понеделник, 30 ноември 2009 г.

Златният жезъл на България


“Симеон, ако го оприличим на един златен жезъл – символ на българската държавност, а ние го използвахме заедно с другите инструменти на нивата, наред с мотиките и търнокопите, за да копаем заедно и неминуемо той беше окалян затова, защото не е работа на жезъла да копае”. Разбрахте ли нещо? Аз си преведох метафоричния израз на третото четене, но вас няма да ви тормозя с това упражнение. Думите са на царския метафорист Минчо Спасов и с тях обрисува оттeглилия се лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски пред БНТ. Само не става ясно кои са мотиките и търнокопите в движението. И кой точно е окалял Величеството. Минчо Спасов отбеляза, че царят излиза от партийния живот, но никога няма да бъде извън политическия живот на България.

“А сега, когато той застане там, където му е мястото – над прага на къщата, за да краси къщата и да се гордее целият европейски дом, че има такава личност, постепенно калта ще изсъхне и символът му ще заблести, а ние трябва да продължим да работим нивата и да даваме добри плодове за благото на народа”, продължи Спасов.

На мен тези думи по ми приличат на “Хвалебствено слово за житие и страдание на беднаго Симеоно”. Но лошо няма. Метафорите не спират дотук:

“На изминалите избори нашата партия бе жълт автобус, който бе избутан от пожарната кола ГЕРБ в канавката”, завърши бившият депутат.

Защо автобус? Ами защото са се връщали от нивата сигурно, със все мотики, търнокопи и един златен жезъл, стърчащ над всички. Тук, ако бях саркастичен, щях да ви припомня думите на Димитър Туджаров – Шкумбата “Взехме си цар, а той се оказа горски”. Но не съм и затова няма да ви напомням. Сетих се обаче за един виц за един премиер:

Новият министър – председател заявява при среща с народа:

- Ние ще се оправим за 800 дни...

Радост, аплодисменти.

- А ние? - неуверено промърморва глас откъм народа.

Усмихни се, народе, колкото и да се опитват да ни оправят, все с мотики и търнокопи ще си останем. Лошото е, че някой все не си гледа нивата, ами ходи да търси златни жезли и да ни ги носи, че да ги подържим. После се оказва, че трябва и да ги плащаме. А накрая за нас остава само калъфът им.



сряда, 7 октомври 2009 г.

Мазнотии

Гений е човекът измислил тази реклама. Винаги Веселин Маринов ми е изглеждал малко мазничък, но с този билборд окончателно затвърди това ми мнение. Аз бих го използвал я за реклама на червено вино, я за реклама на антидепресанти, ала за олио никога не бих се сетил. Таргетът му тутакси ще премине на това олио и сутрин, пържейки мекици, или вечер - пържейки яйца, ще си припява "Че истинското мазно е със "Плиска", за маргарини няма да те дам"...
Маркетинговата идея е страхотна и мисля, че трябва да бъде допълнена. Лили Иванова - рекламно лице на Гинко Прим; Буги Барабата - на студио за епилация; Б.Т.Р - на метадонова програма; Миро (без Каризма) - на лубриканти и т.н. Списъкът може да е безкраен.
Остава Веселин Маринов да се маже с олиото преди концерт, като пехливанин, и седналите на първите редове да си носят препечени филии и шарена сол. Защото "осъденото на щастие" олио ще хвърчи из залата, любовно понесено от летящата пот...

сряда, 23 септември 2009 г.

България = Египет


Почти всеки ден слушаме различни мнения, твърдения, понякога и факти, за финансовите липси в държавата. За празната държавна хазна и за тези, които са я изпразнили. И все повече се замислям колко приличаме на Египет. Но не на днешния, а на онзи, описан от Болеслав Прус в романа “Фараон”. И там няма пари в хазната, и тук няма. В Египет пустиня ги мори, в България само пустиня ни трябва, че съвсем да ни довърши, днес нашето зло се нарича финансова криза. Къде обаче, са отивали парите на хазната на фараона, описан от Прус – при жреците, респективно – при боговете, при номарсите, древните областни управители, и при финикийците, под формата на лихви. Всички тънат в разкош, фараонът – беден.

А каква е ситуацията у нас. Футболните клубове в България са укрили около 8 млн. лв., обяви пред БТВ директорът на НАП Красимир Стефанов по повод направените данъчни проверки. По думите му отборите са регистрирали още и 4 млн. лв. неправилно приспадната загуба, а играчите се осигуряват на 250 лева, въпреки че вземат в пъти в повече.

“Това е доклад с ревизия на футболните клубове, който съм подготвил и ще внеса в прокуратурата и в Комисията по корупция днес”, заяви Стефанов.

