понеделник, 30 март 2009 г.

Обратен ефект

Кольо, Мони, Драго и Яко се оказаха точно такива, каквито си ги представях: готини, точни момчета, освободени в изказа, но интелигентни. Преди концерта си в Шумен отделиха време и за интервю за слушателите на Радио Шумен:

- Едно стандартно интервю ще започне с "Група "Обратен ефект" е създадена еди-кога си, има издадени еди - колко си албума...". Всъщност, какво е нестандартното в "Обратен ефект"?

Кольо: Нищо не ми идва на акъл, това е най-нестандартното... Най-нестандартното е, че всъщност, ние никога не сме били стандартни и не можем да се държим нормално, както се очаква от една група. Когато отидем на някое място да свирим, винаги мислим първо къде да се наядем и да пийнем по едно - две и след т'ва мислим точно какво ще свирим.

- Спомням си едно интервю от ученическите си години, когато четях определено списание, отварям веднъж списанието по средата и гледам статия: "Николай Попов: Псуваме по цял ден". Още ли псувате по цял ден?

Кольо: Сега само се ругаем. Вече сме поомекотили тона, защото сме поулегнали в отношенията си един към друг и сега само се ругаем.

Драго: Но има и друго нещо, че сега като пътувахме насам си е познатата, стара схема, откакто съм в групата - всеки си говори, каквото иска да си каже и другите също си говорят техните неща и никой не слуша другия, обаче всеки е доволен на края на разговора.

- Вие приличате на политици, така погледнато...

Мони: Ми, нали и ние сме българи и не можем да се цепим от...

Кольо: Всеки българин е политик, разбира от всичко и говори - сам себе си се слуша.

- Правите впечатление на клубна група, не издавате толкова много албуми...

Кольо: Ние се имаме за концертна група, но има по-малко концерти и клубовете са една алтернатива на големите концерти, които на всеки липсват, обаче трудно се получават напоследък. По отношение на издаването на албуми, ние сме стигнали до един момент, в който концепцията ни е издаване на сингъл и правене на клип. Поне това ще е концепцията ни оттук нататък. Оттук нататък, всяко едно парче, на което ще правим сингъл, ще гледаме да го клипираме.

Мони: Каквато е и тенденцията по цял свят. Не може всички да вървят направо, а ние - назад, нищо че сме "Обратен ефект"...

Кольо: Фактически, ще заложим, както и вече го правим, на разпространението по интернет. На нашия сайт, където качваме всичко - и песни, и клипове, както и в нашия MySpace профил...

Мони: Всичко се сваля безплатно.

Кольо: Да, всичко се сваля безплатно, бързо и най-качествено, за да може да стигне до потребителя. Защото на разпространителска мрежа в момента не е рентабилно да се разчита.

- Вие ме учудихте! Има война срещу безплатното даунлоудване, а вие...

Яко: Има такава война и т'ва е абсолютно безмислено, щото няма никакъв смисъл.

Кольо: Нещата се развиват, вървят напред и не мисля, че като някакви щрауси трябва да си крием главите и да леем сълзи по старото време. Вярно, че първият ни албум беше продаден в, за България, много голям мащаб, но ние винаги сме гледали да стигнем по-бързо и по-безболезнено до потребителя. Не да ходят да го търсят хората по магазините, да се пиратства. По този начин ние пречим на некачественото пиратстване на нашия продукт. По-добре да си го свалиш качествено от нашия сайт или оттам, откъдето сме го качили, отколкото да си купиш албум със сменени обложки, сменени даже и имена на песни, да не говорим, че са с отвратително качество. Ние по-скоро разчитаме на живи участия, ще вкараме и мърчингдайз, както правят вече повечето групи и навънка. CD-ата остават по-скоро с фенски статут, някой, който иска от колекционерска гледна точка да си го има.

- Вашите текстове с по-неангажиращи, но всеки може да открие себе си в тях. Така погледнато, вдъхновени ли са текстовете ви от истински хора?

Кольо: Ами, понякога има. В повечето случаи ние изхождаме от нещо, което или се е случило на нас или на някои хора, към които имаме наблюдения. Но самите характери са си общонародни. Нещо, което заобикаля всички, които живеят в тая държава.

Мони: Народна песен и народна приказка в съвременен вариант.

- Марчето ли е вдъхновена от култовия виц или култовия виц е вдъхновен от Марчето?

Кольо: По принцип, от вица аз изходих за да... за да изходя това парче...

Мони: Заради това изказване мога да се изходя и аз... До вкъщи и обратно.

