Respect!!!

Данчо от Разград ми прати преди малко "клипа". Песента е добра, даже за стандартите на бг хип-хопа - много добра. Точно типа "хейтърски рап", за който си говорихме със Спенс. Че вече почти няма хейтъри. А е красив начин, да изкажеш с рими това, което те дразни. Инджой ;)

Добави в Svejo

Този мач мирише

"Легендата на Левски Божидар Искренов-Гибона призна, че е участвал в уреден мач между Ботев и Левски, предаде БГНЕС. Това е станало през 1991 г., когато Гиби носеше фланелката на "канарчетата".
"Винаги ще си нося кръста за това, но рано или късно истината трябва да излезе наяве. Мачът трябваше да завърши 2:2, такава беше уговорката. Левски обаче изпуснаха дузпа, Ботев водеше с 2:1 и на мен се падна честта да направя нарушение в последната минута. Пробягах целия терен и направих такава балтия на Пламен Гетов, че Пацо щеше да се сбие с мен. вкара дузпата и двубоят завърши 2:2", сподели Искренов в Актуално студио "Дерби". Той уточни, че срещата е била договорена между играчите и за това не са знаели нито ръководството, нито треньорите на двата отбора. Бившият защитник на Левски Николай Илиев също участва в "Дерби" и каза в тази връзка, че той лично не е играл в уреден мач. Той беше категоричен, че прословутият мач с Берое през 1986 г., когато старозагорци станаха шампиони, не е бил уреден. "Все пак бях водеща фигура в тима тогава и щях да разбера", поясни той. Личното мнение на Илиев е, че е невъзможно да има договорка и във Вечното дерби между Левски и ЦСКА. "

Много ме радват "футбалерите" като почват да се правят на ударени. Сещам се култовия мач "Спартак" Плевен - "Славия" София, мисля 2002-ра година, от "Висшата лига" на България. Която повече е лига, отколкото висша. Тогава, на някакви гении на човешката мисъл, им беше хрумнало да правят първенството на Първа Шестица и Втора Осмица. То и тъпо звучи. Идеята беше, след изиграването на срещите от редовния сезон, да има някакво подобие на плейофи, първите да играят пак едни с други в борба за титлата, а вторите - да се борят да останат в "елита". Идва мача със "Славия", който ще е на кръв, ама в кавички. Трябва да е "на кръв", защото който бие, той остава в борбата за титлата, демек в първата шестица. Който падне - при вторите осем. Да, ама в деня преди мача, цял Плевен знае кой ще победи - "Славия". На стадиона - шок и ужас, без американско участие. Вили Вуцов (тогава треньор на "Спартак") изчезнал. Пламен Гетов и той. Официалното - Вили получил бъбречна криза, пък Пламен отишъл... не знам, катетър сигурно да му поставя. На стадиона се смеем, ама ни е тъжно. Тъкмо се бяхме зарадвали, че любимият тим е в елита... Както и да е. Мачът - мъкаа, мъка. Едвам, едвам "Славия вкара гол. Нали все пак трябва да бият. Да, ама никой да не се сети да каже на Юлиан Петков (тогава от "Спартак") как трябва да завърши срещата. Юли изпълнява пряк свободен, топката влиза мазно в мрежата и той, с Георги Богданов - Животното тичат и се радват. Останалите се държат за главата. Е, набутаха втори гол славистите, то май тогава плевенчани сами си го вкараха. Мачът свърши, ние отпаднахме във втората осмица. Говореше се тогава, че Наско Сираков се е обадил и е казал, че "Спартак" трябва да паднат. Те и без това, половината футболисти на "Левски" бяха. После ни биха всички на тупан, щото левскарите отказаха да играят. Тодор Колев (по мое мнение - леке) си изкара два нарочни червени картона, щото го чакаха в "Левски". Ама той не се задържа там... И тия ще ми говорят после, че не знаели за уговорени мачове. Евала на Гибона, ама мисля, че има още мнооого какво да разказва.

