- Каквато ни държавата, такъв ни е и Батмана!

По най-бързия начин, след като се разберем с Тристранния съвет, ще бъдат увеличени вдовишките пенсии с 1/3 и минималната работна заплата на 270 лева. Това са възможностите на държавата, заяви пред една от националните телевизии премиерът Бойко Борисов. Изборите нямат никакво значение и моля да не се спекулира, уточни Борисов.
Той обясни, че увеличенията ще дърпат от бюджета около 130 милиона лева на годишна база. "Ако предизборно вдигнем всички пенсии, това означава аз да постъпя като Станишев и да стане като в Гърция”, каза Борисов. И допълни, че се надява до края на мандата да скочат и минималните възнаграждения на възрастните хора.
"Извинявам се на всички, че не мога да го направя сега, но просто толкова са възможностите на държавата”, заяви премиерът.
Така се управлява държава – с размах. Но, както и климатът по нашите ширини – умерен. Аз го разбирам като “мога, ама не съвсем”. Иначе, похвални са надеждите на премиера за скок и на минималните възнаграждения на възрастните. Защото много от тях вече не се и надяват, пък нали надеждата умирала последна, значи спокойно можем да я изпреварим. Пък Данте с онова “Надежда тука всяка оставете...” някакси не се котира в нашата реалност. Все пак той описва ада, а у нас животът е рай. Но сега точно не мога да ви убедя в това. Ще го оставим за друг път.
Като заговорихме за надеждата, в Япония почнали да правя салам, ама ми е неудобно да ви кажа от какво. Ще загатна, че е от последното нещо, от което сте очаквали. Така че, надежда има. Само трябва да затворим хранителния цикъл.
В руските медии усилено се коментира оцветяването на съветските войници и офицери от паметника на Съветската армия в столицата, информира Блиц. Съветските войници се превърнаха в герои на комиксите, пише РБК. Полицията търси вандала по снимка, води се разследване. Неизвестният „художник" е оцветил с боя една от двете скулптурни композиции, разположени в основата на монумента, издигнат в чест на 10-та десетата годишнина от освобождението на България от фашистките окупатори. „Един от барелефите на величествения монумент е изрисуван с графити, в резултат на което скулптурите на воините освободители са се превърнали в американски киногерои – Супермен, Дядо Коледа, клоуна Роналд и други персонажи”, съобщава ИТАР-ТАСС. Под лозунга „В крак с времето” част от барелефа, изобразяваща войници от Червената армия и атакуващи партизани, се е превърнала в американци.
Други чужди медии не пропуснаха да отразят поругаването на монумента, изрисуван като картинка от анимационен филм. „Птица ли е? Самолет ли е? Не, това е супермен и приятели… изрисувани върху паметник на съветската армия”, пишат английски медии, цитирани от сайта Разкрития.
“Дейли мейл” отразява с известна доза хумор идеята на вандала, оцветил воините като анимационни герои. В коментарите под статията, англичани приветстват това „гениално творение” и поздравяват художника.
„Смел човек е този, който си е позволил да изрисува паметника”, поздравява потребител от Англия. „Талантливият художник, позволил си това своеволие, в Калифорния може да се кандидатира за сенатор. И ще спечели”, съветват форумци от Обединеното кралство.
А в интернет пространството тайно се сформира инициативен комитет, който да издигне „този варварин” за президент на България.
Като се сещам какви кандидати е имало, какви има и какви ще има за поста на държавния глава – защо не. Въпросът е, ако му дадем да ни рисува, на какви ще ни направи? Защото то хубаво звучи да сме в крак с времето, но като знам, че все гледаме с надежда ту на изток, ту на запад, накрая ще станем като “Две лица” от “Батман”. Ама не останаха монети да си хвърляме, че кризата ги изяде. Нищо – като вдигнат доходите.
Но въпросът с нарисувания паметник вълнува хора от всички възрасти. Вчера слушам двама пенсионери на пейката пред блока да говорят по темата. Над нас прелетя Баба Яга – мизерна, раздърпана, вдига мръсен пушек след себе си... А единият тежко въздъхна:
- Каквато ни държавата, такъв ни е и Батмана!

Добави в Svejo

Светът е голям и бацили дебнат отвсякъде

"С Цецо работим чудесно - имаме общи цели", увери финансовият министър пред една от националните телевизии. И защото се съмнявам, че това силно ви интересува, за недочулите ще повторим:

Минималната работна заплата ще се вдигне с 15 % - от 240 ще стане на 270 лв, обяви вицепремиерът Симеон Дянков в сутрешния блок на БТВ. Окончателното решение дали тя ще се повиши обаче ще бъде взето след обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

"Решението на кабинета за увеличението на минималната заплата в никакъв случай не трябва да се счита за популистко, защото го обещахме още през месец октомври 2010 година”, поясни вицепремиерът.

