сряда, 25 юни 2008 г.

За порното с любов. Втора част: Баче Кико или новия Порнстар - суперстар


ТЕКСТЪТ, СЛЕДВАЩ ПО-НАДОЛУ НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА НА ЛИЦА ПОД...18 Г. И ТАКИВА С ЛАБИЛНА ПСИХИКА!!!

Откакто си направих папката "Made in BG" (справка - скромния архив на блога) се удивлявам все повече и повече. И досега се опитвам да ги оформя в своеобразна класация. Топ 3 определено се държеше от култовото орално изпълнение на поп-фолк Дивата, жената с любениците във ваната, мократа мечта на всеки почитател на мастика, смядовското дете на природата Галена. В тройката са и два други клипа от Североизтока - мастурбаторският моноспектакъл на Теменуга Тенева и шуменският ученически образец на рекламата "Момчета, а защо не тройка?". Но онзи ден получих нещо, което моментално разби представите ми за бг аматьорско порно, а именно: първа част от блокбъстъра за Бачи Кико, Плевенска порноепопея, едва ли не... И тъй като кадрите са изключително нецензурни, ще се опитам да преразкажа, доколкото ми позволява речникът и бедното ми възпитание:

Историята започва (и завършва) в малка стая, от типа "студентски разкош": легло - кушетка, маса, изпълнена до максимум с бутилки и чаши с неидентифицирано, но предполагаемо алкохолно съдържание. Лирическият герой (Баче Кико) е "нагънал" млада труженичка (идентифицирана по-късно като Г., на приблизителна възраст от 20 г., понастоящем, местообитаваща Плевен), в странна и непривично изпълнена поза на сексуален акт. Нагъването на лирическия герой се извършва с отривисти, възвратно-постъпателни движения, подкрепяни, морално и с подобаващите за такъв акт звуци, от героинята, които великият и неподражаем народен певец Мишо Шамара е възпял "... А тя го прави, сякаш правим дете.". Още в началото на филма, преди да са завършили финалните надписи, които липсват, се чува гласът на диктора, който задава така важния в лентата въпрос, а именно - къде ще осъществи своята еякулация лирическия герой. Дикторът, който е и оператор, и режисьор, а, критиката предполага, и личен импресарио на главния герой, предлага и първата опция (в градацията на историята се появяват и алтернативни предложения) - еякулатът да бъде приет перорално. Младата дама, обаче, отхвърля предложението, поради гастроентерологични проблеми, свързани с тясната употреба на тази субстанция. Дикторът изразява експертно мнение, което ни кара да мислим, че сигурно специализира "Вътрешни болести" в местния Медицински университет, че семенната течност е полезна и ще се отрази благоприятно на здравословното й състояние. Тук сценаристите позволяват двусмислие, дали като цяло въпросната течност има такива свойства или това се отнася само за тази на Лирическия герой. И ако е вярно последното, откъде Дикторът има такива познания... Но, един филм е хубав, когато те кара да разсъждаваш над неговите послания. Дикторът изразява и твърдение, познато само на алтернативната медицина, че гореспоманатата течност предпазва и от белодробни заболявания. След кратък, но съдържателен философски разговор, проведен между участниците във филма и без да се прекъсва половият акт, Лирическия герой показва, че и той е човек като всички - с малки пороци, запалвайки цигара - един от бичовете на нашето демократично общество. Героинята изказва възмущение от пренебрежителния акт, но в последствие се присъединява към сближаващото действие "пушене", което символизира топли, дружески отношения между двамата герои. Сексуалният акт бива преместен на намиращата се в близост кухненска маса, с 4 крака, изработена от дъбово дърво. Тук, във филма се осъществява и първият социален сблъсък: нежеланието на младата дама да използва ласки, които французите твърдят, че са изобретили. И тук зрителят може да разсъждава дали е вярно твърдението на героинята, че е възпрепятствана поради стоматологични причини или просто е възпитана в строга, пуританска среда. Социалните и личностни различия, обаче, продължават да се развиват, изживявайки своеобразен катарзис. Дикторът, менторски наставлява Лирическият герой да продължи възвратно-постъпателните си движения по нестандартен начин, а героинята предупредително надава глас, че има възможност запалената цигара да бъде изпусната върху детеродните й органи. Тук въпросът за предстоящата еякулация отново бива повдигнат, но се появява друг проблем, който тормози хората, изпили прекомерно количество течност. А именно - героинята има извънредна нужда, която трябва да бъде удовлетворена в санитарния възел. И все пак, тя пренебрегва физическите си нужди, с цел филмът да бъде завършен. Това е истинският артист!!! Споровете за предстоящата еякулация на Баче Кико (след като е предложено и алтернативно позициониране на течността) са прекъснати с финализирането на акта. Тук, младата дама, изразява искреното си възхищение към потентността на Лирическия герой, сравнявайки го със спортна команда, от типа футболен отбор. Което показва и широки, енциклопедични познания на героинята. Самата тя, след дълги душевни терзания, решава да демонстрира своят орален опит, като отделя нежеланите частици от устата си, в намираща се в близост чаша. Дикторът изразява яростно възмущение, защото чашите се използват за употреба на висококофеионови напитки.
Финалът на лентата показва, че източноевропейското кино се разграничава от стерилния "хепи-енд" на касовите холивудски продукции. Героинята от филма не получава предложение за дълъг и щастлив съвместен живот с Лирическия герой, а грубо е изгонена от Диктора.
ДЪ ЕНД"