- Всъщност, какво пие Кольо Пиандето?

Кольо: По-скоро въпросът е какво не пие.

Мони: Нафта! Оти му не знаеш мезето.

Кольо: И вода и гипс. Щот много стега. Всичко пием, но умерено.

- Какво е значението на брас - секцията в българската поп и рок музика?

Мони: Нищо не може да се сравни с това, групата да има жива брас - секция. Но при нас се случи така, че и нас ни удари кризата и се наложиха съкращения в екипа и трима човека от брас - секцията бяха заменени от компютър. Фактически, същите неща, които са изсвирени от тях в албумите са качени на компютъра и той ги плейва.

Кольо: Но това е по-скоро клубно решение, защото повечето клубове не предразполагат към 7 или 8 човека на сцена, така че ние за нас сме си го решили този въпрос в този аспект, клубния. Иначе, ако има, живот и здраве, повече концертни участия, на голяма сцена, естествено, тогава ще има и повече живо - свирещи музиканти.

Мони: Като започнахме с групата, "Обратен ефект", хората ходеха много по концерти, по клубове и ние след като сме имали брас - секция, значи е можело по този начин. А сега не е така, значи се е наложило по този начин.

- И да завършим с моя любим, абсолютно нечувано нестандартен въпрос. Какви са бъдещите творчески планове на "Обратен ефект"?

Кольо: Нищо конкретно! В смисъл, ние винаги сме имали не цели, а по-скоро насока. Насоката е същата: ново парче - клип - свирене. Купон до зори и никому - нищо лошо.

Мони: Има една песен, от най-новите ни неща, "Самба ди Джумая" се казва. Мислим на нея да заснемем клип. Във изцяло "Обратен ефект" стил - майтап, купон, леко фолк мотиви и така.

понеделник, 23 март 2009 г.

Борисов vs. Станишев. Епизод...

Може да не сме в древен РИМ, но и днес нашите управляващи ни предлагат повече хляб и зрелища, отколкото мир и благоденствие. Даже повече зрелища напоследък. Датите за изборите все още не са определени, а у нас предизборната битка заприлича на сапунен сериал, в който по средата на филма се разбира, че съпругът на главната героиня всъщност е неин син. Е, то подобен сюжет има в едно риалити шоу в родния ефир, но пък и политиците у нас са участници в едно голямо риалити шоу. Не вярвате ли? Ами, навсякъде ги следват камери и микрофони, народът дебне всяка тяхна стъпка и коментира ли, коментира всяка дума и стъпка на нашите риалити – политици.
При вчерашната покана за дебат към неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов от страна на премиера Сергей Станишев, столичният кмет показа, че не само може да открива детски градини с размах, а може и бързо да се отзовава на покани. Малко след официалното писмо от министър – председателя за среща в телевизионно предаване във вторник, от ГЕРБ заявиха:
„Във връзка с поредната покана за публичен дебат от премиера Станишев, отправена към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов през медиите, Бойко Борисов ще чака още днес премиера Сергей Станишев в 20.00 часа пред официалния вход на Министерски съвет”.
И, о музо, възпей този нов Ромео, столичния кмет, който в 8 вечерта, застана под прозорците на г-н Станишев. Липсваше му само китара, Цветан Цветанов и Яне Янев, за цвят, за да се получи една серенада с певец и двама мариачи.
Но, за щастие или съжаление, чувствата се оказаха несподелени и премиерът не откликна на бързата реакция на политическия си опонент. Нещо повече: единият се обиди защо ще се срещат на улицата, другият – защо първият нарича Министерския съвет улица. “На си ти куклите, върни си ми парцалките”. Бойко Борисов обяви, че ще изпрати своя екип за дебата във вторник, но няма да се яви лично. От БСП пък го обвиниха, че превръща сериозната тема в политически цирк и, че амбицията му не отговаря на възможностите. Говорителят на партията, Корнелия Нинова каза още:
"Господин Станишев покани Бойко Борисов на дебат по икономика във вторник. Нормално е един политик, който има претенции да печели избори и да управлява България, да е готов да изложи своя икономически план за управление на страната и то пред широка аудитория”, заяви Нинова.
Сега за простите зрители, като мен, остава въпросът: да не би столичният кмет да си е носил икономическия план в джоба, както един министър си ходеше с оставката или по принципа на покерджията е решил да блъфира. Едва ли има голямо значение. И дебатът едва ли ще е толкова интересен, защото този дебат се води от повече от година между двамата. Но неговата трибуна са повечето вестници и телевизии, които като медиатори в едно огромно риалити шоу, наречено българска политика, следят всяка стъпка и дума на двамата. И ако някой от тях пропусне да коментира изказванията на опонента си, любознателните репортери не пропускат да го подсетят.
Не ме разбирайте погрешно, че обвинявам колегите си. Просто дават на народа хляб и зрелища. Всъщност – повече зрелища. Но каквито са ти политиците – такива са и новините. Ако управниците ти предпочитат да се държат като тийнейджъри на прага на пубертета, то да ги накараш да затананикат “Токата и фуга” ще е неуместно. Не, че не могат, но не им се занимава. Защото у нас избори не се печелят с дела и факти, а с хляб и зрелища. И малко кебапчета.