Реалните заплати на футболистите се записват в анексите по договорите.

“Между документите на Футболния съюз намерихме тези анекси, които показаха реалните суми на заплатите. Нито един футболист не декларира реалните си доходи”, констатира директорът на НАП.

И те като едни финикийци бедни, гладни и боси ходят, на по едната милост на президента на клуба живеят. И на малките деца им е ясно, че в “А” група едва ли има футболист, който да взима по 250 лв. на месец, но не в това е въпросът. Къде беше агенцията досега, та не регистрира тези нарушения, защото те едва ли са от вчера и днес, но в нашата мила татковина, далеч от африканската пустиня, живеем на принципа “нов фараон – нови разкрития”. А като се съберат пари и от тези финикийци, извинете – футболисти, ще влезе някоя монета в хазната.

Но ако си мислите, че само те са ощетили бюджета – лъжете се. Почти 60 млн. лв. е гушнал от обществени поръчки обръчът от фирми, с който се свързва бившият социален първожрец Емилия Масларова, установи проучване на "Монитор". Колосалните суми започват да влизат първо в касата на дружеството "Лена", което до неотдавна ръководеше съпругът на соцдепутатката Антон Масларов. По времето, когато социалистката оглавяваше социалното ведомство, фирмата прибира над 8,96 млн. лв. с ДДС от държавата, показа справка в архивите на Агенцията по обществените поръчки. Сред апетитните сделки, повечето от които спечелени без дори да е направено предвиденото в закона обявление, са доставки на стотици тонове гориво на стойност над 1,3 млн. лв. Те били предназначени за социален дом в Стара Загора, за община Мъглиж и за ТЕЦ "Марица-изток 2". Ремонтите в централата отново отиват при съпруга на ексминистърката. Той печели почти 4,7 милиона за преустройство на битова сграда към въглищното стопанство. Любопитство буди сумата от 2,87 млн. лв., която е потънала за ремонта на столовата в почивната база на "Мини Марица-изток" в Раднево. А за старите скандали с бившият жрец на социалното добруване, няма да ви напомням.

Това е положението в България, същото като в “Фараон”-оновия Египет. Само пустиня си нямаме у нас, но то с този жизнен стандарт на камили ще заприличаме скоро: вода на седмица, храна – на 10 дни.

петък, 14 август 2009 г.

1/4 век от явлението "Маришка"

Да си ни жива и здрава, все така да си те обичаме и помни, че имаме още снимков компромат :)


Made by: Drago Sim

сряда, 29 юли 2009 г.

Синдикатите в управлението?


Заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидентът на „Подкрепа“ Димитър Манолов са поканени от новия социален министър Тотю Младенов да му станат заместник-министри. Това потвърдиха двамата пред БНТ и допълниха, че до края на деня трябва да дадат отговор на поканата. Предложението изненада мнозина, а форумите бяха пълни с коментари минути след публикуването на новината в новинарските сайтове. Според някои, постъпката е европейска и показва, че новото управление ще работи с хората, представени в лицата на синдикатите. Не са малко и мненията, че двете организации не се грижат за своите членове, още по-малко за тези извън структурите им и, че всъщност това е акт на обезглавяване на “Подкрепа” и КНСБ. Разбира се, ако двамата приемат.
“Това, което правят заместник председателите на синдикатите е предателство спрямо синдикалните членове. Държавата и синдикатите винаги ще бъдат опоненти. Това го изискват правилата на демокрацията. Този, който се е отдал на идеята на синдикализма не бива да става слуга на държавата”, пише анонимен потребител в Днес.бг.
Според мен това е една от многото неразбории в държавата, заради които все тъпчем на едно място. Да, трябва да са опоненти, когато имат крещящи различия във възгледите, когато те са в ущърб на гражданите и държавността. Но за да живеем в едно по-нормално и развито общество, просто двете страни трябва да си стиснат ръцете, да седната на масата за преговори, а ако се налага и в полза на това общество – и да управляват заедно. Защото иначе се получава онзи омагьосан кръг, от който вече 20 г. не излизаме. Имаме си опозиция, която твърдо заяви, че ще е опонент на правителството. Но това ми звучи по-скоро като самоцел, отколкото като ясна политика за прословутото благо на народа. Или за народните блага, както ви харесва.
А ние продължаваме да се мотаем между Сцила и Харибда и все чакаме някой Одисей да ни поведе и да се измъкнем невредими от другата страна на пролива.

четвъртък, 25 юни 2009 г.