На пазара вече са пуснати и първите две парчета от саундтрака към филма. Тук прилагам едното от тях. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: има нецензурни и леко възмутителни реплики.




вторник, 24 юни 2008 г.

Сетила се Мара...


Ей, като излезе някой пишман експерт и почне да вади фрапиращи статистики, които вчера е открил, се забавлявам. Ама като почнат и журналистите да му обръщат внимание, да цъкат с език и да казват "Глей, за ко стаа въпрос", вече смехът е тъжен...

"У нас се регистрират някои нови начини на употреба на наркотици, както и нови места за инжектиране, съобщи Момчил Василев, директор на Националния фокусен център в Националния център по наркомании. В дискотека е засечено и пушене на марихуана, обработена с ефедрин, като комбинацията предизвиква силен ефект на стимулант. В няколко града в страната популярен е станал т.нар. бонг - нещо като мокра лула, при която пушекът от марихуаната минава през водка, за да бъде смекчен.
"По български обичай обаче употребяващите накрая изпиват алкохола и така отделените вредности отново са в тях", коментира Василев, цитиран от БГНЕС. Засечени са случаи сред ученици на прясно мляко, сварено с канабис и подсладено с мед ("манагуа"), както и сандвичи, приготвени с листа от канабис. Трябва да се запитаме как на родителите не им прави впечатление, че 11-класник е решил да се върне към навиците от началния курс и да си носи мляко в училище, отбеляза Василев. Има случаи на инжектиране на хероин на все по-необичайни места - гениталиите, под езика, добави той."

Очевидно, такива изследвания май не са правени в близките.... хм, да речем 10 г. Още моя милост, като учеше в 9-ти клас, на марихуаната й се добавяха примеси. Тогава ефедринът беше скъпичък, трудно се вземаше, затова предпочитаха да си го пият. В тревата се слагаше "стаф" (разреден хероин). Туй - преди 7-8 години. "Т. нар. бонг" пък е старо нещо, колкото Лили Иванова и Шер взети заедно. Може и по-старо. Принципът е подобен като наргилето, елементарни "скачени съдове". Бонг си имаше и по наше време. Но с манагуата, този "експерт" изкърти всички "мифки" в Шуменско и Новопазарско (макар там да викат "чушма"). Кой е колегата от БГНЕС не знам, пък и не ме интересува. Пък и те всички медии са го "изпращяли" по подобен начин. Четох статията в "Монитор", само там е представено добре. Ама журналистите малко да се бяха заинтересовали, а не да представят това "експертно мнение" все едно, че сега открива топлата вода. Пък наркоманите - отдавна се къпят в нея :)

неделя, 15 юни 2008 г.

