понеделник, 29 септември 2008 г.

Шуменска заря в София?!

Споко! Никой няма да гърми и трещи. Полупресният кадър на "Шуменска заря", Христина Рафаилова, ще бяга към София. Дъщерята на Снежана Великова (от ШУ) до седмица - две ще почва работа в "Новинар". По потвърдена информация, Иса (както я знаят), ще отговаря за политика или нещо подобно. Сладка работа, според мен - седиш си в кулоарите и пускаш по някое велико изречение на великите народни представители. Кафето там май беше безплатно. Няма да коментирам нейни писания, щото не съм я чел - "Зарята" я минавам по диагоналната система, ама съм пил с нея на една маса - свестно е момичето.
Честито! И да почерпи!

p.s. Срам за колегите. Как може никой да няма снимка на Рафаилова. На Биляна Гавазова и прашките й снимаха... Тцъ, тцъ...

сряда, 24 септември 2008 г.

Калин Руменов - лектор в ШУ?!?

Преглеждам сайта на "Новинар" и гледам - онлайн интервю с Калин Руменов. Журналистът от "Дарик" Варна, който стана по-известен с това, че му отнеха наградата "Черноризец Храбър" за най-добър млад журналист. С творчеството на Руменов опитах да се запозная няколко пъти. Ама обикновено стигам до втория абзац. Че се опитва да копира Карбовски - туй ясно. Ама го прави по най-жалкия начин. Като се опитва да му копира цинизма и вулгарността. Казвам "опитва", щото при Карбовски, поне в последно време, са доста премерени и двете. Пък и при Мартин поне има някаква драматургия в текстовете, има свързаност и логичност. Докато Руменов "чекиджийства" по страниците на "Новинар", по просташки начин се опитва да модернизира текстове, написани преди години от Георги Марков и излива една порция от безумно навързани изречения, в които непременно трябва да присъстват думите "циганин", "е*а", "ку**а" и други подобни, в разбъркан словоред.
Но, да не се правя на отворко, има си публиката. 'Дет се вика: "Не е луд, тоя който яде зелника...". Обаче, какво виждам в онлайн интервюто с Руменов:


"Юрий Проданов : Поздрави от Шумен! Ще дойдеш ли на среща със студентите от специалност "Журналистика" в Шуменския университет? (Всъщност това е официална покана) Каква тема за дискусия би предложил след всичко което се случи около теб и наградата?

2008-09-19 12:24:06
Калин Руменов : Поздрави и от мен на Шумен. Няма проблеми - не мога да откажа на Шумен. Ще помислим за темата."

Както казва една приятелка от Варна: "Живи да не бяхме!". Идеята да се канят известни и успяли (по някакъв начин) журналисти, при студентите, беше добра. На мен ми беше интересно да слушам и Коритаров, и Бенатова. На Дилов-син не успях да отида. Ама да дойде Калин Руменов... За каква ли тема ще ни говори? За циганизацията? За "ла***а"? За "ку***е"? Малко не схващам с какво е допринесъл Руменов за журналистиката, освен че влезе в историята като първия, с отнета награда. Не, че е малко, де ;) Пък и на половината познати трябваше да им обяснявам кой е Калин Руменов, щото не го бяха чували.
И да не каже някой, че съм едностранчив, което си е мое право, прилагам една малка част от изумителното творчество на К.Р.:

Галена & Галфон - малки червени чалга звезди

24.07.2008

Не ме гледай как ду**м – слушай какво ще ти изпея. Нямам нищо общо с лошите момичета изобщо, аз съм безгрешна, не правя лоши неща! Аз не съм скандална!”. Аз съм Галена и би трябвало да съм медицински случай. Живея обаче на място, където лицемерието е обществена болест. И където е нормално да правиш влажни свирки, а след като изплакнеш устата си - през нея да претакаш соления химн на собствения химен. Който продължава да стои и да скучае на старото си място. Аз съм Галена и нямам нищо общо с лошите ку**и. Ако все пак ми се наложи да ду**м в банята – после ми става лошо. Появяват се едни внушения, че съм мине****ка и изпадам в целомъдрена депресия. За да я преодолея, се снимам вече не в домашни условия по дини. И по триъгълен пубис, изрязан върху диня.

