“Тръгваме някъде, после назадТръгваме някъде, път като път”
Така пееха Мими Иванова и Борис Гуджунов в емблематичната си песен “Хора и улици”. А че тръгваме назад, това всеки шуменец може да потвърди като тръгне по китните ни, разкопани улици. То път ли е, като път... Че и по задръствания вече гоним големите градове. В 9 ч. вчера, преброих над 40 автомобили на улица “Васил Друмев”. Стоят и чакат светофара да светне зелено. И бълват газове, колкото исландския вулкан. Тези като мен сигурно си мислят, че като пешеходци сме по-привилегировани. Да, ама не. Казах си го, докато вчера се разминавах по главната улица с две фадроми. Шуменци си пият кафето, а до тях кипи строителна работа. Тежка, но за сметка на това шумна и прашна. На принципа на АЛФ – “Обожавам работата, мога да я наблюдавам с часове!”. То с тази мания за отказване на цигарите да се чуди човек кое е по-малко вредно – тютюневия дим или прахоляка, който гълташ заедно с кафето на “Стъргалото” в Шумен. А до теб работата ври и кипи. След като се шегуват хората, че в града е най-дългото кафене, сигурно сме и града с най-много надзиратели по контрола на работата. Почиваш си на пластмасовото столче и наблюдаваш как се изпълнява проека по ИСПА в града. И като буден гражданин можеш да информираш институциите как се работи.
Покрай голямото копаене вече излязоха и вицове. Че дори и с вашето радио. Намигването е на колегите от ТОП Новини:
Попитали Радио "Ереван": Ще има ли трета световна война? Радиото отговорило: Питайте Радио Шумен. В този град вече копаят окопите!
Дали копаем окопи не знам, но вече имахме първите жертви, които се срутиха в уличните дупки. За щастие – измъкнали се по живо, по здраво и вече ще гледат в краката си. Защото “път като път”, ама нашия е с препятствия.
Поне за вода може да платим по-малко. Не, че ще поевтинява, просто пак заради проекта, тя все е кът. Всъщност, като се зарови човек във форумите я някой вода няма, на друг като копали – телефонът му резнали, трети противогаз си търси.
И докато исландците се забавляват в вица, че последното желание на тяхната икономика, било да разпръснат пепелта й над въздуха, то ако нашата икономика тръгне из Шумен, съвсем ще я загубим. Или в пряхоляка из въздуха, или в някои от окопите. А от фирмата – изпълнител на проекта нежно си припяват: “ИСПА е нашата главна вина”.
п.с. Снимка: Тошко Йорданов, в-к "Шуменска заря"
Така пееха Мими Иванова и Борис Гуджунов в емблематичната си песен “Хора и улици”. А че тръгваме назад, това всеки шуменец може да потвърди като тръгне по китните ни, разкопани улици. То път ли е, като път... Че и по задръствания вече гоним големите градове. В 9 ч. вчера, преброих над 40 автомобили на улица “Васил Друмев”. Стоят и чакат светофара да светне зелено. И бълват газове, колкото исландския вулкан. Тези като мен сигурно си мислят, че като пешеходци сме по-привилегировани. Да, ама не. Казах си го, докато вчера се разминавах по главната улица с две фадроми. Шуменци си пият кафето, а до тях кипи строителна работа. Тежка, но за сметка на това шумна и прашна. На принципа на АЛФ – “Обожавам работата, мога да я наблюдавам с часове!”. То с тази мания за отказване на цигарите да се чуди човек кое е по-малко вредно – тютюневия дим или прахоляка, който гълташ заедно с кафето на “Стъргалото” в Шумен. А до теб работата ври и кипи. След като се шегуват хората, че в града е най-дългото кафене, сигурно сме и града с най-много надзиратели по контрола на работата. Почиваш си на пластмасовото столче и наблюдаваш как се изпълнява проека по ИСПА в града. И като буден гражданин можеш да информираш институциите как се работи.
Покрай голямото копаене вече излязоха и вицове. Че дори и с вашето радио. Намигването е на колегите от ТОП Новини:
Попитали Радио "Ереван": Ще има ли трета световна война? Радиото отговорило: Питайте Радио Шумен. В този град вече копаят окопите!
Дали копаем окопи не знам, но вече имахме първите жертви, които се срутиха в уличните дупки. За щастие – измъкнали се по живо, по здраво и вече ще гледат в краката си. Защото “път като път”, ама нашия е с препятствия.
Поне за вода може да платим по-малко. Не, че ще поевтинява, просто пак заради проекта, тя все е кът. Всъщност, като се зарови човек във форумите я някой вода няма, на друг като копали – телефонът му резнали, трети противогаз си търси.
И докато исландците се забавляват в вица, че последното желание на тяхната икономика, било да разпръснат пепелта й над въздуха, то ако нашата икономика тръгне из Шумен, съвсем ще я загубим. Или в пряхоляка из въздуха, или в някои от окопите. А от фирмата – изпълнител на проекта нежно си припяват: “ИСПА е нашата главна вина”.
п.с. Снимка: Тошко Йорданов, в-к "Шуменска заря"
Няма коментари:
Публикуване на коментар