Развитие, но не в застой

Блогът ми няма месец и половина, но реших да си направя равносметка. Направих го с цел, тук да пиша нещата, които не мога или не успявам да кажа "по радиото". Или не искам. Или няма как... Имаше си цел, засега още я има. Бях се зарекъл, че ако ме четат поне 10 души, значи има смисъл да пиша. Иначе си чеша само егото, а аз предпочитам други да го правят. Днес тръгнах да гледам внимателно в кои страни са отваряли блога ми. Не знам до колко Гугъл Аналитикс е точен, но ето какво показва:
САЩ: 22
Канада: 3
Бразилия: 2
Аржентина: 2
Чили: 1
Испания: 6
Франция: 4
Великобритания: 5
Германия: 6
Австрия: 1
Италия: 3
Унгария: 1
Румъния: 1
Турция: 2
Гърция: 3
Русия: 1
Иран: 1
Саудитска Арабия: 1
Египет: 1
Индия: 2
Тайланд: 2
Индонезия: 5
Филипини: 2
Китай: 1

Хм... Аз продължавам да се съмнявам в Гугъла, ама туй показва - туй съм написал. Нямам претенции да пиша добре, по ми е лесно да се изразявам орално ;) Но ме радва, че някой чете (п)разните ми мисли. Инджой :)

понеделник, 9 юни 2008 г.

Брюксел: До там и обратно. Епизод 3: Завръщането на журналята

Ден 3. "Емоцията Брюксел" е към своя край. Бърза закуска в хотела, екстремно тъпкане на сакове и чанти и потегляме с автобуса. Сутринта сме на посещение в Европейския парламент.
Не разбрахме защо ни срещаха с български евро-депутати, но нейсе, поне контакти си създадох. Питах говорителят на ЕНП, къде се пуши в сградата. Обясни ми, че има две конструкции, като аквариуми, където се влиза и се пафка. Направени са прозрачни, едва ли не, за да си трън в очите на другите, а като влязат трима, вътре става газова камера. Отказах се. Отказах на предложението на една депутатка, нейният сътрудник да ми отключи кабинета й, за да дръпна един фас.

Тук телевизии си имат студия, в които предават "на живо" и си правят дебати и дискусии. Следва още малко събиране на информация за фондовете и усвояването им от страната ни. Общо-взето пак откривам медийна манипулация в България. От ЕК ни обясняват, че всички страни имат проблем с това и родината ни не е "новатор" в тази област. А и за някои фондове се справяме по-добре от Италия, да речем.
Обяд в столовата на Комисията и "afternoon free".

Това е. Обратно към България. Брюксел ми дойде леко скучноват, но пък и нямах достатъчно време за да го "почувствам". С Дафинка от БТА си говорехме какво ли ще стане, ако някой ден преместят в друг град седалищата на ЕК и ЕП. В Брюксел има "чиновнически туризъм". Както и да е, беше красиво. Пак бих отишъл там.








петък, 6 юни 2008 г.

