки пасе. Всъщност, "Юнашките глави" се оказа страшно попадение. Къщата е дървена, стара, не както други в селото, направени за да изглеждат стари. Стаята е с голяма баня, разбрахме, че в други едва се обръщаш, докато се къпеш.



Обядвахме в една от малкото механи в селото - "Старча". Мненията ни се смениха за два дни. Кухнята е разкошна, но в менюто, първия ден, нямаше цени. Това ни наведе на мисълта, че ти дърпат чертата както си преценят. Иначе, шкембе чорбата им е невероятна. Хапнахме и някакъв мезелък - "шкембе със смилянски боб в керемида". Разкошна работа:

Жеравна е много спокойно място. Човек има чувството, че тук времето е спряло отдавна, а единствените опровержения за това са малкото коли и цифровата телевизия. Хората са учтиви и възпитани, някак си не по задължение. Подозирам, че това е техният "лайфстайл".


Вечеряхме в механата на "Юнашки глави". Леля Зорка, майка на собственика, и още една баба държат механата. Разтропани жени, бързо работят, с усмивка посрещат и изпращат гости. Казват, че не се нуждаят от рекламни табели, защото на тях рекламата им я правят доволните гости. Прави са, ние също останахме доволни. Вечеря за двама: домашна туршия (прясно втасала), млечна салата (специалитетът - лапад, овче кисело мляко, чесън, орехи...), едно юзче домашна ракия, шишчета, пържоли, пържени картофи, еленско филе и две кани домашно червено вино... Мултиоргазъм за чревоугодниците. Всичко това - за няма и 70 лв.
На другия ден ще гледаме и малко природа. Препоръчват ни да се качим по екопътеката, над селото, а от билото - да видим Котел отгоре. Предупреждават ни, че много са се отказвали, не стигат до върха. Около 1 час е преходът, но си заслужава:

След голямото вървене, имахме сили само да хапнем по едно шкембе и да се проснем на леглото. Вечеря в механата на къщата, с най-невероятният миш-маш и сирене по шопски. Но, освен всички тези вкусотии, пропуснах да спомена закуската: палачинки с домашен конфитюр от праскови, мекици и гъсто като шуменска мъгла овче сирене.
На раздяла обещаваме, че пак ще се върнем. Заслужава си!!!




16 коментара:

pamy каза...

Ех,спомени,спомениии:-)
Забравил си да споменеш за котката.
Иначе съм напълно съгласна с теб:P

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...

Браво! Айде другия път и нас да вземете!

Анонимен каза...

Коска подкрепям - Мариянски и нас да вземете, и да е скоро, скоро!!!!
Ло

Анонимен каза...

еее, милото какни уреди да се класирамевсички за Жеравна. Само Мариянски, друг път няма да ме лъжеш така брутално ;)
маришка