Увеличението на пенсиите обаче ще засегне само хората, които получават минимални пенсии. Дянков обяви първоначалната идея на управляващите за еднократна добавка към пенсиите за популизъм. Определен вид пенсии ще се вдигнат за постоянно, но става въпрос само за вдовишките и минималните.

Аз отсега ще ви кажа, ама на ухо, че няма да се вдигат само пенсиите и минималните заплати. И цените, и цените. Не всички, ама мисля, че и 1/3 пак ще е достатъчно. Не вярвате ли? Да се хванем на бас за 10 киловата?

Пък някой си Валери Величков повел във “Фейсбук” Национална кампания за сваляне на цената на шопската салата! Твърди се, че ешехирия коли има в доматите, краставиците, сиренето, лука и чушките, както и в олиото и оцета. Дайте своя принос чрез бутона like!

Лайквам, както е модерно да се говори на “фейсбукски жаргон”. Разбирай – харесал съм. Ама какво лайкнах, така и не разбрах. Че има разни еши коли в зарзавата, сиренето и другите. Или харесвам, че разни бацили дебнат в салатата ми и чакат да ги погълна, за да развъдят някакъв живот у мене. Било то и разумен, ама едва ли....

Учени пък са установили, че прекомерната консумация на кафе може да ви доведе до състояние, в което да чувате несъществуващи неща, пишат в Just.bg.

Еех, ако някой ни използваше за експерименти, отдавна щеше да се разбере, че след петата чаша чуваш, че и виждаш разни по-нетрадиционни неща. Въпреки че, познавам доста народ, който и без да се стимулира кофеиново, пак чува разни мелодии. Че ги и възпроизвежда.

Парламентът пък отхвърли предложението на "Атака" Волен Сидеров да поеме председателството на парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, съобщават във Вести.бг. Промяната се наложи заради напускането на трима народни представители от парламентарната група на "Атака" - Валентин Николов, който беше в тази комисия, Кирил Гумнеров и Огнян Пейчев. Досега комисията се председателстваше ротационно от депутат от "Атака". Очакваният спор в парламента днес възникна след като Кирил Гумнеров, един от напусналите групата на "Атака", предложи точката да отпадне от дневния ред, заради подписани договори за поръчителство на стойност 150 хил.евро от страна на депутати от "Атака" под натиска на Волен Сидеров. Не може председател на комисия да е човек, на когото ще се наложи да разследва сам себе си, аргументира се той.

Може, може, у нас всичко е възможно. Един беше дал пътищата на брат си да ги строи. Ама то един да беше... Като казах пътища, няма как да спомена и поне една магистрала:

Блиц съобщават, че десет служители на "Магистрална полиция" са задържани за получаване на подкупи. Групата изнудвала шофьори на автомагистрала "Тракия". Операцията е с кодовото име "Палките". Установени са над 1000 корупционни случая. Изнудвани били и български, и чуждестранни шофьори. Участниците в т.нар. група "Палките" действали по традиционния начин - изунудвали за пари спрените водачи, като забавяли проверката на документите им.

Като в онзи стар виц:

Катаджия спира шофьор и му казва:

- Превишихте скоростта, напишете обяснение за това на японски.

Шофьорът отговаря:

- Ама, аз не знам японски.

Позамисля се малко и подава талона си с 10 долара в него.

Катаджията:

- А-а-а, вече си го научил наполовина.

Вицовете може и да са стари, но у нас – все така актуални.

Добави в Svejo

Нещо лично!

Моля (не)хейтърите да не четат, този текст е хейтърски. Силно такъв!Днес се разочаровах. Адски се разочаровах. Обстоятелството, което исках да се случи, не се случи, не по моя вина. Но пак се разочаровах. За пореден път. Случвало ми се е доста пъти. Ама някакси съм кален. Израснал съм в бедно семейство, никак не съм забогатял материално и днес. Може би това ме е калило. Може би ме е направило лош човек. Не ми пука, аз съм такъв, какъвто съм. А ти, скъпи ми читателю, разочаровал ли си се? Проклинал ли си миналото и настоящето си, заради ситуацията, в която си изпаднал? Псувал ли си държавата, заради разочарованията, които си преживял?

