понеделник, 23 февруари 2009 г.

Зима е, вънка вие снегорин

В края на седмицата някои пак констатираха, че „зимата отново ни изненада”. Всъщност, като снегът през февруари, всичко си беше в реда на българските неща. Като в романтичен репортаж за „тайната” сватба на семейство Паси, за която предварително всички вестници знаеха. Всичко си е познато, предвидимо и неотменимо като във въртян безброй пъти стар филм. Нещо като - Предупредени и изненадани. Метеоролозите и Емел Етем предупреждаваха, че ще вали сняг. Впрочем, те вече доста познават, а тя, поне в предупрежденията, вече е много добра. Това пише в коментара си за “Дойче Веле” Ясен Бояджиев. Отменено е бедственото положение и в последните три общини – Вършец, Кнежа и Ловеч, след обилните снеговалежи през изминалите дни, пък споменават информационни агенции. Аварийни екипи продължават работата по отстраняване електропреносната и ВиК мрежи. Извинете, по отстраняване на авариите, но мен ако питате, по-добре ги премахнете изобщо. Има мрежа – има проблем, няма мрежа... сещате се. То и без това гледах една усмихната баба по една телевизия, която с усмивка обясняваше, че на свещи и газови лампи се “осветявала”. Напориста репортерка я пита: “Ама как се отоплявате?”. “Ами как, бе бабе, с дърве.”. Аз още помня как баба, на село, беше най-незасегната от природни бедствия. Редовно си падаха снегове, които и пътища затрупваха, и ток и вода спираха, но жената, която цял живот на село е живяла, беше по-непоклатима и от министър по авариите. Ток на нея не й трябваше, нито телефон, хляб си месеше и не купуваше от магазина, а ако ти дотрябва сол или ориз, все някой комшия ще ти даде. Ти на него - друго и така селото оцеляваше. И без министерство на извънредните ситуации. И с водата се оправяха – топяха сняг. Поне той е без пари. Засега.

А днес, в 21 век, в Европейския съюз какво е? Ужас, сняг да прехвръкне малко и трябва да пускаме сирените за евакуация. По домовете, щото иначе ще закъсаш някъде по пътя. Още в четвъртък слушател на Радио Шумен се обади, че около Оряхово има 40 см. сняг и 6 снегорина, които си стоят на едно място. В събота, 100-ина ТИР-а бяха закъсали на пътя Омуртаг – Котел. От една ресорна институция пък ни убеджаваха, че всичко е нормално в региона. Американците имат една думичка, абревиатура за подобни случаи: SNAFU. Преведено означава: Ситуацията е нормална, всичко е прецакано.

Решението е едно: на всяка сграда – БТР, на два блока – по хеликоптер. Във всяко домакинство: ски, акваланг и надуваема лодка. И така ще се борим с природните стихии, защото по друг начин, очевидно все не се получава. Пък ако се стигне до земетресение, тогава ще мислим. У нас и без това оценка на риска се прави, когато е късно, защото максимата “По-добре късно, отколкото рано” е по-приложима. Изобщо: SNAFU.

понеделник, 9 февруари 2009 г.

Любими реклами. Част 2



















Изборите идват - дръж се, народе


"Нашата работа и нашата роля в момента е да положим всички усилия да убедим не само коалиционните ни партньори, но и извънкоалиционните ни партньори по този въпрос". Това заяви пред БНТ зам.-председателят на НДСВ Илия Лингорски по повод искането на движението за провеждането на парламентарните избори и вота за европейски депутати в един ден. Това била и целта на националната инициатива "2 в 1". Само през миналата седмица акцията на НДСВ е получила подкрепата на десетки хиляди български граждани. "Конституционната промяна изисква една още по-широка подкрепа от капацитета на коалицията, поради което трябва да има сериозна убеденост в цялото Народно събрание и да има едно силно единение по темата", каза още Лингорски. Темата ще бъде обсъдена и на предстоящия тази седмица Съвет на тройната коалиция.
Дотук с информацията. Винаги съм бил на мнение, че достойната гражданска позиция е ДА гласуваш. Това, разбира се, си е моя позиция и не ангажирам никого с нея. Наскоро се опитах да си направя едно непредствавително проучване сред млади хора, от типа “лаф на маса”, когато българинът се отпуска и говори откровено. Хора, които са отказвали да гласуват на предишни избори, сега твърдо са решили да дадат своя вот. Говоря ви за хора, непартийно обвързани. Има и такива. Но, като че ли по-малко се вълнуват от това дали изборите ще са “две в едно”, отколкото за кого да гласуват. Защото дори и да се появят алтернативи на досегашните управления, които по един или по друх начин не са били особено успешни, около алтернативата винаги се прикачва по някой друг, до болка познат, организъм. В биологията, мисля, че се наричат “паразити”, народът ги е нарекъл “от слънчогледовата партия”. Всъщност, тези млади хора, които бяха наричани “поколение хикс”, “поколение игрек” и т.н. Искат група от хора, които да им обяснят как ще направят България привлекателно място за живот. Но “как” да звучи реално. А не с издишащи обещания за 800 дни, няколко години... Нека да не се обвързваме със срокове, а с изпълними идеи. Пък били те и за “поколението зет”.
Така че, колко в едно ще са изборите, няма значение господа и дами минали, настоящи и бъдещи управляващи. Въпросът е да убедите хората, че има смисъл да гласуват. Но не твърдия електорат, който може да ходи до урните и зиме, и лете, а тези, за които това е ненужно усилие. Защото утре, тези хора може да гласуват за европейски парламент, но в друга държава.

