събота, 24 септември 2011 г.

Циганин да се наричам...

Да си циганин е начин на живот. Един брутален лайфстайл, в който си хем невинен, хем онеправдан. Хем се ползваш с повече права, хем "държавата не се грижи" за теб. Хем си беден, хем си душевно богат с децата си, които си пратил да просят или да крадат. А едни от многото виновни са десетките цигански фондации, които все интегрират своите братя и сестри с кръгли маси и дискусии. 
Не говоря наизуст. Няколко години поред наблюдавах една и съща картина в една циганска махала. Виждах как един от мургавите ни "събратя" биеше детето или внучето си (не помня вече), защото не е изкарало достатъчно на улицата. Под формата на "бате, дай некой лев". Самият той два пъти беше влизал да краде в двора ни. Тогава полицаите вдигаха ръце. По същия знаков начин реагираха и когато същият циганин и неговото семейство се опитаха да бият майка ми, счупиха ни прозореца... Е, нещата прекратиха, но начинът, по който бяха прекратени не е законен и ще го премълча. Защото законите важат за мен.
Няколко години поред виждах как ромите крещят, псуват и протестират, затова, че нямат пари, държавата не им давала, нямало работа... А когато идваха детските надбавки или "социала", в махалата няколко дни не се изтрезняваше и музиката не спираше. Като свършат парите - пак се повтаряше ситуацията от по-предното изречение. 
Десетки години интегрираме циганите и все не успяваме да ги интегрираме. Дават им се жилища, те ги рушат. Дават им се помощи - не им стигат. Дава им се образование - не ги устройва. Нещо, което аз не съм получил даром. Предполагам, че и доста от Вас. Мога да посоча десетки примери, аудио и видео материал, но не искам. Защото и Вие ги знаете. 
Една приятелка, заедно със свои познати, осъдиха един циганин за дискриминация на расова основа. Заради репликата му "Всички българи трябва да умрат". А, ако ние умрем, кой ще се грижи за Вас, уважаеми Роми?
Всъщност, аз съм поредният, който не може да предложи решение. Пиша неща, които сигурно всеки от Вас знае и си мисли. Но само стоим, пишем си... А циганската интеграция изчезва някъде под кръглите маси, свързаните с тях коктейли, банкети и завързани приказки, които средностатистическият Ром не разбира. Защото на него не му пука се интеграцията и предпочита сегрегацията. Стига да има "едене и пийне, а жинътъ да е гутовъ".
Не съм расист. Или поне не се смятам за такъв. Имам няколко приятели цигани, навремето дори имах връзка с момиче, наполовина циганка. Но циганизацията у нас върви с пълна сила и тя не ни води към песни, танци и красив живот. Прави ни един голям, опърпан катун. В който всички сме равни, но тъмнозелените са по-равни.
Бог да ни пази!

четвъртък, 8 септември 2011 г.

"Можеше това да е моето дете. Можеше да е вашето."*


Днес в община Шумен е обявен траур заради убийството на 11 – годишния Присиян. Също днес, от 18 ч., от Градската градина ще започне мирен протест, който ще завърши до лобното място на детето. Извън информацията, обаче остават много въпросителни. През краткия си седемгодишен опит като журналист, успешен или не, не съм си позволявал да коментирам работата на колеги в ефир. Днес ще го направя.
Останах потресен след репортаж, излъчен по една от националните телевизии. Останах изумен как за репортерката, дошла от столицата в дълбоката провинция, най-важното бе дневникът и отсъствията на едно погубено дете. Върхът в журналистическото майсторство бе да съобщиш на бащата, че синът му е убит и да запишеш реакцията му. А знаете ли кое е най-жалкото? Че тя даже не си бе направила труда да научи правилно името на убитото дете. Но, не Присиян е важен, важен е рейтинга. Той не признава имена.
От другата страна, други колеги размахват пръст на шуменци, които не са били на погребението на детето, защото така показвали гражданската си съвест. Сякаш погребението не е интимен акт, на който да присъстват само близките. Не, всичко вече трябва да е обществено. Дори скръбта. Която няма име. И се описва като селски събор.
Обединените във Фейсбук граждани пък обърнаха паметта на Присиян в спорове за грамотност, политическа отговорност и, ако щете вярвайте – външен вид. Потребител на име Илияна Христова пише във форума:
“Включих се в тази група, защото моето цвете е както за Приси, така и за всички деца, чийто родители работим по цял ден, за да не можем да купим и един телевизор! Грозно и пошло е да ни упрекват, че децата ни били без контрол. Аз съм майка, работеща от сутрин до вечер, за да издържа децата си. Можеше това да е моето дете. Можеше да е вашето. И моите деца играят сами навън. И моите се прибират сами след училище.”.
Навремето бях забелязал, че трагедиите ни обединяват. Дори повече от щастливите моменти. Тъжно, но факт. Днес като че ли не е така, дори и в трагедията си, ние се разединяваме, отдалечаваме от проблема и използваме поводът за да се нападаме един друг.
Почивай в мир, Присияне! А ако ние продължаваме по този път, скоро можем спокойно да се погребем като нация.




* Заглавието е взаимствано от коментар във Фейсбук на Илияна Христова.

вторник, 6 септември 2011 г.

R.I.P.