петък, 20 март 2009 г.

Пролет пукна - ние не


Пролет пукна – ние не, както се пееше в една песен, а и народопсихологията ни го припомня всеки път, когато се раззеленява поне малко. Март месец е, зимата все още не си е отишла, но поне хапещото слънце навън внася малко надежда и малко топлина в измръзналите ни тела и души. А и този отминаващ сезон ни донесе в повече емоции, но пак не преобладаваха положителните.

В средата на зимата ни удари газова криза. Напук на студовете навън, напук на нашата хронична неподготвеност да са справяме с почти всякакъв вид кризи. Но и кризата донесе малко позитиви – сетихме се, че ни трябват алтернативи, че се нуждаем от енергийна сигурност и, че когато двама се карат – България губи. За следващата да се надяваме, че ще сме по-подготвени.

Иначе, тази година зимата пак ни изненада. Отново имаше непочистени пътища в страната, закъсали автомобили, населени места, откъснати с дни от цивилизацията. И в такъв момент се сещам за думите на служител от почистваща фирма: “Да се благодарим, че нямаше толкова сняг...”. Ами – благодарни сме. Дано и догодина няма, че пак няма да сме подготвени. Пък сушата като дойде – тогава ще мислим.

Зимата ни научи, че сиренето не е от мляко, че саламът не е от месо, а пък палмовото масло не е чак толкова опасно за нашето здраве и е почти безвредно за джобовете ни.

И пак студеният сезон ни показа, че у нас почти се е родило гражданското общество. След поне 10-ина години можем да му се радваме като на дълго чакано отроче в семейството на бездетни. Припомнихме си протестите през зимата на 97-а година, с подобни през 2009-а. Но не същите. Видяхме, че у нас винаги се намират лумпени, които да се опитат да яхнат вълната на нечие недоволство, за да се покажат. Имах един познат, който се беше изявил на подобен протест и после се разхождаще горд със снимката от ареста си, излязла на 3-та страница в национален ежедневник. Протестите ни показаха, че при нас освен забавленията, и чудесата са ни за по 3 дни. Но ни показаха, че дори когато различни прослойки и групи на обществото ни са недоволни от едно и също, те пак не са единни в исканията си. Справка: протестите у нас и протестите във Франция, при които се блокират цели подотрасли на икономиката. Но зимата показа нещо и на политическата класа у нас. Че вече не се намират хора, които да се ползват с доверието да оглавят подобни митинги и шествия. Политиците не са се променили изконно, така че промяната по-скоро е у гражданите.

И финансова криза ни донесе зимата, колкото и да ни убеждаваха, че тя ще подмине нашата страна. Не успяха да ни убедят, но и ние много не повярвахме. Но пък пролетта ни носи испански строители.

Пролет пукна – ние не. Пак ще се хванем за зелено, в смисъл, не за долари, а за коприва, лапад, леорда и други производни от земята хранителни стоки, за които поне сме сигурни в произхода.

Така че, усмихнете се на слънцето навън, докато не се е скрило и поне на това се порадвайте. Така е прекрасно и почти без пари.

вторник, 10 март 2009 г.

