неделя, 30 ноември 2008 г.

Страсбург: Петит Франс

Петит Франс или Малката Франция е, може би, най-страхотното място в Страсбург. В този квартал наистина може да се усети магията на града. От малките уютни кафенета, до спретнатите ресторанти, китните паркове и плуващите лебеди в Ил, каналът на Рейн, който минава през града.







Две неща трябва НЕПРЕМЕННО да направите в Петит Франс: да се разходите с корабче по реката и да опитате един от местните специалитети - la choucroute. С чаша елзаска бира или кианти, по ваш избор.



Страсбург: Катедралата

Страсбург - това име, като че ли повече се споменава в България с леко негативен акцент, заради Европейския съд на човешките права, в който съдят страната ни... абе, честичко. Иначе, френският град се намира в провинция Елзас/Алзас, на около 5 км. от германската граница. Самият град е бил и немска територия и всъщност, това ясно си личи от немската архитектура, кухня, табелите на немски език...

"Страсбургската катедрала е шедьовър на готическия стил. Била е построена само с една кула, защото имайки предвид песъчливата, влажна почва в района, архитектите на онова време са изчислили, че втора кула ще срути цялата конструкция."

Самата катедрала е величествена. Толкова е висока, че когато я погледнеш, имаш чувството, че кулата й опира в облаците. Трудно се хваща цялата на снимка.
























петък, 28 ноември 2008 г.

Белослава


Невероятна! Очарователна! Магнетична! Вълшебна! Може би тези думи са подходящи за Белослава. Особено след концерта й в Ирландския бар в Шумен, в четвъртък вечер. Противно на очакванията ми, бившият пъб е пълен. Белослава закъснява малко, но това само "настървява публиката". Музиката й е успокояваща, любовна, романтична, танцувална, лежерна... Всъщност, за всеки тя е различна, зависи от индивидуалното настроение на всеки и от неговата перцепция. Излиза 4 или 5 пъти на бис. Накара, иначе малко консервативната шуменска публика, да танцува. А това не е лесно - виждал съм. Обърна внимание на всеки, който искаше внимание. Държеше се така, както се държи и пред камера - мила, чаровна, усмихната, учтива - звезда, която не се държи като "звездалинка". Минути след концерта, макар и изморена, намира време и за интервю:

- Феновете, а и журналистите, обичат да лепят етикети. Ти си "бялата негърка", "ходещо очарование", "нежен полъх"... Колкото и да е трудно човек сам да определи себе си, как би се нарекла в едно словосъчетание или едно изречение?

- Всъщност, медиите през всички тези години, в които аз имам нещо да споделя с масите, страшно много ме пазят и наистина много мили неща казват за мен, които, аз отстрани погледнато - по-лесно възприемам. Но от своя гледна точка, не мога да бъда толкова мила към себе си, защото... Не знам дали, защото съм зодия Рак и съм много критична, дълбока и някак си все нещо не ми е точно. Мисля, че целия път, който до момента вървя е пълен с адски много откровения, от текстовете ми, до музиката ми, с музикантите, на които адски много държа, до сцените, клубовете, било то по-малки, по-големи и още по-големи сцени и всичко е много лично и откровено. И то е споделено. Така че, много вярвам, че всички досега казани думи за мен са истина. Защото аз, до голяма степен, пък съм истинна към хората, с които съм ги споделила.

- Заговори за сцената. На какви сцени обича да пее Белослава?

- Признавам, че клубовете са ми най-голямата ми страст, защото преди точно 10 г. се качих в "Суингинг Хол", още бях студент в Консерваторията, 2-ри курс, собственикът на "Суинг"-а, Гальо, един човек, на който много дължа аз и много други музиканти, ми даде вечери, в които да пея на малката сцена там. Той ме запозна с Живко Петров, на който аз бях до тогава страхотен фен и ходех да го слушам. Първо пред 5, после пред 10, пред 15, 20, 200 и и стана така, че последните ми три концерта, коледни в Народния театър, не събираха достатъчното хора, които искаха да чуят музиката. Тази година, заради това решихме да не е коледен концерт, четвъртият подред в Народния, защото там местата са по-малко, отколкото хора биха искали да дойдат. И решихме да бъде във зала "Универсиада" и да опитам да се срещна с повечето от тях, тоест съвсем естествено беше, през последните 10 г., пътят, който ме срещаше с хората, ги увеличаваше и тях, и желанието ми те да бъдат повече. Така че, не мога да си избера. Понякога на голяма сцена, хората са заразени от всеобщата еуфория и не са толкова лично настроени към контакта с теб самия. Понякога пред двама души, в малък клуб, е много по-грандиозно като адреналин и усещане , защото да грабнеш двама души е много по-трудно, отколкото 2000. Съвсем естествено нещата се развиват, че колкото повече - толкова по-добре, защото мисията си заслужава.

- Соул, джаз, нещо по средата... Аз ли греша или ти си пяла и трип-хоп?