Кошлуков - за едно обърнато общество


Гледам, "Лидер" ми пуснали поредното си култово прессъобщение:

Азис подкрепя Емил Кошлуков


25 юни 2009

Водещият на “Вечерното шоу на Азис” се включи в предизборната кампания на коалиция Лидер и „Новото време”, на която Емил Кошлуков е мажоритарен кандидат и водач на листата в Пловдив град. В столицата вече са факт билбордове с новата мъжка визия на гласовития шоумен. А слоганът е „Аз се променям, а вие? Изберете промяната с Емил!”. Преобразеният Азис излъчва мъжка увереност и сила, а гримът, роклите и женския стайлиннг са вече в миналото. Специално за случая Камен Вълканов засне изкусителна фотосесия, в която кралят на попфолка позира като истински мачо. Азис е вече мъж и му отива.
Ще гласувам за Емо! Защото ми е приятел и бяхме заедно в Къщата, защото е истински и искрен човек, говори по човешки, не използва трудни и завоалирани думи, които никой не разбира. Много е позитивен, с божествено чувство за хумор и всеотдаен като приятел!”, коментира Васил решението си да подкрепи Кошлуков."

Гледам и не вярвам на ушите си... Наскоро слушах една стара пресконференция на Кошлуков, в която Сашо Диков го пита дали е политическа проститука. Не, че има голяма връзка.
Иначе разбираме, че Азис се променял, с него и Кошлуков. Но в какъв смисъл? Васил заприличвал на мъж и това му отивало. И Кошлуков ли заприличва на мъж и му отива или обратното? Или променливата Кошлуков вече променя и хора? От женоподобни на твърди мачовци? Ужас! От сега "Лидер" се лишиха от гласовете на всички хомосексуални, транссекусални други сексуални групи. Как могат да очакват от комшията Пешо, който от две години носи рокля и грим и пие боза по цял ден, щото вярва, че ще му пораснат гърди, че ще гласува за тях? Ами Пешо откога ни моли да му викаме Пепи и да не му повишаваме тон, защото се разстройва... А сега Кошлуков ще го промени, ще го превърне в мачо(мен) като ... Азис...
Крий се, хомосексуални народе! От скинарите и хомофобите само Кошлукмен е по-страшен. С един поглед - и те обръща. Сексуално имам предвид.


понеделник, 1 юни 2009 г.

Честит празник, деца на България!

Днес е международният ден на детето. И колкото и да си пея “Къде са ми детските книжки...” и т.н., някакси не мога да и да не се замисля доколко държавата, в която съм роден, някъде тук, под небето от коприна, се грижи за своите деца. Не, не искам да звуча като човек, който мрази родината си, защото ще е лицемерно, но няма как и да обичам до полуда ситуацията, в която живеем, растем и създаваме поколение, евентуално.
Не, няма да коментирам малките детски надбавки, кризата с детски градини в някои градове, детската смърност, трафика на непълнолетни и прочие, и прочие, списъкът е дълъг.
Но няма как да не се замисля над числото 8 000. Това е приблизителният брой на членовете във Фейсбук групата “Да защитим две български деца”. Сигурно сте се досетили, че става въпрос за семейната драма в Асеновград, която ще повлияе на живота на две невръстни същества. Не мисля да коментирам нито правната страна на нещата, в която съм лаик, нито кой е крив и кой – прав в цялата ситуация.
Проблемът за мен се крие в усилията, която български институции хвърлиха да защитят идеята две деца на България, пък макар и наполовина нейни граждани, да бъдат отведени от страната си. Не знам дали съм прав, но в “белите държави” такова нещо едва ли би се случило. Там, най-малкото ще се активизират граждански институции, адвокати, които чакат подобни случаи за да се захванат с тях, малко наподобяващи Ерин Брокович и т.н. Много други държави биха положили всички усилия за да спасят своите деца и да ги задържат в своите граници. Пример за това са полските дипломатически лица, които лично бяха дошли да съблюдават този процес. А българските институции бяха там за да помогнат за неговото осъществяване. Но, ще каже някой, това им е работата. Да, съгласен съм, но защо не се появи някой държавен фактор, който, извън политическия ПиАр, да се опита да помогне и на децата. Аз не видях. Защо органите на реда позволиха на трети лица да участват в това насилствено и брутално дърпане и бутане на двете деца? Ами – защото сме в България. Защото хлапетата, които телевизиите показаха бяха третирани като стока, като продукт, участващ в някаква насилствена подялба и размяна. Но това едва ли учудва много хората, които са работили с ресорните държавни институции. Които, както са ми казвали, говорят за децата като за краставици – в бройка.
А те си имат имена – Николета и Павел са две от тях. Когато знаеш имената им, поне малко заангажираш подсъзнанието си, съм чувал. Колко е вярно – не знам. Но Николета и Павел са две деца, които българската държава, в лицето на своите институции, показва, че не иска. Както същата страна, със същото лице показва, че не търпи болни и недъгави, очевидно и децата не са й приоритет.
Тъжно стана, но какво да се прави, животът никога не е усмивки, скъпи деца, малки и големи. Това е най-трудното нещо, което възрастните осъзнават. Само че, на някои места, усмивките се получават толкова рядко и толкова измъчено.
И все пак – честит празник, деца на България. Пък ако искате – останете си тук, за да се борите точно с тези безумия.

вторник, 12 май 2009 г.

УЖАС! Тонка Петрова (шуменската Бриджит Бардо) в зъбите на Баскервилското куче

Наш човек нахапан от куче при акция за събиране на агресивни четириноги

Репортерката отразявал събитието, когато опитала зъбите на песа

Вчера в НКЦ са прибрани 17 кучета, четири са от химическия завод, където е влязла лисица

ТОНКА ПЕТРОВА, 12 май 2009 г.

Шумен

Репортер на местен вестник вчера яко беше нахапан от бездомно псе, докато отразявал събитието по прибиране на аргесивни кучета от центъра на града. По обяд от Немския кастрационен център започнаха акция по прибиране на агресивните четириноги, а репортерката се втурнала да помага на трапера от НКЦ да хване кучето, което заранта нападнало служителка от закусвалня „Дино”. Тогава опитала зъбите на друг пес, опитал се да спаси „другарчето” си. „Когато чуят да изпищи едно куче, всички се нахвърлят да го спасяват”, казаха служители от НКЦ и репортерката съвсем неразумно се е озовала на това място.

Оказало се, че нароченото за агресивно четириного, не е съвсем бездомно, било е приютено в двора на кооперация на ул. „Димитър Благоев”, 9. Там стопанинът му направил колибка и то фактически изпълнявало функциите на куче-пазач, охранявало двора, но не е било вързано. По време на залавянето му то вече било простреляно в двора на кооперацията с упойваща стреличка от служителя на НКЦ Павлин Златев и той се готвел да му надене примката, когато за да не избяга по улицата нашият репортер натискал вратата от външната страна. Привлечено от писъците на кучето, което траперът хващал, другото псе се втурнало да му полага и захапало яко репортерката по прасеца като разкъсало панталона й.

След хирургическа намеса и няколко шева, направени на дълбоката рана, тя оцеля. „Целта ми беше наистина да се хване агресивното куче”, разказа наханата репортерка. Дори след разширението с още около декар кучешкият проют в Шумен можел да поеме не повече от 250 четириноги, или общо 750, затова наистина трябва да бъдат прибирани само агресивните, каза управителят на НКЦ д-р Милен Данков. Затова след срещата с ъс сервитьорката от закуснални „Дино”, която посочило това куче, траперът е пратен веднага на мястото.

Вчера са били прибрани и 4 четироноги от бившия химически завод, където е била убита лисица. Все още резултатите не са дошли от лабораторията в София, но кучетата от двора на завода са били прибрани за наблюдение. Започна и прочистването на двора на болницата за пореден път от бездомни животни.

Вчера общо в приюта са били прибрани 17 кучета, от които две майки, едната е взета от болницата, другата от детска градина в кв. „Тракия”, с 10-те си кученца.

СНИМКА.По време на акцията по прибиране на бездомни четириноги в Шумен, траперът на НКЦ Павлин Златев е заловил агресивен пес, а репортерка, както се казва „пострада при изпълнение на служебния си дълг”, отразявайки събитието.

2. Раната на репортерката.

3.Това е момичето от закусвалня „Дино”, нападнато по ул. „Димитър Благоев”


Хапсолютен ужас! Пуснах го "копи-пейст", грешките в статията са си авторски. Интересното за мен е, че "наханата репортерка" иначе оплюва останалите, когато пишат за кучешки нападения, а пропускали да споменат колко кучета били прибрани в НКЦ (трябва да е Немски Кастрационен Център). А пък тук основният сюжет е за нападнатата репортерка от, иначе, не съвсем бездомно куче. Някъде там се разбира, че от четириногото е пострадала и служителка (сервитьорка?!?) в близката закусвалня. Но пък ми стана мило как едното добиче спасявало своето другарче от ... репортерката, предполагам. Която, вдигнете ръце към небето, братя, оцеля. Въпреки лекарската намеса.

вторник, 5 май 2009 г.