Брюксел: До там и обратно. Епизод 2: ЕК отвръща на въпросите

Цяла нощ съм спал на светната лампа. Не ме е страх, че има "beast under your bed, in your closet...", както пеят Metallica, ама имам проблем със сутрешното ставане и реших, че така ще успея да се надигна. Успях. Ама очите ми кървясаха. Нейсе.
Слизам на закуска в хотела. Там не влизаш и да сядаш на масата, водят те. Отивам на шведската маса и почвам да пълня чиниите. Една не стигна. Аз не закусвам, ама сега ми е паднало. Филета си сложих, рибка, сиренца, едни страхотни кроасани с какви ли не пълнежи, портокалово сокче (ама истинско) и "Данон" (с пъпеш, банан и киви). Кафето им е ужасно слабо. Всъщност, навсякъде пих слабо кафе, че ми трябваха по 4-5 за да се почувствам човек. Отивам на втори тур по масата и гледам топли гозби. Надигам похлупаците: яйца (яжте си ги), картофи (и тях), беконче и наденички (е тука напълних чинията) и боб. Истински, сготвен (като яхния) боб. Нагъват го за закуска като невиждали. Е, да им е вкусно. Бягам аз към стаята, ама със всичкия ми късмет, са ми дали стая за непушачи. Вътре - детектори за дим. Отварям прозореца и гледам по земята само фасове. Е, успокоих се, не съм единствен.
Потегляме към една от сградите на ЕК.
В Брюксел има трафик огромен. И задръствания. Ама не са чак толкоз огромни. Едно кръгово го взехме с автобуса за 5 мин. Как се оправят не знам. Знам само, че са търпеливи и внимателни шофьори. Изчакват се, не натискат клаксони и не псуват през прозореца. Иначе, карат като джигити. В града ги хванах поне с 80-90 км. Ама произшествие не видях. На един от натоварените булеварди, 6 платна, еднопосочен, човек не издържа светофара и тръгна да пресича с вдигната ръка. Шофьорите спряха, изчакаха го да мине и си продължиха. Не чух да псуват.
Пред сградата "Berlaymont" сме.
Тук ще имаме лекции до обяд. В зала "Робер Шуман":
Какво сме чули там, няма да разказвам подробно, щото не мога и да цитирам. Но, общо-взето, ЕК даде да се разбере, че те никога няма да кажат "Трябва да се свърши това и това", "Ние ще променим във България това и онова", както някои си мислят, а и някои колеги си мислеха, че трябва да стане. ЕС, като цяло, дава само насоки на работа. Оттам нататък - всичко е в наши ръце.

На обяд отиваме на традиционния брифинг на ЕК. Това е рай за журналиста. Пред залата - прес-рилийзи. Влизаш вътре, сядаш и започваш да питаш служителите, които са там. Ако имаш въпрос към някого, който не е там, доколкото разбрах го викат. Брифингът продължава докато има въпроси. Няма неща от рода на "Пресконференцията свърши!". Ако те мързи да ходиш, гледаш си го по сателитния канал. Ако не можеш - изпращат ти го, ако искаш. Уникално!!! Има си и преводачи, ако не си добре с английския или с френския.

Обяд в "Il Cavalino", италиански ресторант. И там не се пуши, ама сервитьорът - сицилианец ни заведе в една стаичка да пафкаме. Аз пък му счупих вратата, ама я оправи. Колегите казаха, че доизпивал каквото има от чашите и се напил. Не знам за това, ама счупи една чиния, няколко чаши, каза ми да разкажа на цяла България за него и ни изпроводи после.



В Брюксел, официално, е забранено да се пуши почти навсякъде. Затова всички пушат по улиците. Жени, мъже - всички. Фасовете се хвърлят на земята, в повечето случаи. Хората масово ходят с колелета на работа.


И по техните стени се драска. И там има просяци/бездомни. Повечето - с кучета. Ама с големи кучета.

И много се строи. Из целия град. Няма кал, обаче, при все, че вали поне веднъж дневно. Интернационален град, ама повечето надписи и менюта са на френски. Хората са учтиви, но не по задължение.
Метрото им е малко изчанчено. Билетчето е евро и 50, но за 2 дни така и не видях да се продават по будките. Трябва да имаш монети и да си вземеш от автомата.
Вечерята е в един от най-елитните ресторанти в Брюксел - "Atelier Europeen". Френската кухня не ми понасе, ама обслужването беше стил "Балкантурист". Излязох да изпуша една цигара на половината на пържолата си и докато се върна ми бяха прибрали чинията. Изгониха ни по някое време, без скрупули, че навън е пороен дъжд.


И там, по улиците се намират боклуци. Ама по-малко.
Дъждът поне бързо спира. Пихме с колеги по една "Стела Артоа" за 3, 80 евро (голямата) и се запътихме към хотела. Оказа се, че в мини-бара има по още две безплатни, че и тях си изпихме. Легнах си след 3 ч. Пак не използвах ваната. Очевидно няма и да я ползвам. Утре напускаме хотела. Със съжаление, поне за мен...

TO BE ПРОДЪЛЖЕНО...

четвъртък, 5 юни 2008 г.

Брюксел: До там и обратно. Епизод 1: Журналята атакуват


















02.06.2008 г.






