Днес честваме 126 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България! Тук може би трябваше да направя някакъв коментар за единението и разединението на нацията, но не мога. Не и след случилото се в Шумен, а именно – убийството на 11 – годишният Присиян Иванов. Жестокото убийство на едно невинно дете, още не познало живота. За тези, които още не са чули, тялото на момчето бе намерено вчера, в мазето на недостроения Търговски дом, с множество прободни рани. Заподозрян е 21 – годишен от Шумен. Едва ли има някой, който може да остане равнодушен. Защото да извършиш подобно нещо, трябва да си изрод. И не мисля да се извинявам. А този изрод живее до нас. Ние сигурно го познаваме, поздравяваме го или пък го отминаваме с мълчание. Ние сигурно сме чували, че има нещо нередно в поведението му, но не сме казали на никого. Мислели сме си “то пък и да кажеш, сигурно нищо няма да се случи”. Да, не че не сме прави, но сме длъжни да опитаме. Но ние избрахме да живеем в мълчание. Мълчанието е удобно, лесно, не изисква да правиш каквото и да е. Затова се съгласявам с едно мнение от Фейсбук:

«Много са убийците на Присиян. Някакъв си Христо Кобрата размахвал ножове на детска площадка, ей така...Бил безпризорен, беден. И никой не е подал сигнал за този откачалник.»

Какво ли ще се случи? Какво правосъдие трябва да бъде дадено на изрода, убил едно 11 – годишно дете? Мой познат предложи да го вържат на руският паметник да стои една седмица, а народът да реши какво да го прави. Но народът вече реши. Реши да отмине с мълчание.

Някой ден, този Търговски дом, сигурно ще е готов. Ще можем да си купуваме фешън – парцалки, да гледаме 3D кино и да се тъпчем с попкорн. Но на неговия вход не е лошо да има поне една паметна плоча. Един монумент на нашето мълчание. Защото то уби Присиян и още десетки като него. Почивай в мир!

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Смях през сълзи


Очакваното ще се случи, алармира Блиц. В неделя - 4 септември, както премиерът вече обеща, ще бъдат обявени претендентите на ГЕРБ за президентския и вицепрезидентския пост на България. Както БЛИЦ неколкократно писа, това ще бъдат съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и министърът на правосъдието Маргарита Попова. Информацията бе потвърдена пред агенцията от висшите етажи на парламентарната група на ГЕРБ. Според всички социологически проучвания досега Росен Плевнелиев със сигурност ще наследи Георги Първанов, ако се кандидатира за държавен глава. Втори ще бъде кандидатът на БСП Ивайло Калфин, а като фаворит за третото място се очертава самопровъзгласилата се за независима Меглена Кунева, пишат от от агенцията.

Може, що да не може... Но аз на социолози вече не вярвам. Откакто насрочиха балотаж между Петър Стоянов и Богомил Бонев, пък то третият спечели.

Като казах третия - Президентът Георги Първанов днес за първи път каза, че е предлагал оттегляне на тройната коалиция и нови избори след приемането на България в ЕС 2007 г.

Май по-добре, че не са се съгласили. Че като помня как всички бяхме опиянени от щастие от влизането ни в евросемейството, от това пиянство можехме да допуснем грешка и да не ги преизберем. Иронията нали се усеща? Покойният Иван Славков разказва в първата си книга за едно посещение в Германия. Пита ме един немец, обяснява Батето, защо външният ни министър, разбирай по това време Соломон Паси, плакал като ни приемат в НАТО. Не помня какво му отговори Славков, но германецът казал: “Нищо, като ви вземат в ЕС всички ще плачете”.

Така и стана. “Дейли Мейл” пък решили да образоват англичаните, преди мача им в България. Публикували 20 факта за страната ни, които поданиците на кралицата случайно може и да не знаят. Аз знам, че вие си знаете, но ще ви кажа няколко.

“Българи са изобретили първия компютър, първия електронен часовник и първата въздушна възглавница за кола.”

Последното и мене изненада.

“В холивудския филм „Терминалът” главният герой на Том Ханкс говори на български.”

Пропуснали са да уточнят, че и псува на български.

“Мастиката, 47 градусова алкохолна напитка, която се прави с дървесна смола, е популярна в страната.” Популярна е, спор няма, ама тази с дървесната смола не съм я пробвал. Ако някой има излишна – да почерпи, от мен таратора.

“Българите обожават кисело мляко и смятат, че то им носи дълголетие.”

Тези пък съвсем за мезе ни взеха. Кой смята, че йогърта, както според една реклама го е кръстил Хан Аспарух, носи дълголетие. Ако е от мляко, може и да има такива странични ефекти, но аз не съм подготвен теоретически да ви “нося” подобни твърдения. Вчера гледам, че и столичани се сдобили с “млекомат”. Пускаш монетките в машината, слагаш си бутилката и ти пълни прясно мляко от планината. Поне оттам обясняват, че го носели. Ама съм сигурен, че някой ще се изхитри и вече пред себе си ще можеш да видиш как техниката ти прави прясно мляко – пускаш монетката, сипва ти сухо мляко, добавя вода и ето ти освежаваща и полезна напитка. Или поне напитка. Днес по същата телевизия разправяха как може да си направиш зелник без зеле. Може, аз така правя котлети в гъбен сос. Без котлетите. Ама вие сигурно я знаете тази рецепта.

Ето как преминах всички теми, от които българинът разбира – политика, футбол, алкохол и “мошенгии”, както казваме в Плевенско. Е, ние и от други неща разбираме, ама в тези ни е силата. И като ви казах футбол, знаете ли колко варианта имало да се класираме за голям футболен форум? Ако не знаете, ще ви кажа – два. Реалистичен и фантастичен. Реалистичният е да дойдат извънземни и да ни помогнат. А фантастичният – ние сами да бием.