Е, няма такава "новина"

Сигурно епизодичните ми контакти с лицето К.К. ми влияят по този начин, ама като видях долната "новина", просто не можах да се стърпя:

Далече съм от коментарите доколко е "новина" и абстрахирайки се от факта, че думата "задържана" присъства в заглавието и в трите изречения, се учудвам на работата на местната полиция.
1. Кой е задържал задържаната? Не става ясно, че полицаи са я задържали, а че някой я е задържал. Може би в България действа гражданска милиция, която задържа подлежащите на задържане и ги предава на полицията, която да съобщи за задържането.
2. Защо задържаната е задържана на 20 години? Не е ли могла да бъде задържана още на 18? Или поне 19? А се е чакало чак до 20-ата й годишнина... На нищо не прилича туй задържане!
3. И защо и в последното изречение не е пояснено, че задържаната е била задържана, защото е обявена за национално задържане... Извинете - издирване. Иначе не се разбира.

И за да не бъда гаден, няма да казвам кой е "писал" тази "новина" (подсказка - вж. отдясно, на заглавието).

четвъртък, 23 април 2009 г.

Открийте разликите в приликите - 2 част

Пак задачка - закачка. Първият текст е от Дарик - Шумен:


Вторият е от прессъобщение от Община Шумен:

Кметът на Шумен Красимир Костов издаде две заповеди за предприемане на мерки за борба с болестта бяс на територията на града и селата от общината.

В първата заповед се разпорежда прибраните безстопанствени кучета, които са имали контакт с убитата лисица на пазара в Шумен и с тази в с. Новосел, да бъдат задържани в Кастрационния център към Общинския приют за кучета до изтичане на инкубационния период и да бъдат наблюдавани. Разпоредено е Регионалната дирекция по горите и ловното дружество „Сокол – Шумен” да организират отстрел за намаляване броя на дивите месоядни животни и скитащи кучета в районите на общината, прилежащи към ПП „Шуменско плато”.


Въпрос: трябва ли Красимир Кънчев да изисква авторски права от Добринка Русева?




понеделник, 30 март 2009 г.

Обратен ефект

Кольо, Мони, Драго и Яко се оказаха точно такива, каквито си ги представях: готини, точни момчета, освободени в изказа, но интелигентни. Преди концерта си в Шумен отделиха време и за интервю за слушателите на Радио Шумен:

- Едно стандартно интервю ще започне с "Група "Обратен ефект" е създадена еди-кога си, има издадени еди - колко си албума...". Всъщност, какво е нестандартното в "Обратен ефект"?

Кольо: Нищо не ми идва на акъл, това е най-нестандартното... Най-нестандартното е, че всъщност, ние никога не сме били стандартни и не можем да се държим нормално, както се очаква от една група. Когато отидем на някое място да свирим, винаги мислим първо къде да се наядем и да пийнем по едно - две и след т'ва мислим точно какво ще свирим.

- Спомням си едно интервю от ученическите си години, когато четях определено списание, отварям веднъж списанието по средата и гледам статия: "Николай Попов: Псуваме по цял ден". Още ли псувате по цял ден?

Кольо: Сега само се ругаем. Вече сме поомекотили тона, защото сме поулегнали в отношенията си един към друг и сега само се ругаем.

Драго: Но има и друго нещо, че сега като пътувахме насам си е познатата, стара схема, откакто съм в групата - всеки си говори, каквото иска да си каже и другите също си говорят техните неща и никой не слуша другия, обаче всеки е доволен на края на разговора.

- Вие приличате на политици, така погледнато...

Мони: Ми, нали и ние сме българи и не можем да се цепим от...

Кольо: Всеки българин е политик, разбира от всичко и говори - сам себе си се слуша.

- Правите впечатление на клубна група, не издавате толкова много албуми...

Кольо: Ние се имаме за концертна група, но има по-малко концерти и клубовете са една алтернатива на големите концерти, които на всеки липсват, обаче трудно се получават напоследък. По отношение на издаването на албуми, ние сме стигнали до един момент, в който концепцията ни е издаване на сингъл и правене на клип. Поне това ще е концепцията ни оттук нататък. Оттук нататък, всяко едно парче, на което ще правим сингъл, ще гледаме да го клипираме.

Мони: Каквато е и тенденцията по цял свят. Не може всички да вървят направо, а ние - назад, нищо че сме "Обратен ефект"...

Кольо: Фактически, ще заложим, както и вече го правим, на разпространението по интернет. На нашия сайт, където качваме всичко - и песни, и клипове, както и в нашия MySpace профил...

Мони: Всичко се сваля безплатно.

Кольо: Да, всичко се сваля безплатно, бързо и най-качествено, за да може да стигне до потребителя. Защото на разпространителска мрежа в момента не е рентабилно да се разчита.

