четвъртък, 7 юли 2011 г.

Мегафарс

В един окръжен съд продължава едно мегадело. За определението “мега”, сме си виновни ние журналистите. Една от целите на медиите е да са проводник на информация. За съжаление, понякога и ние се превръщаме прекалено много в проводници, понякога забравяме, че ние сме хората, които да интерпретираме казаното, да преценим кога то обслужва само едната страна и да сме обективни. Затова, аз, само и единствено от мое име, се извинявам за определението “мега”. Защото понякога, то става “мегацирк”.

Така се случи и снощи в една съдебна зала, в заседание, което продължи до 23 ч. и бе прекъснато по искане на един от адвокатите на обвиняемите, заради късния му час.

Друг защитник заплаши, че ако заседанията на приключват до 17:30, той няма да участва в процеса. Имало си работно време.

В американските филми съм виждал как съдията определя редът в залата, отстранява хора, които го нарушават... Снощи, с безкрайните ми уважения към един председател на съдебен състав, той позволи адвокати и прокурори да му се качат на главата в преносен смисъл. От юристи съм чувал, че законът има и дух, а не само алинея. Вчера Темида бе опорочена с едно адвокатско разкъсване на свидетелка. Разбирам и съзнавам, че защитниците си имат своите опасения, тези и мнения, но да питаш свидетел защо точно от този магазин си е купувал хляб, да речем, а не от друго място, граничи с цинизъм. Разпитваната правилно отговори: Ще си купувам хляб, откъдето си искам.

Мегаделото се превърна в мегацирк, когато адвокатът буквално крещеше на свидетелката, мотивирайки се, че тя не го чувала. Когато прокурор поиска да се обясни какво означавало понятието “сложена маса” – дали манджата била сипана или е била още в тенджерата. Когато прокурор поиска въпрос да бъде оттеглен с мотива “защото така!”. Когато адвокат иска да те изкара малоумен, защото не помниш как се е казвала паралелката, в която си учил преди повече от 20 г.

Възможно е свидетелката да лъже, да не си спомня добре, да е забравила, да е подучена, а също и да казва истината. Това не мога да кажа. Но в такъв момент, Темида показва, че в нейните зали няма дух – има точки и алинеи. А до колко и те се спазват е спорен въпрос. Една колежка направи мъдър извод: Значи, ако видите убийство, бягайте надалече, не казвайте на никого, защото ви очаква това. Защото, ако цитирам един адвокат, този разпит е гавра със свидетел.

Примерите, с които мога да подкрепя думата “мегацирк” са много, но не смятам повече да продължа в този дух. Самото мегадело няма да коментирам. Защото то може и да не съществува. Но за съжаление е реалност. И ако вие попаднете в такава ситуация, което не ви пожелавам, не очаквайте защита от някого. Светът може да е голям, но спасението определено не е в съдебната зала.