Добави в Svejo

Медиапулация...

Уфф, не съм писал отдавна, ама много банкети се насъбраха. В сряда - в "Дивдядово", коронясването на Манчестър Юнайтед, много бира отиде. В петък - в една кръчма с една компания, в събота - карти с водка, после караоке. Последното пак ми беше скучно, май ще спра да ходя там (в "Ретро", в градската градина).
Та, както и да е. Попадна ми едно инфо от преди една седмица:

"В Бургас ще глобяват за обидни думи, съобщава Би Ти Ви.На територията на общината се забранява произнасянето на обидни думи и псувни.

Глобата ще е от 5 до 50 000 лева.

За неспазване на забраната ще следят Дирекция „Сигурност" и Областна дирекция „Полиция". "

Информацията е от 22.05. Преди повече от два месеца, коментирахме със Сава Тончев (Радио Шумен) точно това. Хех, ама днеска БиТиВи-то го е казало и автоматично става новина. Гледам ги напоследък националните телевизии как набутват в ефир стари материали и ги представят като нови. Масовият зрител, обикновено, няма как да знае това. На едно Ендуро с Илиян (Шум.бг) киснахме 3 часа под проливния дъжд, а Нова ТВ излъчи репортажа след 3 дни в спортните си новини. Естествено, представяйки го за нов.
Сещам се за онази приказка: "Ако в Шеруудската гора проговори дърво, но на другия ден не пише за това в "Таймс", значи не се е случило." Може и да не цитирам точно. Аман от медийна манипулация!

Добави в Svejo

"За народното творчество?!?"

Седнах вчера да си монтирам интервюто с Камен Донев. Като разбрах, че той ще идва за моноспектакъла си „За народното творчество” се изкефих на идеята, че може да го запиша. Много му се радвах в „Улицата” навремето, пък и по „Ретро” беше забавен като инж. Донев и шантавите му изобретения. Направихме уговорката с театъра. И оттук почват изненадите. Питам ги: „Кога ще дойде той?”. Казват ми, че Камен Донев единствено идвал в деня на спектакъла. Е, щом може...

Уговорката ми е за неделя (миналата), за 15:45. Предупредително ми казват, че може да закъснее малко, защото пътувал. Няма проблем, ще почакам – туй ми е работата. Минават 15 мин., половин час... Става 16:30, излизам за бърза цигара и веднага бягам, че да не го изпусна. Часът вече е 17:00, почвам да потропвам нервно с крак, излизам за последна цигара и си мисля, че ако стане 17:15 и го няма си вдигам чукалата. Час и ½ си е доста време. В 17:05 Камен Донев пристигна.

Реплика 1: „Ще ме изчакате ли, ако обичате, още 5 мин.”

Хм... Ще те чакам, де ще ида. Минават 5 мин.

Реплика 2: „Ще Ви помоля интервюто да е кратко”

Хех, ми кратко да е, като си рекъл. И започва едно мъчене и мъчене. И човекът не иска и не иска да говори. Или пък толкоз може... Не знам. Сещам се, преди време, отивам за интервю с Кръстю Лафазанов. Подскачам от кеф, щото ми е любимец. Срещаме се с него, ще почва интервюто, ама аз.... забравям какво да го питам. Няма, нищо не мога да се сетя. И седим си, гледаме си се, а Лафазанов вика:

- Ще започваме ли?

Срам, не срам:

- Ами... аз си забравих въпросите....

И той май се притесни:

- Да не би аз да ви притесних... Знаете ли, включете това нещо и ми дайте микрофона, аз ще говоря глупости.

Страшен пич. Сетих се аз какво да го питам и направихме едно, по мое мнение, хубаво интервю. То, в радиото, събеседникът прави интервюто хубаво.