- Вие ме учудихте! Има война срещу безплатното даунлоудване, а вие...

Яко: Има такава война и т'ва е абсолютно безмислено, щото няма никакъв смисъл.

Кольо: Нещата се развиват, вървят напред и не мисля, че като някакви щрауси трябва да си крием главите и да леем сълзи по старото време. Вярно, че първият ни албум беше продаден в, за България, много голям мащаб, но ние винаги сме гледали да стигнем по-бързо и по-безболезнено до потребителя. Не да ходят да го търсят хората по магазините, да се пиратства. По този начин ние пречим на некачественото пиратстване на нашия продукт. По-добре да си го свалиш качествено от нашия сайт или оттам, откъдето сме го качили, отколкото да си купиш албум със сменени обложки, сменени даже и имена на песни, да не говорим, че са с отвратително качество. Ние по-скоро разчитаме на живи участия, ще вкараме и мърчингдайз, както правят вече повечето групи и навънка. CD-ата остават по-скоро с фенски статут, някой, който иска от колекционерска гледна точка да си го има.

- Вашите текстове с по-неангажиращи, но всеки може да открие себе си в тях. Така погледнато, вдъхновени ли са текстовете ви от истински хора?

Кольо: Ами, понякога има. В повечето случаи ние изхождаме от нещо, което или се е случило на нас или на някои хора, към които имаме наблюдения. Но самите характери са си общонародни. Нещо, което заобикаля всички, които живеят в тая държава.

Мони: Народна песен и народна приказка в съвременен вариант.

- Марчето ли е вдъхновена от култовия виц или култовия виц е вдъхновен от Марчето?

Кольо: По принцип, от вица аз изходих за да... за да изходя това парче...

Мони: Заради това изказване мога да се изходя и аз... До вкъщи и обратно.

- Всъщност, какво пие Кольо Пиандето?

Кольо: По-скоро въпросът е какво не пие.

Мони: Нафта! Оти му не знаеш мезето.

Кольо: И вода и гипс. Щот много стега. Всичко пием, но умерено.

- Какво е значението на брас - секцията в българската поп и рок музика?

Мони: Нищо не може да се сравни с това, групата да има жива брас - секция. Но при нас се случи така, че и нас ни удари кризата и се наложиха съкращения в екипа и трима човека от брас - секцията бяха заменени от компютър. Фактически, същите неща, които са изсвирени от тях в албумите са качени на компютъра и той ги плейва.

Кольо: Но това е по-скоро клубно решение, защото повечето клубове не предразполагат към 7 или 8 човека на сцена, така че ние за нас сме си го решили този въпрос в този аспект, клубния. Иначе, ако има, живот и здраве, повече концертни участия, на голяма сцена, естествено, тогава ще има и повече живо - свирещи музиканти.

Мони: Като започнахме с групата, "Обратен ефект", хората ходеха много по концерти, по клубове и ние след като сме имали брас - секция, значи е можело по този начин. А сега не е така, значи се е наложило по този начин.

- И да завършим с моя любим, абсолютно нечувано нестандартен въпрос. Какви са бъдещите творчески планове на "Обратен ефект"?

Кольо: Нищо конкретно! В смисъл, ние винаги сме имали не цели, а по-скоро насока. Насоката е същата: ново парче - клип - свирене. Купон до зори и никому - нищо лошо.

Мони: Има една песен, от най-новите ни неща, "Самба ди Джумая" се казва. Мислим на нея да заснемем клип. Във изцяло "Обратен ефект" стил - майтап, купон, леко фолк мотиви и така.

понеделник, 23 март 2009 г.

Борисов vs. Станишев. Епизод...