На Аерогара "София" съм. От този момент започва тридневното ми пътешествие до европейската столица, по покана на Европейската Комисия (ЕК). Не съм излизал в чужбина досега, не съм летял със самолет. Ще пътувам с още 24 журналисти, от които знам само Мартин Карбовски. Повечето са от регионални медии, има малко от национални. Ще ни води „класната”, както я кръстих по-късно, Елица Златева, от представителството на ЕК в България. А, че беше "класна" беше, приличахме на тумба хлапета, от Долно Уйно, заведени в София на ескурзия. Строй се, преброй се, лични карти и т.н. Елица май се чувстваше като "С деца на море"... Подраних и отивам да си взема кафе от кафе-ресторанта на летището. Тия нормални ли са... 4, 20 лв. за едно „Лаваца”. Ама добре, че първо видях цените. Да си го пият. На летището минахме бързо. Пътуваме с едно, по мое мнение, корито на „Bulgarian Air” – “Boing 737”. Тръгна самолетчето, лангър-лангър да се намества, спокоен съм, викам си „Не било страшно”. Малеее, като набра скорост, залепиха ми се стените на стомаха, хванах се за седалката, щото като ми изчезне почвата под краката - полудявам. Почнах да дишам тежко, пък човека до мен се притесни да не го... изцапам. Нищо, мина ми, а кацането даже ми хареса. Като се изключи, че се въртяхме над Брюксел 40 мин.
До хотела ще ни вози алжирец. Наду ни някакви чалгии в автобуса, умряхме от смях. Пък то било, както каза „Радио Арабик”, с френско „р”. Аз му викам, че е „вашият морски приятел”, ама не ме разбра. Кара като джигит. Питах го да не се е учил в България, ама пак не ме разбра. Шляпаше само френски.
Нанасяме се в хотела. Е тук ми падна шапката. Хотел „Метропол”. 5 звезди, повече от 110 г. история. Там отсядат само хора с положение, ни казаха белгийци, цъкайки с език. Някога го е посещавал Айнщайн, днес е среща за елита сред ротарианците. Стаята е умопомрачителна, всеки е настанен в отделна. Красота!
Първа вечер навън. Един бърз душ и излизаме навън да хапнем по нещо, че тия сандвичи от „Bulgaria Air” ми стигнаха за разстоянието между зъбите. В Брюксел е чисто, ама не съвсем. Боклуци, в найлонови торби по ъглите. Казаха ми, че в различните квартали, в различни дни, през нощта минават коли и ги събират. Напр. на тази улица, минават в сряда, в 23 ч. Ако си изнесеш боклука в 23:10 – гориш, чакаш до другата седмица. Контрол, един вид. И контейнери. Много, ама струпани на едно място. Разходихме се, поснимахме сгради, смешното и невзрачно пикаещо момченце и се изложих. То, аз ако не го направя – кой. Снимам се аз със статуята на Ван Гог, пък на другия ден разбирам, че не бил статуя, ами жив човек – актьор. Пък аз за задника го хванах. Абе, зачудих се аз защо има оставена кутия за дарение, ама то знае ли човек, може поддръжка да му е нужна. Пък една колежка видяла, че „статуята” я няма на връщане и си рекла „Тез пък що си прибират статуите...”.
Тръгваме по някаква улица, само с кръчмета. Управителите се надпреварват да си хвалят кръчмите и да ни канят от улицата още. Склоняваме пред един мургав субект, говорещ на развалено сръбско-български диалект. Май беше черногорец. Малко разочарование. Менюто е само и изключително на френски. Поръчвам си голяма наливна бира и се боря с управителя, който покрай иска да гарнира пържените ми картофи с риба. Успях да го убедя, че искам картофи без риба. В заведението не се пуши, но той ни носи чинийки за да пушим. Успокоява ни, че по тия часове (малко след 22), нямало кой да проверява. За европеец ми излезе евтино, за българин – скъпо. Две бири + картофки в купичка = 15 евро. Преживях го бързо. На мен парите са ми като пясък в ръцете.
Прибрахме се в хотела, ама нямах време да пробвам ваната. Минава 1 ч., а трябва да стана към 7... Утре е тежък ден.

ТУ БИ ПРОДЪЛЖЕНО...