Е, с Камен Донев не се получи. Или човекът не обича журналисти, или просто е леко скучноват, малко депресиран ми изглеждаше... Малко се ядосах, че по всичко личеше, че не искаше да дава интервю. Тогава що се съгласи, губи времето и на двамата. А има и друг момент. Все още, някои от „известните личности”, не осъзнават, че интервюто не е за журналиста, то е за Уважаемия слушател. И каквото слушателят чуе, с такова впечатление ще остане за личността. В повечето случаи.

А, щях да забравя. „Улицата” се завръща. Туй поне излезе от интервюто. Щяло да върви по някаква нова телевизия, след 3-4 месеца тръгва.

Айде, за феновете на Камен Донев:

p.s. Преди малко прочетох в Novin@rium-а, че директорът на Драматично куклен театър "Васил Друмев" в Шумен, Рада Спасова е починала. Театърът не ми е ресор, а с г-жа Спасова се запознах едва преди седмица, по телефона, точно заради интервюто с Камен Донев. Мир на праха й!
"Нали актьори сме в театър, театър ту добър, ту малко лош..."

Добави в Svejo

Пиуе, ма не със зеуе, ми на гриу

Слизам днес до будката да си взема цигари. Гледам - продавачо-собственикът маа пиле на грил с някакви картофи. Пред мене някаква женица си взима бира и почна да си говори с него. Наострям ухо, докат ми търсят от моите папироси. Жената се оказва, че работи в един от магазините CBA (или както го нарече Last1left като дойде тук - "СиБиЕй"), пилето е било и то там по работа, ама само докат се завърти на шиша. Та, женицата с бирата му обяснява да не си взима пилета на грил оттам, щото били развалени. Човекът вика: "Ама не са почистени ли?". "Не, бе, за грила използваме развалени пилета", дума женицата.
Малко гадно ми стана като се присетих колко от тези пернати са ми отсядали на масата. Не съм хранил илюзии, че са пресни и качествени, ама предпочитах да не го чувам.Аз и иначе избягвах да взимам храна от кухнята им, ама сега съвсем ще спра. Разбрах, че поне картофите били пресни. Малко успокоение...

Добави в Svejo

Честит празник, шуменци!

Преди 5 години, на кандидатстудентския изпит по журналистика, доц. Юрий Проданов ме попита защо съм избрал Шумен (не бях кандидатствал никъде другаде). Веднага му казах, че е заради симпатиите към града. Малко поизлъгах, щото допреди изпитите не бях идвал тук. Като идвах да се записвам за тях, наш'те почнаха да търсят място, където да отсядам за по една вечер. Намери едни далечни роднини, които даже не подозираха за моето същесвтуване. Бяха се виждали на сватбата на родителите ми, разбирай 1983 г. Калитин и Юлия Кънчеви ме приеха едва ли не като блудния син. Посрещаха ме за изпитите, изпращаха ме, помагаха ми страшно много. Страхотни хора! Такъв ми беше първият "сблъсък" с Шумен. Хубави, топли хора. Зарадвах се, щото идвам от град (Плевен), където хората са по-студени, затворени в себе си и, дори роднина да си им, могат да те оставят гладен и жаден. Не важи за всички, разбира се. 5 години по-късно, впечатленията ми за шуменци си остават същите. Тук намерих много приятели, добри познати, колеги, преподаватели и хора, изобщо. А винаги съм бил на мнение, че един град го правят хората, които живеят в него. Това е, мисля, магията на Шумен. Не знам защо битува мнението, че градът е еснафски, не съм много съгласен с това. В Плевен, например, не можехме да си позволим (често) да седнем да някоя пейка, в лятна вечер, и да си пийваме. Правили сме го, но винаги минаваха хора, които ни се подиграваха. Е, тук съм го правил много пъти.
Е, като град (визуално) си има доста неуредици, ама да стискаме палци, ще се оправят някой ден. И дано "Пенисът" влезе в употреба или го гътнат.
Честит празник, шуменци! Останете си такива, каквито сте!

