вторник, 21 февруари 2012 г.

Статистика на самотата


Вече 30.8% от българите живеят сами, показват обявените днес данни за домакинствата* на база на преброяването, извършено през миналата година. В три от четири домакинства няма деца до 16 години. Данните показват по-силно изразено абсолютно и относително увеличаване на броя на едночленните домакинства. Техният брой от 662 853 през 2001 г. нараства на 925 385 през 2011 г. В същото време силно е намалял делът на домакинствата с повече от четири члена (повече от две деца) - от 27.3% на 20.7 на сто. Рязко се увеличава броят на семействата без деца. За период от десет години броят на домакинствата без деца под 16 години се е увеличил със 211 136, а домакинствата с деца под 16 години са намалели със 127 434.
Какво се крие зад числата и зад сухата статистика? Мисля, че всеки от нас, който се огледа около себе си, замисли се за своите близки, познати и роднини, ще си отговори. Животът вече стана такъв. Младите българи, тези които имат самосъзнание, не бързат да създават семейства, не бързат да имат и деца. Защото, колкото и да звучи извратено – децата са лукс, а семейството – финансова тежест. Едно е да се грижиш само за себе си и, когато направиш грешна стъпка, да си понасяш сам последствията, друго е и втори или трети да страда заради твоята грешка. Може да звучи клиширано, но времената ни направиха такива. Нас, младите. Ние, които избрахме да останем тук и да се борим с действителността. Но заради ежедневната борба за оцеляване и развитие, последните неща, за които мислим са семейство и деца. Просто не можем да си позволим и лукса за това. А и няма време. Учим, работим и стихове пишем, тъй както умеем. Е, малко са тъжни, малко са кратки, но нямаме време за повече. Учим докато работим, а понякога работим на две места. Сменяме работи, градове, приятели и любови и за последните две невинаги имаме време. Животът е мимолетен флирт, забивка в дискотеката и ние го живеем така, защото утре вече ще е свършило и може и приятен спомен да не ни остане. Затова нямаме време да направим това, което вие направихте – нас.
Не ни съдете, ние не сме егоисти, не сме болни кариеристи. Може би не ни пука чак толкова много за демографската ситуация у нас, за замиращата нация, но ние направихме това, което можахме. Ние просто останахме тук.

Няма коментари: