четвъртък, 5 юни 2008 г.

Брюксел: До там и обратно. Епизод 1: Журналята атакуват


















02.06.2008 г.






















На Аерогара "София" съм. От този момент започва тридневното ми пътешествие до европейската столица, по покана на Европейската Комисия (ЕК). Не съм излизал в чужбина досега, не съм летял със самолет. Ще пътувам с още 24 журналисти, от които знам само Мартин Карбовски. Повечето са от регионални медии, има малко от национални. Ще ни води „класната”, както я кръстих по-късно, Елица Златева, от представителството на ЕК в България. А, че беше "класна" беше, приличахме на тумба хлапета, от Долно Уйно, заведени в София на ескурзия. Строй се, преброй се, лични карти и т.н. Елица май се чувстваше като "С деца на море"... Подраних и отивам да си взема кафе от кафе-ресторанта на летището. Тия нормални ли са... 4, 20 лв. за едно „Лаваца”. Ама добре, че първо видях цените. Да си го пият. На летището минахме бързо. Пътуваме с едно, по мое мнение, корито на „Bulgarian Air” – “Boing 737”. Тръгна самолетчето, лангър-лангър да се намества, спокоен съм, викам си „Не било страшно”. Малеее, като набра скорост, залепиха ми се стените на стомаха, хванах се за седалката, щото като ми изчезне почвата под краката - полудявам. Почнах да дишам тежко, пък човека до мен се притесни да не го... изцапам. Нищо, мина ми, а кацането даже ми хареса. Като се изключи, че се въртяхме над Брюксел 40 мин.
До хотела ще ни вози алжирец. Наду ни някакви чалгии в автобуса, умряхме от смях. Пък то било, както каза „Радио Арабик”, с френско „р”. Аз му викам, че е „вашият морски приятел”, ама не ме разбра. Кара като джигит. Питах го да не се е учил в България, ама пак не ме разбра. Шляпаше само френски.
Нанасяме се в хотела. Е тук ми падна шапката. Хотел „Метропол”. 5 звезди, повече от 110 г. история. Там отсядат само хора с положение, ни казаха белгийци, цъкайки с език. Някога го е посещавал Айнщайн, днес е среща за елита сред ротарианците. Стаята е умопомрачителна, всеки е настанен в отделна. Красота!
Първа вечер навън. Един бърз душ и излизаме навън да хапнем по нещо, че тия сандвичи от „Bulgaria Air” ми стигнаха за разстоянието между зъбите. В Брюксел е чисто, ама не съвсем. Боклуци, в найлонови торби по ъглите. Казаха ми, че в различните квартали, в различни дни, през нощта минават коли и ги събират. Напр. на тази улица, минават в сряда, в 23 ч. Ако си изнесеш боклука в 23:10 – гориш, чакаш до другата седмица. Контрол, един вид. И контейнери. Много, ама струпани на едно място. Разходихме се, поснимахме сгради, смешното и невзрачно пикаещо момченце и се изложих. То, аз ако не го направя – кой. Снимам се аз със статуята на Ван Гог, пък на другия ден разбирам, че не бил статуя, ами жив човек – актьор. Пък аз за задника го хванах. Абе, зачудих се аз защо има оставена кутия за дарение, ама то знае ли човек, може поддръжка да му е нужна. Пък една колежка видяла, че „статуята” я няма на връщане и си рекла „Тез пък що си прибират статуите...”.
Тръгваме по някаква улица, само с кръчмета. Управителите се надпреварват да си хвалят кръчмите и да ни канят от улицата още. Склоняваме пред един мургав субект, говорещ на развалено сръбско-български диалект. Май беше черногорец. Малко разочарование. Менюто е само и изключително на френски. Поръчвам си голяма наливна бира и се боря с управителя, който покрай иска да гарнира пържените ми картофи с риба. Успях да го убедя, че искам картофи без риба. В заведението не се пуши, но той ни носи чинийки за да пушим. Успокоява ни, че по тия часове (малко след 22), нямало кой да проверява. За европеец ми излезе евтино, за българин – скъпо. Две бири + картофки в купичка = 15 евро. Преживях го бързо. На мен парите са ми като пясък в ръцете.
Прибрахме се в хотела, ама нямах време да пробвам ваната. Минава 1 ч., а трябва да стана към 7... Утре е тежък ден.

ТУ БИ ПРОДЪЛЖЕНО...

2 коментара:

Bo каза...

Готини снимки! :-)

lotto winners каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.