p.s. Снимка: "Дневник"

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Бойко Борисов - Строителят на нова България


Мине, не мине някой друг ден, и неформалният лидер на ГЕРБ, Бойко Борисов, влезе в националните медии с някое скандално изказване. Тъй като словесните престрелки със Сергей Станишев, с Ахмед Доган и с др. управляващи, малко позагубиха своят чар и харизма, сега Генералът започна да стреля по цели групи от хора и прослойки на нашето декмократично и, донякъде, толерантно общество. Цитирам национални всекидневници:

Според Борисов най-големият проблем на България е лошият човешки материал.

"Това е основата на населението в момента – 1 милион цигани, 700-800 хиляди турци, 2 милиона и половина пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ", обясни кметът.

Борисов разясни, че пенсионерите "гласуват с цялата си глупост".

„И вие – милион и половина, дето избегахте... Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям. Лесно е да се каже: "На тебе разчитаме". Ако така ще разчитаме, значи след 1 година ще се издъня и аз". Така описа електоралната ситуация Борисов.

Всякак са ни наричали нас: и електорални единици, и гласоподаватели, и простолюдие, и рая, навремето, само не знаех, че съм материал. Ако съм генетичен, такъв, някакси гордо звучи, ама човешки да чуя... Създава се усещането, че България е къща, а ние сме тухлите, които я изграждат. В което нямаше да има нищо лошо, само че ако трябваше да определям страната ни, по бих я оприличил на панелка, в затънтен столичен квартал, в който даже и асфалтова настилка няма. Пък каквато ти сградата, такъв ти и материала.

А с такива изказвания, г-н Борисов, моите уважения, но избори не се печелят. Камо ли материал. Защото пенсионерите, които са решили да гласуват за вас, ще решат, че го правят “с цялата си глупост” и ще се откажат. А циганите и турците, даже и не подлежат на коментар, след като слагате всички в общия казан и човек си мисли, че ако имате клечка, веднага ще драснете кладата под казана. Така избори не се печелят, освен ако не се цели смяна на режима. Пък вие сам казате, че “толкова мразите комунистите”, значи друг ще да е режимът.

Оттук следват коментари и анализи. Противоречиви, както винаги. Че това е истина, че това е обида, проява на ксенофобия... Да, има и известна доза истина в думите на Бойко Борисов. Но само донякъде. Очевидно, той е забравил, обаче, че живее в България, където хората помнят повече и от слонове, особено лошото. И трудно ще влезеш в Парламента, ако не разчиташ на т.нар. “лош човешки материал”. Още по-трудно ще се представяш за Спасител на нацията.

сряда, 4 февруари 2009 г.

Любими реклами. Част 1

Реших да качвам в блога и любимите си реклами. Не заради друго - забравям ги :)










неделя, 1 февруари 2009 г.

Страсбург: Музеят на шоколада

Най-сетне се наканих да пусна и останалите снимки от Страсбург. Музеят на шоколада се намира някъде в южната част на града, в нещо като индустриална зона. Входът за него е 8 евро, аз минах с журналистическата си карта. Отпред са "пръснати" стари машини, с които навремето са приготвяли шоколад.

След като влезете вътре и изгледате един кратък филм за шоколада, в който той разказва за себе си, започва и същинската обиколка на музея. Не се задълбочавах чак толкова в неговата история, вие и сами можете да си я разберете. Малко са стряскащи куклите, които се движат и "говорят", но е интересно:












В самия музей е показана цялата история и настояще на шоколада: от машините, произвеждащи го, до кухните и различните му аромати, които можете да усетите. През цялото време върви и аудиозапис, за щастие - на английски.




След обиколката, можете да изпиете и по "едно" в кафенето на музея. Аз лично пробвах шоколадова бира, която не ви я препоръчвам, по-гадно нещо не помня да съм пил. Горещият шоколад е хубав, макар и натурален (горчив). Чашката, в която го сипват, кърти. Порцеланова, а е направена все едно е смачкана пластмасова. Отделно, можете и да си купите нещо от магазинчето: освен традиционните шоколадови бонбони, шоколади, ликьори и т.н. и шоколадови сапуни или шампоани. Не е евтино, но парите си заслужават. На нас ни опаковаха подарък - бонбони.