Добави в Svejo

Национален празник на... Батето

Иван Славков - Батето днес става на... мисля 68 г. Май толкоз са. Не е чак толкова фундаментално нещо, ама Симо ми прати един линк от в-к "Стандарт" и си припомних някои от култовите му лафове. Няма вече такива "комици" за журналистите. Май вече само Юлиан Вучков ме весели така. И тройната коалиция, ама то там е трагичен смях. Винаги съм се радвал на Батето. Е, и при него, и при Боби Михайлов нещата в БФС, в първенството, в клубовете не вървят, ама то кое е наред в България, че за туй да се кахърим. На Батето думата, обаче, се чуваше. И в МОК, и в УЕФА, и в Интерпол (както той сам казва).

А ето и извадка от статията в "Стандарт":

"Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство - нали баща й е от Правец.
Всяка жаба да си знае кочината, пардон, гьола. (За военния министър Николай Свинаров)
Аз закрих САЩ, те вече са само военен полигон и производствено предприятие.
Като стана президент, парламентът ще се състои само от мен и от още един. Няма да харчим пари. Ще има само един стол и той ще бъде с дистанционно управление. Най-голямата ми гордост е, че и тази година изтърпях жена си. Това малко ли е? Иначе годината беше добра, в българския футбол навлезе феърплеят, нямаме убит съдия. Вие защо си губите времето с футбол, бе?
Какъв хубав винпром имате с ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите! (Към футболистите на Поморие)
Ще ревизирам основно живота на съдиите. Ако разбера, че вземат рушвети, ще им наредя незабавно да почват да делят с мен, щото ще ги навра в миша дупка. Както може съдебната система да търпи съдии, които по 10 години да не решат по едно кокошкарско дело и да останат недосегаеми, така и аз ще дам на моите футболни съдии имунитет. Да лапат, колкото искат рушвети, а аз няма да ги закачам, стига да делят с мен. Ето, на Колина, дето казват, че не дал дузпа за белгийците, ще му занеса подарък. Аз знам как да му го дам и да не го закачат от ФИФА. (По повод на български съдия в международния спортен съд) Смени плочата, моля те, мини на DVD. (Към журналист, задаващ скучен въпрос)
На мен на този турнир тук най ми харесаха стюардесите. (За момичетата на "Каменица" по време на турнир за аматьорски футбол)
Вижте какъв финал само. Имаше бой, голове, жълти и червени картони, дузпа. Става за цветна телевизия. (След финала за купата на България Левски - ЦСКА 2:1 през 2005 г.) Обяснявам на чужденците, че в България луда крава няма. Питат как така няма. Викам - ами няма. В България останаха шест крави и аз ги знам поименно.
В това е истината (сочи подаръците от чуждите делегации), а пликчетата може и насаме да ми ги дадете.
Първият кретенизъм е, че съм извън закона. Няма никъде плакат, че съм аут. Гледал съм поне 250 американски филма за тези извън закона. За главите им дават от 10 000 долара и нагоре. Жена ми казва, че ако обявят толкова пари, щяла да ме предаде. Значи, ако съм извън закона, трябва да ме доставят жив или мъртъв.
И напишете утре, кандидатирам се за кмет на София. Да, за София, а не Софиянски. Ще разруша всичко. Бакърджиев бутна мавзолея, аз ще разруша всичко. Ще оставя само едно поле и една къща.
Догодина в Атина със Здравка (б.р. - Йорданова, олимпийска шампионка по гребане) ще сме в една лодка, но с платна и трябва всички вие да се съберете, за да духате.
След като националите нямат стадион, ще дойдат да играят ето тука, на летището в София. Доброто прекарване е винаги там, където съм аз.
Скучно ми е там, където ме няма.
Срещу фашистите ми е било най-трудно, просто защото не съм се засичал с тях.
Реферите трябва да ги извеждаме с бронетранспортьори. Или да ги вдигаме от игрището с хеликоптери. Нали в крайна сметка трябва да бъдат спасени.
Аз съм щастлив. Заминавам, а жена ми остава в България.
Полицията ще пази някой по пътя да не духне огънчето. (При преминаването на олимпийския огън за игрите в Атина 2004 през България)
Какво висше има в нашето пър венство, че да се нарича Висша лига. (По повод решението за възстановяване на старото име А група по футбол)
Лично на мен бракът ми харесва. Аз съм се женил три пъти.
Глупости са да се твърди, че толкова пари са влезли в България. Поне аз щях да спечеля нещо. А както виждате, чакаме на спортното министерство. (За "Петролгейт")
България винаги е плакала някой да я оправи. Големият брат, малкият братовчед. И ни оправят, ама те винаги са отзад. Стига толкова. (По въпросите на народопсихологията)
Вапцаров бил плешив и му миришели краката. А Вазов бил селски писател. (Коментар за изкривяванията при възпитанието на младото поколение)
Аз съм участвал само в уреждането на три мача. Но вие трябва да ги следите тия работи, бе. Какви уредени мачове? Гледайте какъв хубав резултат - 4:4, 0:7, 3 на колко беше там. (На въпрос дали са били по-малко уредените мачове през поредното първенство)"

