вторник, 5 август 2008 г.

Арапя. Лето 2008-мо

Досега в Арапя не бях стъпвал. Не бях и чувал даже за този къмпинг. Намира се на 60-ина км. южно от Бургас. След като се мине Черноморец, се влиза в Царево, а къмпинга е на 3 км. от градчето. Е, пътят до него е ужасен, ама нейсе, туй да му е кусура. Иначе, къмпингът си е място за почивка. Няма шумни кръчми, работещи до късно, някъде до към 24 ч. затваряха кепенците. Дискотеки няма в Арапя, ходихме до Царево, ама така и не влязохме. Малко семейно ми дойде, в повече, но се оказа, че си починах добре по този начин. Под семейно, имам предвид, че в частта, където бяхме ние, нямаше шумни тълпи и общо-взето към 24 ч., хората си лягаха. Иначе, ние бяхме тук:

Бунгалата, поне тези, в които бяхме ние, си бяха абсолютно нормални. За 55 лв. на вечер получаваш спалня + 2 легла, телевизор, хладилник, гардероб и бяна и тоалетна (не общата, както някои ме питаха). Това за 4-ма души. И тъй като употребих "ние" няколко пъти, вече е редно да спомена и кои бяхме: аз, Пламена, Ралица (нейна приятелка от ученическите години), съпругът й Даниел (швейцарец) и техният приятел Гелек (тибетец). Гелек остана само първата вечер, но за него ще разкажа в следващия пост.
Иначе, в Арапя е красиво:

Тъй като е заливче, водата в повечето време е чиста и спокойна. Е, вечер не много, защото морето се опитва да върне всички боклуци, с които човешките боклуци са го напълнили. Ей, как ги обичам такива!!! Аз фасчето половин километър до коша си го нося, те всичко във водата хвърлят. После - що било мръсно...
Плажът е хубав, достатъчно голям за да поеме и идващите от Царево. Ако си от бледоликите като мен, които се пекат под чадъра с тениска и се мажат с фактор 30 може и без пари да ти излезе. Чадърите идват да ги таксуват към 10:30, 11 ч., когато аз вече съм се изнесъл от плажа. Иначе, не са скъпи: по 5 лв. са.
Всъщност, и в капанчетата са много народни цените. За 5- 6 лв. спокойно можеш да си хапнеш наобяд. И в магазините цените не са по различни, от Шумен разликата е 10-20 ст., само алкохола е по-скъп. Има няколко сносни кръчменца, макар ние първата вечер в най-скапаното да бяхме.
Пък, когато на човек му омръзне плажа, може и да се поразходи. Има хубави скали, разкриващи хубави гледки.


Отскочихме и до Царево. До там пътува едно малко, раздрънкано автобусче, в което, иначе е супер забавно да се пътува. Даниел поне малко се зарадва, защото му бяхме разказвали за митичните "Чавдари", на които така и не успя да се повози. Е, това бусче ги наподобяваше. В Царево няма какво да се гледа много-много, освен пристанището и скалите около него.

Точно на плажа на Арапя има една хубава пицария, в която правят прилични коктейли. Супер освежаващо е след печенето под слънцето, а и пиците там са хубави, на много прилични цени.




Има и едно китно плажче, за 5-6 души с... твърди пети. "Пясъкът" е от мидени черупки, а ако имаш здрав задник спокойно можеш да си седнеш във водата, която е 20-ина см. След няколко метра, обаче, рязко става дълбоко.На 4-тия ден от почивката ни, към скромната ни 4-членна тайфа се присъединиха и още. Моите плевенски приятели, сега софийски, цъфнаха при нас, като доведоха и още. Така че, купонът се развихри. Борис изби рибата, след като се помъкна из Арапя, облечен като арабин. Карах го да си вземе и един сак, да сложи в него един цъкащ часовник, ама отказа. Предполагаше, че наоколо има въоръжени. Още малко снимки:



Последната вечер, когато Даниел и Ралица отпътуваха единият за Косово (по работа), другия - за Швейцария, към компанията пък се присъединиха Косьо и Марийка. Докато едната част от тайфата търсеше раци, с Косьо и Пламена открихме страхотно заведение на плажа, със страхотни коктейли. Направено е леко авангардно: с висящи чували, с логото на заведението, бамбукови пръчки, настрани оставени табла и шах, за тези на които им се играе. А в тоалетната водата от чешмата се стича в най-обикновена метална кофа, която е вкарана в "леглото" на мивката. Гъзария :) А коктейлите им бяха страхотни. Аз глътнах едно "Хемингуей дайкири" и един "Фюжън" и малко направих главата. Но пък и 5 бири бях изпил преди това.

Имаше и интересни начини за забавление. Освен стандартните:

Имаше и по-нестандартни. Като например "жива джага". Беше някаква игра на "Джим Бийм", рекламна. Играе се на батут, от два отбора по 5 души, всеки е вързан с въжета, които не му позволяват да шава много по "игрището". На мен лесно ми беше, вратар бях, ама другите не ги знам, щото накъдето тръгне единия, натам е и другия. Е, нашият отбор, "Грездей", победи "Люлин" с 4:3. Награди, обаче, ойк...


И последната вечер завърши с купон. Хубавото беше, че някакъв Ди Джей си беше домъкнал пулта и подгравяше обстановката с ретро от 90-тте. Е, и малко хора...










Това беше. Ваканцията на Арапя приключи. Препоръчвам този къмпинг на всеки :)


1 коментар:

Bo каза...

Много снимки! Браво, браво! Че и хубави!!! :-)))