- Да. Предимно това ми е в сърцето. Много ми харесва и трип-хоп, и ейсид джаз. Дори най-новият ми сингъл, който ще излезе сега, в по-голямата си част от времето в него не рапирам, но е речитатив и е до голяма степен свързан с трип-хопа и с ейсид-джаза отколкото с напевния модел, който е присъщ за повечето от нас, за мен самата, обаче имам огромно желание понякога да изповядвам някаква идея и тя не става с пеене, тя става с думи, думи, думи... И написах един безумен текст, който трябваше да изговоря, изговоря, изговоря... И сингълът, който ще излезе съвсем скоро, след две седмици, се казва "Празен поглед" и е една ответност на нашата действителност и...

- Нещо хейтърско, малко в стил "Спенс"...

- Елегантно осмиване на публиката със силикон, и устни, и коли, които по-скоро за мен са празни отвътре, но пълни отвън и без нищо да намеквам, просто искам да споделя идеята си, че светът и красотата е в душата, а не където и да е било другаде и там, някакси нареждам, нареждам, нареждам... Срам, не срам, реших, че и аз ще мога. Дори на български е адски трудно, но ще го чуеш и ще го чуят и слушателите и мисля, че ще прецениш за себе си дали.... Тя истината е важна, а не начинът, по който е поднесена.

- Ти правеше страхотни комбинации с хип-хоп. Мислила ли си за някакво друго смесване на стилове

- Хич не обичам смесването на стилове. Правили сме и с оперни певци версии на "Верди", които са джазирани. Аз съм минималист и ми е много трудно да ги възприема. Дори да е изпълнено от най-добрите, забелязвам, че стилът е много личен избор. Сега в новия албум на "Ъпсурт" имаме една страхотна песен и си избирам стила на рапа, трип-хопа и ейсид-джаза да бъдат водещи. Иначе, другите стилове са за ценители и може би, аз не съм съвсем от тях.

- Заговори сама за третия си студиен албум. Ще ни разкриеш ли малко повече тайни около него? Ще има ли гост - участници в него?

- Засега, гостът - участник е Любо от "Те", с който направихме дует преди....

- Който вече е без "Те"...

- Който вече е без "Те", но, за съжаление, Любо от "Те" е Любо от "Те". Любо е жесток човек и страхотен певец и музикант и ние направихме преди две години, с него, песен, която за първи път, като премиера, изпълнихме на коледния ми концерт в Народния, по-миналата година. Но той е чакал своето време и сега ще бъде записан в албума, защото не мога да му простя, той просто е убийствен певец. Ще има и други гост - музиканти, но тъй като не знам кой от тях какво ще остави, а ние много импровизираме до последно, не мога да бъда конкретна.
На 14 февруари, в Деня на влюбените, съвсем умишлено, заради масата от хора, които са мои последователи, на идеята ми и аз - техен. Реших да е в този ден, на концерта, който ще направим в зала "Универсиада" в София, това ще е и премиерата на новия албум. Мисля, че до тогава ще бъда точна, кратка и ясна, така че от февруари всеки ще може да чуе за какво си говорим в момента, всъщност.

- Ти самата казваш, че любовта е твоето вдъхновение, крепителна сила, едва ли не... Но много музиканти твърдят, че болката, разочарованието носят истинската музика. Какво разочарова Белослава?

- Според мен, любовта сама по себе си е страхотна болка. Това отново продължава идеята на любовта. Разочароват ме предателствата на хора, в които страшно много съм вярвала и които след време поемат своя път, а аз продължавам с техния и не се събираме и аз не мога да променя никого и не бих искала, защото хората се променят и не всеки път се променяме в една посока. И трябва да прощаваме на хората, които обичаме, защото те до един момент могат да са те вдъхновявали, да са те обичали, да са били твоя подкрепа, после може да не са, но все пак етапът, който сте извървели е довел до следващия твой.

- Белослава е в мечтите на много мъже, присъства и в завистта на много жени. Издай ни тайната, как успяваш да си толкова красива, атрактивна, чаровна...

- Само искам да кажа, че повечето ми фенове са жени, което много ме ласкае, защото жените са по-критично една към друга и по друг начин си подават вибрациите. Обаче, според мен тайната е в това, че аз до себе си имам един мъж от 12 г., който е и мой съпруг, и баща на дъщеря ми, Божидара, Евгени, който, не знам по какъв начин, с каква лекота и без никаква конкретна намеса изисквана от мен, ми е достатъчен като за целия свят. Може би и в трудни, и в добри периоди, съм се замисляла, че просто има химия, която не подлежи на обяснение и това, което ме прави щастлива е, че хората, които са до мен са верни и са от много години и аз съм до тях... Както и с Живко Петров, с който вече 10 г. работя. Не знам... Пътят е много личен и е много важно да посрещаш знаците на съдбата и интуицията, която всеки човек има, трябва да я послушаш. Аз много вярвам на своята интуиция. Това важи и за мен, и за другите и за целия свят, май.

Мариян ИВАНОВ

------------------------------

Интервюто: в "Щура събота" на Радио Шумен
(между 15 и 18 ч., на 29.11.2008 г.)