Липсват някои от любимите ми лафове. Ще ги припомня по памет. На въпрос на журналисти, какво още ще смени в БФС (след като махна Иван Вуцов), Батето поглежда замислено към сградата на съюза и казва: "Дограмата ще сменя". Журналистите, обаче, настояват: "А на мястото на Иван Вуцов кого ще сложите?". Славков отговаря: "Петя ще сложа, от Канал 3, с големите ц**и".

Е, айде да е жив и здрав Батето. И още дълги години да ни весели. Наздраве!
p.s. Нямам удоволствието да го познавам, но от негови познати съм чувал само добри неща за Човекът Иван Славков.

Добави в Svejo

Пак ще се срещнем...

Викам си, не може и аз да не пусна нещо, след като имам полудейно участие в създаването на новината.

"Бях решил да не бързам с писането, но Рейвън се прави на детектив и принуден от обстоятелствата, ще отбележа факта: момичето си отива. Мариян забелязал, че от 24 април насам в сайта на Дарик радио не се е появявало името на Биляна Гавазова, та пита да не би да е уволнена. Няма такава работа. Биляна наистина напуска Дарик радио за да се събере с приятеля си в София, с който от две години я свързва автобусна любов - ту той идва тука, ту тя там и според мен е взела мъдро решение по отношение на личния си живот. Сега си ползва отпуската, а във вторник трябва да мине и конкурс, който да избере нов репортер в шуменския екип на Дарик (пушач, ако не - ще го научат). След като аз отказах*, за мястото на Биляна се точел Валери, който веднъж беше за кратко шеф на шуменския офис. Вероятно за нейна изненада, трябва да призная, че Гавазова винаги ми е била сред любимките сред шуменските репортерки и като жена и сексапил и като напорита репортерка, поради което и желая успех и много любов."

справка: Крумов (http://novinarium.blogspot.com/2008/05/blog-post_3735.html)

Е, не мога и аз да кажа нещо хубаво, макар да не познавам Гавазова толкова... добре. Наистина, внасяше красота по събития и този цвят малко ще липсва на шуменската журналистика. Танцува добре латино и, изобщо, купонджийка, което е хубаво за един репортер. Работата й не мога да коментирам, но си спомням една от първите й кандидат-изяви в ефира. Пия кафе в "Дарик" (тогава още ме канеха там), пуша в "Онкологията" (както си викаха на стаята за пафкане) и нахълтва Биляна с цялото си очарование. Вика: "Ще ходя да записвам ученици, да кажат пият ли, пушат ли, вземат ли наркотици". Мисля си, абе кой ще ти каже "Да, друсам яко със стаф", ама нейсе, тресеше я началния ентусиазъм. Случката беше поне преди 3 години, може и малко повече. Иначе, ми беше малко странна, как на улицата ме поздравява, пък на събитие (пред други колеги) се прави, че не ме познава. Ама нейсе, то в "Дарик" и други го правят. Не се обиждам, сигурно се страхуват, че сме конкуренция, ама аз само себе си имам за конкуренция, щото не гледам работата на другите.
Но както и да е. И аз се присъединявам към пожеланията за Биляна. Да минава в усмивка по трънливите пътища и успешно да стига до целите, които си поставя. Дано да са големи :)

Добави в Svejo

Ето я кметицата - сапунисва...