От рекламистите се очаква, че разбират най-добре живота. Защото трябва да го продават обратно на цената на life style. Затова чалга пубисът мирише в рекламите на анасон, задникът - на евтина водка (това чукане чаках), а гърдите-отварачки са покапани с бира. Да сте виждали чал-гърл да играе монахиня в реклама. Или поне перяща до бяло домакиня. Тя пие сама на бара и пита пичовете наоколо – Момчета, а защо не тройка. Защо не наистина, руса главо. Защо не се наведеш леко и после да се чудиш откъде ти е проникнал лекият имидж.

Аз съм Галена, а брат ми се казва Галфон. И двамата сме родени от един и същ винпром. Аз отговарям за мастиката, брат ми - за бандеролите. Аз си мисля, че увеличам продажбите, според него те са намалели. Семейната ни малоформация е тръгълна. Аз имам равнобедрена ву**а, а Галфон участва в тройна коалиция. Голямата европейска махала говори, че той е мъжка ку**а. Защото преспива с мутри, взема от тях пари и не се оплаква в полицията от изнасилване. В европейската махала предполагат, че сексът трябва да е бил доброволен. Заради което Галфон се сърди и иска доказателства. Съветвам го да не настоява, защото за никого не е приятно да му проверяват задника. Брат ми обаче е завършен галфон. Докато аз съм медицински случай - той е исторически. В махалата в тази връзка се шегуват, че Галфон винаги успява да пре**е нещата, а Галена дори да ги на**е.

С Галфон често спорим дали чалгата е станала държавна политика. Или политиката в държавата прилича на чалга. Всеки претендира, че мутрите са заврели пари първо в неговите гащи. Галфон смята, че политическите свирки са измислени преди чалгата. Според мен обаче в интернет няма запис с доказателства.

Аз съм Галена и с Галфон измислихме обща комуникационна стратегия срещу виртуалните слухове. Когато ни наричат ку**и, казваме – то, ако от една свирка се ставаше. Аз му подсказах да се държи така, както го правим на нашата чалга „Планета”. Ако не знае какво да отговори – да благодари на продуцентите и да се подмаже на феновете. Галфон се справи добре и вече наричаме медиите Междупланетие. Случаен пример:

- Г-н Галфон, познавате ли мутри, които не са влезли в затвора, както пише по докладите?

- Първо, искам да благодаря на хората, които гласуваха за мен и дадоха пари за кампанията ми. Всички те много добре ме познават и не могат да бъдат манипулирани с разни доклади, които много приличат на приготвено вкъщи порно.

- Много ви благодаря. Мисля, че нашата аудитория се убеди колко хубав човек сте.

- Няма за какво да ми благодарите. Но очаквам да ме поканите на сватба.

Аз съм Галена и с брат ми Галфон имаме лозунг. Ние сме безгрешни и нямаме нищо общо с лошите момичета. Чувстваме се като изкупителни евроку**и. Не че не сме били във ваната, но свирки се случват навсякъде. Несправедливо е да сочат нас с пръст, а да не се забелязват румънските уруспийщини. Искахме само да усвоим едни пари, без да усвояваме лош имидж. Крадохме асфалт от всеки километър и смятаме да продължим оттук до следващия доклад. Искахме да бъдем малки червени чалга звезди и точно в това се превърнахме. Парите може да се наложи да ги върнем, но имиджът със сигурност ще остане за нас.

в-к “Новинар” 24.07.2008

P.S. Цензурата е от мен.


сряда, 3 септември 2008 г.