Може да не сме в древен РИМ, но и днес нашите управляващи ни предлагат повече хляб и зрелища, отколкото мир и благоденствие. Даже повече зрелища напоследък. Датите за изборите все още не са определени, а у нас предизборната битка заприлича на сапунен сериал, в който по средата на филма се разбира, че съпругът на главната героиня всъщност е неин син. Е, то подобен сюжет има в едно риалити шоу в родния ефир, но пък и политиците у нас са участници в едно голямо риалити шоу. Не вярвате ли? Ами, навсякъде ги следват камери и микрофони, народът дебне всяка тяхна стъпка и коментира ли, коментира всяка дума и стъпка на нашите риалити – политици.
При вчерашната покана за дебат към неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов от страна на премиера Сергей Станишев, столичният кмет показа, че не само може да открива детски градини с размах, а може и бързо да се отзовава на покани. Малко след официалното писмо от министър – председателя за среща в телевизионно предаване във вторник, от ГЕРБ заявиха:
„Във връзка с поредната покана за публичен дебат от премиера Станишев, отправена към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов през медиите, Бойко Борисов ще чака още днес премиера Сергей Станишев в 20.00 часа пред официалния вход на Министерски съвет”.
И, о музо, възпей този нов Ромео, столичния кмет, който в 8 вечерта, застана под прозорците на г-н Станишев. Липсваше му само китара, Цветан Цветанов и Яне Янев, за цвят, за да се получи една серенада с певец и двама мариачи.
Но, за щастие или съжаление, чувствата се оказаха несподелени и премиерът не откликна на бързата реакция на политическия си опонент. Нещо повече: единият се обиди защо ще се срещат на улицата, другият – защо първият нарича Министерския съвет улица. “На си ти куклите, върни си ми парцалките”. Бойко Борисов обяви, че ще изпрати своя екип за дебата във вторник, но няма да се яви лично. От БСП пък го обвиниха, че превръща сериозната тема в политически цирк и, че амбицията му не отговаря на възможностите. Говорителят на партията, Корнелия Нинова каза още:
"Господин Станишев покани Бойко Борисов на дебат по икономика във вторник. Нормално е един политик, който има претенции да печели избори и да управлява България, да е готов да изложи своя икономически план за управление на страната и то пред широка аудитория”, заяви Нинова.
Сега за простите зрители, като мен, остава въпросът: да не би столичният кмет да си е носил икономическия план в джоба, както един министър си ходеше с оставката или по принципа на покерджията е решил да блъфира. Едва ли има голямо значение. И дебатът едва ли ще е толкова интересен, защото този дебат се води от повече от година между двамата. Но неговата трибуна са повечето вестници и телевизии, които като медиатори в едно огромно риалити шоу, наречено българска политика, следят всяка стъпка и дума на двамата. И ако някой от тях пропусне да коментира изказванията на опонента си, любознателните репортери не пропускат да го подсетят.
Не ме разбирайте погрешно, че обвинявам колегите си. Просто дават на народа хляб и зрелища. Всъщност – повече зрелища. Но каквито са ти политиците – такива са и новините. Ако управниците ти предпочитат да се държат като тийнейджъри на прага на пубертета, то да ги накараш да затананикат “Токата и фуга” ще е неуместно. Не, че не могат, но не им се занимава. Защото у нас избори не се печелят с дела и факти, а с хляб и зрелища. И малко кебапчета.

петък, 20 март 2009 г.

Пролет пукна - ние не


Пролет пукна – ние не, както се пееше в една песен, а и народопсихологията ни го припомня всеки път, когато се раззеленява поне малко. Март месец е, зимата все още не си е отишла, но поне хапещото слънце навън внася малко надежда и малко топлина в измръзналите ни тела и души. А и този отминаващ сезон ни донесе в повече емоции, но пак не преобладаваха положителните.

В средата на зимата ни удари газова криза. Напук на студовете навън, напук на нашата хронична неподготвеност да са справяме с почти всякакъв вид кризи. Но и кризата донесе малко позитиви – сетихме се, че ни трябват алтернативи, че се нуждаем от енергийна сигурност и, че когато двама се карат – България губи. За следващата да се надяваме, че ще сме по-подготвени.

Иначе, тази година зимата пак ни изненада. Отново имаше непочистени пътища в страната, закъсали автомобили, населени места, откъснати с дни от цивилизацията. И в такъв момент се сещам за думите на служител от почистваща фирма: “Да се благодарим, че нямаше толкова сняг...”. Ами – благодарни сме. Дано и догодина няма, че пак няма да сме подготвени. Пък сушата като дойде – тогава ще мислим.

Зимата ни научи, че сиренето не е от мляко, че саламът не е от месо, а пък палмовото масло не е чак толкова опасно за нашето здраве и е почти безвредно за джобовете ни.

И пак студеният сезон ни показа, че у нас почти се е родило гражданското общество. След поне 10-ина години можем да му се радваме като на дълго чакано отроче в семейството на бездетни. Припомнихме си протестите през зимата на 97-а година, с подобни през 2009-а. Но не същите. Видяхме, че у нас винаги се намират лумпени, които да се опитат да яхнат вълната на нечие недоволство, за да се покажат. Имах един познат, който се беше изявил на подобен протест и после се разхождаще горд със снимката от ареста си, излязла на 3-та страница в национален ежедневник. Протестите ни показаха, че при нас освен забавленията, и чудесата са ни за по 3 дни. Но ни показаха, че дори когато различни прослойки и групи на обществото ни са недоволни от едно и също, те пак не са единни в исканията си. Справка: протестите у нас и протестите във Франция, при които се блокират цели подотрасли на икономиката. Но зимата показа нещо и на политическата класа у нас. Че вече не се намират хора, които да се ползват с доверието да оглавят подобни митинги и шествия. Политиците не са се променили изконно, така че промяната по-скоро е у гражданите.