Вече никога няма да използвам "дини" за сравнение с "гърди". Просто неам думи...

Добави в Svejo

Селската бамя - голям кеф

Ходих днес до Мадара, на селския събор. Ако трябва да съм честен, обичам такива събори, наполовина съм си селянче. Баща ми е от едно китно местенце в Предбалкана и пазя мили спомени от големи “яденета и пиенета” на сбора. В Николаево се падаше на 24 май.
В Мадара и работа трябваше да свърша, репортаж да направя. Пък и бях се разочаровал от събора в Плиска няколко дни по-рано и се надявах да си подобря впечатленията. В Мадара – сбор като сбор: кебапчета и кюфтета цвърчат (прилични на вкус), бира се лее (ама по малко), малко цигани за цвят, народна музика (кат си му отива), малко калабалък, захарни памуци и подобни глезотии за хората и т.н. Хубаво впечатление ми направиха хората, които записах. Единият каза, че от София (Варна или Стара Загора, така и не разбрах точно) се вдигнал за събора. Е, щом го влече. Всички – доволни от кметицата. Вярно, малко по-чистичко от преди, фонтанче пуснали за разкош. Аз още помня как, мисля, че по-миналата година, тогавашния шуменски кмет, Веселин Златев, им обеща, че, май до две седмици, ще започне изграждането на канализация в селото. Е, почна, ама май след повече от половин година. Ама туй – минало.
Днес и на софра ме каниха, ама пусто – на работа съм. Пък и малко съм срамежлив за такива неща. Да ме пита човек що... Позяпахме и се качихме горе на скалите. Пламена (годеницата ми) не беше ходила до там и аз ще се правя на гид. Величествено е в подножието на скалите. Надвиснали над теб като един огромен скален великан, който а-ха да те сграбчи, ама той – не, само стои и те гледа. А от скалите – кап-кап, вода се стича. Там е забранено да се ходи, ама кой спазва забрани в България. С поне 50 души се разминах. Че и чужда реч чувах. Вървят си хората и цъкат. За цъкане си е. Красиво, мама му стара. И птички ти пеят, водичка ромоли нейде, хладинка и тия величествени скали. До Конника и тая година не стигнах. Нищо, той още си е там, ще го видя някой ден.
Върнахме се в селото, да мушнем по някое кебапче и слушам, че Славка Калчева приключва с концерта си. Харесва ми като певица, викам си, чакай да бягам за интервю. Слиза Славка от сцената, прегръща се с бабите и гледам – Светлин Пламенов (“Шуменска заря”). Аз, в повечето случаи, колегиално се държа с останалите журналисти. Ще го изчакам да свърши с интервюто, пък и обичам като правя аз интервюта, да си ги правя сам, не някой да ме подпира отзад и да си пише въпросите, които аз задавам, на свое име. Въй, Светлин кат задърпа Калчева, все едно биволица на водопой кара. Почна да я разпитва за някакви енергии дали усещала, викам си “Тез се познават, щом Пламенов за ръкавите я води, май няма да ме огрее интервю...”. Е, огря ме, все пак. Останах очарован от Славка Калчева. Интелнигентна жена, красива, с излъчване. И не се превзема като повечето „звезди”.
Туй то, хубаво си изкарах. Че и репортажче направих. Kr@simir казва, че съм изкарал селския сбор като събитие, ама то в тая суша на събития и туй е нещо. Пък може и да съм го превъзнесъл малко. То, в тоя град кат завързан се чувствам и като отида на село, ми се отпуска душата. Разни хора - разни настроения...