Менте - живот

Сиренето и кашкавалът ще се произвеждат само от кондензирано мляко с добавена растителна мазнина поради недостиг на качествено прясно мляко. Това казват производители от цяла България пред вестник "Новинар". В края на тази година изтича гратисният период от 3 години, в който българските преработватели могат да произвеждат сирене от мляко, което не отговаря на европейските стандарти. От 1 януари те ще са задължени да използват само качествена суровина, а млекопроизводителите – да въведат хигиенните изисквания на ЕС. В момента обаче по-голямата част от стопанствата са малки и произвежданото от тях мляко не отговаря на изискванията за качество. Според фермери от Смолянско, ако гратисният период не бъде удължен отново, у нас ще се произвеждат млечни продукти само от вносно кондензирано мляко. Регионалните асоциации на млекопроизводителите настояват земеделският министър Валери Цветанов да поиска удължаване на този срок на заседанието на министрите в Европейската комисия. В противен случай над 90 процента от млекопроизводителите ще фалират, тъй като няма да има купувачи за суровината им, коментираха от бранша. Тогава разделението на натуралните млечни продукти в търговската мрежа и сурогатите с добавки ще се обезсмисли, смятат фермери от Смолян. От регионалните съюзи настояват още да бъдат увеличени субсидиите за производство на мляко.
Странна работа. Млекопроизводителите твърдят, че произвеждат качествена суровина, но я изкупуват на ниски цени. Млекопрерабователите – че суровината не е качествена.
Истината е, че доста българи не ги интересува какво консумират. Просто взимат това, което им подхожда на джоба. Дали от кондензирано мляко, дали от сухо, нашенецът предпочита да има нещо на масата. А какво точно е – този въпрос не вълнува вече мнозина българи. След като разбрахме, че и саламът не е от месо, сиренето не е от мляко, диетичният хляб не бил диетичен, маргаринът май бил канцерогенен, че то какво ни остана... Да пием една гола вода и да вдишаме малко чист въздух. Но тя и водата е малко съмнителна, вече и тази от селските чешми. Май всичко ни е менте на нас. Само живота, който живеем си е истински, че чак до болка. Още си спомням, как един приятел искаше да прави бизнес в САЩ, като им продава баници с цвик и резлива боза. Както казваше той: “на простите американци”. Истината е, че те далеч не са прости и едва ли биха отминали репликата “сиренето не е от мляко” с презрителното “той и оня каза 800 дни”.
Нищо, може да ни фалшиво всичкото, но си е нашенско (с изключение на китайските стоки). Като в онзи виц:
Двама пенсионери играят шах. Единият поглежда нагоре в небето и вижда баба Яга. А тя една такава раздърпана, неугледна, метлата й прекъсва, дими...
Пенсионерът я погледал, свел отчаяно поглед и си казал: "Каквато ни е държавата, такъв и Батманът!"

p.s. снимка - БНАП

четвъртък, 5 март 2009 г.

(Пред)изборно

Въпреки че България вече две години е член на Европейския съюз, решението на въпросите около предстоящите избори ще бъде тест за готовността й да бъде част от цивилизования свят. Защото тези въпроси засягат самите устои на демокрацията. Така започва коментара си Ясен Бояджиев от българската редакция на “Дойче веле”.

И продължава с въпросите за драстични действия за гарантиране честността на изборите, вотът “две в едно”.

Второто вече е ясно, че няма да се случи. Със 79 гласа "за", 101 "против" и 9 "въздържали се" народните представители отхвърлиха промените в конституцията, внесени от НДСВ и опозицията. С измененията се целеше едновременно насрочване на избори за Народно събрание, за членове на Европейския парламент и за органи на местно самоуправление в случаите, когато мандатите им изтичат в период от три месеца.

Всъщност, едва ли някой е очаквал нещо по-различно. Да обяснявам защо някои партии не искат изборите да се провеждат в един ден, мисля, че няма нужда, това го знае и всяко хлапе... Така че, да гледаме напред:

Осем партии и коалиции ще съберат най-много гласове на предстоящите парламентарни избори, сочи проучване на агенция "Сова Харис". За едноличен лидер продължава да е сочена партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, на второ място се нарежда БСП, следвана от “Атака”, ДПС. Под 4-процентовата бариера според проучването остават СДС, Движение “Напред”, ДСБ, НДСВ, “Ред, Законност, Справедливост”.

Процентите няма да ви ги споменавам, защото те интересуват политиците и анализаторите. А обикновения човек, вече не вярва на проценти. Не вярва и на обещания. Би повярвал, ако види дела. Евентуално. Защото през тези години се нагледахме на празнодумци и сладкодумци, които в повечето случаи са царе на политическата реторика и на обясненията, защо не са си свършили работата. Дори и на националния празник 3-ти март, пак се намериха говорещи глави, които да ни обясняват как сме били люлка на цивилизацията, движещото колело в механизма на ЕС... А познати ли са ви следните думи:

„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.”

Това пише Васил Левски през 1872 година в писмо до новоприети дейци в комитетското дело. Добре, че Апостолът на свободата не е жив днес, за да види как тези думи се използват за политически ПиАр и колко са изпразнени от съдържание.