Карма! Това казват японците. Онези, които земетресения и цунами им тровят живота, откакто са се появили на тези острови. Онези, които и днес ще се изправят и ще продължат живота си напред. И сигурно ще излязат по-силни от своето нещастие. От своята карма. За мен българският вариант винаги е звучал „имало е да става – станало е”. И аз ще вдигна глава и ще продължа. Ще преглътна поредното разочарование и ще изляза по-силен след него. Това е моята лична мисия и това ще е моята лична победа. Не твоята, защото не ти пука за моите борби.

Мога да съм бесен за хиляди неща, случващи се у нас, ти също можеш да си. А замислял ли си се, че за поне едно от тях си ми виновен точно ти?! Да, бе! Ти, дето четеш сега! Мислиш, че не си? Виновен си и няма да ти изтъквам аргументи. Защото ти обвиняваш държавата. А държавата – това си ти. И аз, де. Ама повече ти. Така мислим всички, защо аз да правя изключение. И когато ти псуваш държавата, псуваш себе си.Що почнах да пиша това? Вчера попаднах на един текст, в който авторът разказва история как гърците излезли да протестират и се гаврели какви заспали женски полови органи били българите. Не, че не бих ни оприличил на орган, ама не точно на тоя. Според мен, винаги сме били среден пръст. Няма особена полза от него, малко пречи липсата му, ама е удобен в определени ситуации. И пози.

Та на статията. И накъсало се интернет – обществото да поства и препоства. Виртуални патриоти и електронни бунтари. Това сме ние. Вие, де. Аз съм изключение. Или поне искам да съм такова. А не е ли бъдещето във вашите ръце? А настоящето?

Не ми отговаряйте! Аз днес се разочаровах достатъчно. И ще вдигна глава и ще продължа. Така, както съм го правил всеки път. Така, както ще продължа да го правя. Нужна е само една приятелска ръка (и един „сенсей”). И малко надежда.

А тя е вътре във вас... И в мен. Искате ли малко?

Добави в Svejo

"Мили ми Христо..."

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачите, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да та не оставят и тие трябва да та поддържат. Бог ще да ма запази, а като оживея, то ние ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те Христо” Колко пъти ще й бъде четено това писмо! Колко пъти, когато бях ученичка, ме е карала да й го чета. Тя го знаеше наизуст, знаех го и аз и понякога едва ли не съм проявявала отегчение, че трябва много и много пъти да го повтарям. А тя ще седне привечер в един кът на стаята, ще ме повика, ще извади писмото, което винаги носеше със себе си, ще ми го подаде и ще ме подкани: „Чети, прочети ми го още веднъж”. Аз чета бавно, а тя следи всяка дума и като че я попива. Понякога ще ме спре за малко, ще се замисли, а погледът й плува нейде в далечината. И пак ще продължа до края. Когато отекнат последните му думи „и помни любящият те Христа”, тя ще въздъхне и изпълнена с умиление, мълчалива, ще остане неподвижна, вдадена в мислите си. Милата ми баба! Сега добре разбирам какво е било за нея това писмо. Че „любящият” я Христо, който в най-напрегнати минути е мислил за нея, за семейството си, с писмото си е влял нови сили, за да я крепят в по-нататъшния й път.
Това е част от разказите на внучката на Венета Ботева, Венета Рашева – Божинова, за Ботевото семейство.
Днес почитаме паметта Христо Ботев и на всички загинали за свободата и независимостта на България.
Днес прочетох един коментар във Фейсбук, който ме потресе, накара ме да се замисля и да го оценя:
“Христо, Христоооо... сега у гроба се въртиш сигурно като гледаш за какво си даде живота!”
А за какво наистина? За народ, заровил се в кофата за боклук на ЕС, търсещ остатъците от заразените европейски краставици. Те не били заразени, но това е метафора. За народ, затворил се в собствената си черупка, заключил се зад блиндираната врата и криещ се от проблемите на съседа си. За народ, отричащ себе си, народ, който обича да мрази и чиято движеща сила е “Не е важното аз да съм добре, а комшията – зле”. За народ, заключен между Сцила и Харибда и чакащ своя Одисей да го прекара отвъд.
Едва ли? Ботев умря заради възможността днес да имаме избор. Да бъдем добри или не. Да си помагаме или да си пречим. Да се катерим по стълбата или да копаем все по-надолу дупката, в която сме затънали. Да имаме свободата аз да ви говоря в този момент, а вие да имате свободата да ме слушате или да завъртите копчето. Да имаме свободата да бъдем каквито пожелаем. А такива като Ботев, напук на всичко и днес биха дали живота си за Отечеството. Независимо в какво сме го превърнали, вината си е само в нас и ние си патим от това. Преди година го написах в блога си, ще го припомня и днес. Васил Левски го е казал още през 1868 г. на Панайот Хитов:
“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”.

Добави в Svejo