P.s. Фото: Петрова, Б.

Добави в Svejo

Мързел по време на празници

Викам си, чакай да кача някоя снимка на Боби (справка:http://lokole.blogspot.com/). Тя и по-хубави има, не че тази е лоша, ама имам афинитет към котките...

Добави в Svejo

За порното - с любов

Днес си направих нова папка на компа. Или „нов фолдър”, дет се вика. Кръстих я „Made in BG”. Е, вътре няма кисело мляко (разбирай „йогурт”, както би казал Хан Аспарух”), нито други традиционни, изконни български продукти. Има порно. Нашенско си. Като естет, не ми харесват особено клиповете, ама колекционер си падам малко. Някои марки събират, други химикалки, трети запалки (J), мен към категорията „Забранено до 18” ме влече. Е, не съм чак такъв маниак, ама знам ли кога ще видя някоя позната/познат да „мърсуват” пред камера. И да му/й звънна и да кажа „Ей, гледах та по телевизора”... Мазничко. Е, днеска Симо от далечна Германия ми допълни колекцията, че вече спокойно можех да си направя папка. Имам от почти цяла България. Шумен (хитови напоследък), Стара Загора, няколко, които не знам от кои градове са и едно от роден Плевен. Спокойно мога да причисля аматьорските клипчета към няколко вида:

- „Ни ма снимай с тоз тилифон!”, „Ни та снимам, ма” и после клипа – „жус” в нета

- „Миуо, дай да са снимаме, докат праим секс, наиш ко ша а яку” и после клипа – „жус” в нета

- И такива хора, които просто ги кефи да правят това и сами да си пускат клиповете... Виртуално суингърство един вид

Лошо няма. Любов правят хората – не война. Е, има някои изцепки в класните стаи, ама младежта е бурна, какво да се прави. Но е хубаво преди да правиш подобно нещо да помислиш. Ако си чистачка в съда, едва ли ще има огромен медиен отзвук от „онлайн изпълненията” ти. Че може и в йерархията да се издигнеш. Буквално. Доц. Юрий Проданов от ШУ-то казваше навремето: „Внимавайте какви снимки си правите, защото някой ден може да излязат по вестниците”. Прав е.

Мили момичета са по тези клипове. Заралийката, например, сложила очила – да не я познаят. И говори на английски. Хитруша. Тя пред камерата чистак гола, ама иначе е „фиешън”.

Плевенчанката пък стеснителна... Да се ненадява човек. Притесни се от камерата. Иначе – с двама мъже, в „Кайлъка”, на капака на черен „Мерцедес”, ама, очевидно, се притеснява, че не е фотогенична...

Трета пък се съблича в дискотека за бутилка уиски. Спечели, че не и било и за 1-ви път. Ама те и в Шумен правиха подобно нещо. Туй – семпло. Но поне момичето си е намерила попрището. Лошо няма.

И си мисля, че от всите тез клипове трябва да се извади един извод. В страната ни трябва да е легално заснемането на порно. Очевидно има почва за този бизнес. Народът умира да прави секс пред камера, ама поне да му се плаща за това. То и без това други ни „онождат” без пари.

Добави в Svejo

В началото бе...написаното от мен

Е, дойде време и аз да си направя блог. Докато си правих онзи ден рубриката "Модерен свят", четох за блоговете, че били станали... не помня колко, ама бая били.. И си викам, абе що и аз да не си направя. Да станат бая+1. Лошо няма.
Като се знам какъв съм мързел, сигурно рядко ще пиша, което няма да е голяма загуба. Ама може и често. Не се знае...
Пък какво ще пиша, още не знам. Ама ще разбера. Сигурно каквото ми е на езика, пък забравям да кажа.
Айде, засега толкоз...

Добави в Svejo