Получател: Димитър Бербатов


Скъпи Митко,
пише ти един твой фен. И по-рано щях да ти пиша, Мите, ама те не бяха трансферни саги, английски сапунки и менаджерски борби, че си викам, сега и аз да ти висна на главата - много ще ти стане.
Ама прочетох, Митко, че са те взели в Манчестър. Ама Юнайтед, щото ония сините, от Сити, и те те искали. Туй хубаво, Митко, а честито!
Мите, бе много пари дали тез хора за тебе - 37, 93 млн. евро. Много пара, много нещо! Браво, Митко, за тебе е добра цена, ама им кажи на ония американци, Глейзър, да се пазят, че а са ги надушили от комисията "Кушлев", ще ги скъсат от проверки.
Мите, бе като гледам, те повече пари са дали за тебе, отколкото за онзи, дребничкия, със злобното лице - Рууни. По-добър си, наш'то момче, че и по-хубав, ама то конкуренцията не е голяма.
Чувам, Митко, по 150 000 паунда на седмица щели да ти дават. Браво, браво! Добри пари са туй, играй там, радвай феновете, пък после се върни в България да си харчиш парите. Тука поне ще ти е по-евтино.
Мите, чух, че за 4 години си подписал. Дълго време, ама в такъв отбор няма да ти е скучно. Ама, както е казал народът: "Дупе да ти е яко". Щото, Митко, тоз - шотландецът, сър Фъргюсън си знае работата. И докато си дъвче дъвката, не знаеш какво му е на акъла. Много ще иска от тебе, Мите, а пък ти двойно ще трябва да даваш. Знам му аз номерата, като нищо, ако не е доволен ще те остави да търкаш пейката. Ама няма да се даваш, ще натискаш и ти. И да кажеш на онуй хлапе, Кристияно, да ти подава повече. Че той като хване топката, забравя да я дава после. Плесни му един зад врата, да знае да не се е**ва с тебе.
Еех Митко, добре, че отиде в таз пуста чужбина... Ти сега тука имаш много фенове, нали знаеш? Ама на времето колко сълзи проля тука, помниш ли? Сещаш ли се, 2000 г., като падна ЦСКА от "Левски" с 0:1, когато ти изпусна 2 гола, а пък червените изпуснаха титлата. То, тогава и контузен май беше, пък и по телефона те бяха заплашвали преди мача, ама ти излезе и игра. И докато беше герой за публиката, след 90 мин. вече те мразеха. И псуваха. И обиждаха. Е, че изпусна - изпусна, ама то и Марадона не вкарва винаги. Е, тука е така, Мите, ама дано си забравил. Пък след един мач с "Литекс" се беше зарекъл, че повече няма да играеш футбол. Пак заради феновете. Ей Митко, добре че не си удържа на обещанието. К'во да правиш, Мите, тука е така. Един ден обичаме, на следващия - мразим. Не можеш да ни угодиш. Ама ти си играй, Митко, ние пак ще ти се радваме. Пък тука ако беше останал - какво? Я от трактористи щеше да падаш, я от Бешикташ или Фенербахче, я някои измислени съдии щяха да се подиграват с труда ти.
Браво, Мите, ще ти стискаме палци в Манчестър! Поне ти да ни славиш. И да се чува името на България с хубаво, че то, ако чакаме на политиците...
Митко, тъй като смятам, ти излизаш колкото Мартин, Стилиян и Валери заедно. Е, браво, Мите, ама да не вземеш да се главозамаеш сега. Както някои твои колеги, които като излязоха в чужбина им порастваше работата, пък после търкаха резервните скамейки.
Успех, Митко! И да играеш добре и в националния отбор. Айде, класирайте ни поне за ЮАР, че откога не сме играли със шведите. Те много ни бият, ама и ние ще ги бием някой ден.
Хайде, Митко, ще те оставям, че и други писма сигурно имаш да четеш. И да не забравиш да почерпиш.
Твой фен: Мариянчо.