вторник, 27 април 2010 г.

Хора и улици

“Тръгваме някъде, после назад
Тръгваме някъде, път като път”
Така пееха Мими Иванова и Борис Гуджунов в емблематичната си песен “Хора и улици”. А че тръгваме назад, това всеки шуменец може да потвърди като тръгне по китните ни, разкопани улици. То път ли е, като път... Че и по задръствания вече гоним големите градове. В 9 ч. вчера, преброих над 40 автомобили на улица “Васил Друмев”. Стоят и чакат светофара да светне зелено. И бълват газове, колкото исландския вулкан. Тези като мен сигурно си мислят, че като пешеходци сме по-привилегировани. Да, ама не. Казах си го, докато вчера се разминавах по главната улица с две фадроми. Шуменци си пият кафето, а до тях кипи строителна работа. Тежка, но за сметка на това шумна и прашна. На принципа на АЛФ – “Обожавам работата, мога да я наблюдавам с часове!”. То с тази мания за отказване на цигарите да се чуди човек кое е по-малко вредно – тютюневия дим или прахоляка, който гълташ заедно с кафето на “Стъргалото” в Шумен. А до теб работата ври и кипи. След като се шегуват хората, че в града е най-дългото кафене, сигурно сме и града с най-много надзиратели по контрола на работата. Почиваш си на пластмасовото столче и наблюдаваш как се изпълнява проека по ИСПА в града. И като буден гражданин можеш да информираш институциите как се работи.
Покрай голямото копаене вече излязоха и вицове. Че дори и с вашето радио. Намигването е на колегите от ТОП Новини:
Попитали Радио "Ереван": Ще има ли трета световна война? Радиото отговорило: Питайте Радио Шумен. В този град вече копаят окопите!
Дали копаем окопи не знам, но вече имахме първите жертви, които се срутиха в уличните дупки. За щастие – измъкнали се по живо, по здраво и вече ще гледат в краката си. Защото “път като път”, ама нашия е с препятствия.
Поне за вода може да платим по-малко. Не, че ще поевтинява, просто пак заради проекта, тя все е кът. Всъщност, като се зарови човек във форумите я някой вода няма, на друг като копали – телефонът му резнали, трети противогаз си търси.
И докато исландците се забавляват в вица, че последното желание на тяхната икономика, било да разпръснат пепелта й над въздуха, то ако нашата икономика тръгне из Шумен, съвсем ще я загубим. Или в пряхоляка из въздуха, или в някои от окопите. А от фирмата – изпълнител на проекта нежно си припяват: “ИСПА е нашата главна вина”.

п.с. Снимка: Тошко Йорданов, в-к "Шуменска заря"

понеделник, 26 април 2010 г.

За гъсоците и сирийския дълг

България постигна договорка със Сирия за изплащането на част от дълга й към нашата страна. Очаква се до един месец Дамаск да преведе 17 милиона долара, което е 24% от външния дълг на страната към България, съобщи вчера правителствената информационна служба. Към момента целият размер на дълга към България възлиза на 75 млн. долара.

Сигурно мнозина от вас са посрещнали с трепет тази новина, а пък може би някои са прочели статията на колегата Иво Инджев, публикувана в неговия блог. Ето и част от нея:

Сирийската официална информационна агенция САНА, позовавайки се на премиера Наджи ал Отари, съобщи, че България е опростила по-голямата част от дълга на Дамаск към София. Съобщението беше цитирано от Асошиейтед прес, от което светът разбра, че българските медии съобщават обратното ( че сме имали нещо като “голям шлем” като сме отбили 17 милиона от сирийския дълг). Ще поеме ли този път някой вината за това подвеждане? Споразумението, според САНА, е парафирано от двамата премиери: Наджи ал Отари и Бойко Борисов, министър-председател на България, който е на официално посещение в страната. Сирийският министър на финансите Мохамед ал-Хюсеин каза пред журналисти, че България се е съгласила да опрости 54 млн. долара от дълга на Дамаск. Той заяви, че двете страни ще проучат възможността за изплащане на останалите 17 млн. долара.

Това е част от статията на Иво Инджев. И тъй като ние не сме пощенска кутия на институциите и не защитаваме техния интерес, когато е в ущърб на обществото, решихме да проверим информацията. Оказва се, че подвеждащото в случая май е ... текстът на нашия колега. Статията на Сирийската арабска информационна агенция (САНА) обяснява точно това, което и българските медии, и правителствената пресслужба: че Министър Ал-Хюсеин е заявил, че подписаното споразумение урежда изплащането на 17 млн. долара от общите задължения към България – 71 милиона долара.

А сега ще ви върнем отново към статията на Иво Инджев, която завършва: “Не знам дали и от кого са подведени българските медии, безропотно гълтащи информационната каша. Но тя поставя българската журналистика в ролята на гъската, захранвана насила с цел да се угои и да бъде сервирана на трапезата на началника.”.

Всъщност, изводът, който ние можем да си направим е, че в журналистическата професия може и да има гъсоци, но има и лешояди, които само чакат лъвовете да се оттеглят, за да се наядат на техен гръб.

А изводът на кого да вярвате е за вас...


п.с. Ако Иво Инджев публикува някъде линка от САНА, в който се казва това, което той твърди, ще се опровергая сам и ще се извиня. Но едва ли такъв титан на перото, който не е сред "гъсоците" се интересува от мнението на провинциалните журналисти.