четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Quo vadis?

По време на избори има много случайности. Съвсем случайно, във времето преди вота, наяве излизат толкова много проблеми в местна и централна власт, че човек започва да се замисля за емиграция. А някои от тези, да ги наречем, нарушения, престъпления или неразбории, успяват да изненадат дори журналисти, които дълго време работят в дадения ресор. Че да се чудят какво после да обясняват на своите началници къде са спали досега. Но те не са спали, просто съвсем случайно фактите излизат в момента. Нищо, че, да речем, става въпрос за някакви нарушения отпреди 2 г. Съвсем случайно хора, които досега са били в общинските съвети, се сещат какво могат да направят в общинския съвет, ако ги изберат, разбира се... Абсолютно случайни са излизащите проблеми около инфраструктурата, здравеопазването, социалните дейности... Въобще, живеем в голяма случайност. Или по голяма случайност.
         Вчера спорихме с един приятел, заради кандидат, на когото не му се обадили за участие в дебат. Той бил отказал предния път, ама защо сега не го поканили. Без да защитавам позицията на медията, кандидатът вдига врява и се чувства дискриминиран. Но по-случайност, едва ли е предизборен ПР.
         А по стара българска традиция, изборите ще отминат и всички тези случайности или по-голямата част от тях ще бъдат забравени. Колко кандидати за управляващи плашеха своите предшественици със съдебно дирене, с процеси... А всичко остана в сферата на предизборните случайности.
         Усмихни се, народе! Отиващите на избори ни поздравяват!