И финансова криза ни донесе зимата, колкото и да ни убеждаваха, че тя ще подмине нашата страна. Не успяха да ни убедят, но и ние много не повярвахме. Но пък пролетта ни носи испански строители.

Пролет пукна – ние не. Пак ще се хванем за зелено, в смисъл, не за долари, а за коприва, лапад, леорда и други производни от земята хранителни стоки, за които поне сме сигурни в произхода.

Така че, усмихнете се на слънцето навън, докато не се е скрило и поне на това се порадвайте. Така е прекрасно и почти без пари.

вторник, 10 март 2009 г.

Менте - живот

Сиренето и кашкавалът ще се произвеждат само от кондензирано мляко с добавена растителна мазнина поради недостиг на качествено прясно мляко. Това казват производители от цяла България пред вестник "Новинар". В края на тази година изтича гратисният период от 3 години, в който българските преработватели могат да произвеждат сирене от мляко, което не отговаря на европейските стандарти. От 1 януари те ще са задължени да използват само качествена суровина, а млекопроизводителите – да въведат хигиенните изисквания на ЕС. В момента обаче по-голямата част от стопанствата са малки и произвежданото от тях мляко не отговаря на изискванията за качество. Според фермери от Смолянско, ако гратисният период не бъде удължен отново, у нас ще се произвеждат млечни продукти само от вносно кондензирано мляко. Регионалните асоциации на млекопроизводителите настояват земеделският министър Валери Цветанов да поиска удължаване на този срок на заседанието на министрите в Европейската комисия. В противен случай над 90 процента от млекопроизводителите ще фалират, тъй като няма да има купувачи за суровината им, коментираха от бранша. Тогава разделението на натуралните млечни продукти в търговската мрежа и сурогатите с добавки ще се обезсмисли, смятат фермери от Смолян. От регионалните съюзи настояват още да бъдат увеличени субсидиите за производство на мляко.
Странна работа. Млекопроизводителите твърдят, че произвеждат качествена суровина, но я изкупуват на ниски цени. Млекопрерабователите – че суровината не е качествена.
Истината е, че доста българи не ги интересува какво консумират. Просто взимат това, което им подхожда на джоба. Дали от кондензирано мляко, дали от сухо, нашенецът предпочита да има нещо на масата. А какво точно е – този въпрос не вълнува вече мнозина българи. След като разбрахме, че и саламът не е от месо, сиренето не е от мляко, диетичният хляб не бил диетичен, маргаринът май бил канцерогенен, че то какво ни остана... Да пием една гола вода и да вдишаме малко чист въздух. Но тя и водата е малко съмнителна, вече и тази от селските чешми. Май всичко ни е менте на нас. Само живота, който живеем си е истински, че чак до болка. Още си спомням, как един приятел искаше да прави бизнес в САЩ, като им продава баници с цвик и резлива боза. Както казваше той: “на простите американци”. Истината е, че те далеч не са прости и едва ли биха отминали репликата “сиренето не е от мляко” с презрителното “той и оня каза 800 дни”.
Нищо, може да ни фалшиво всичкото, но си е нашенско (с изключение на китайските стоки). Като в онзи виц:
Двама пенсионери играят шах. Единият поглежда нагоре в небето и вижда баба Яга. А тя една такава раздърпана, неугледна, метлата й прекъсва, дими...
Пенсионерът я погледал, свел отчаяно поглед и си казал: "Каквато ни е държавата, такъв и Батманът!"

p.s. снимка - БНАП

четвъртък, 5 март 2009 г.

(Пред)изборно

Въпреки че България вече две години е член на Европейския съюз, решението на въпросите около предстоящите избори ще бъде тест за готовността й да бъде част от цивилизования свят. Защото тези въпроси засягат самите устои на демокрацията. Така започва коментара си Ясен Бояджиев от българската редакция на “Дойче веле”.

И продължава с въпросите за драстични действия за гарантиране честността на изборите, вотът “две в едно”.

Второто вече е ясно, че няма да се случи. Със 79 гласа "за", 101 "против" и 9 "въздържали се" народните представители отхвърлиха промените в конституцията, внесени от НДСВ и опозицията. С измененията се целеше едновременно насрочване на избори за Народно събрание, за членове на Европейския парламент и за органи на местно самоуправление в случаите, когато мандатите им изтичат в период от три месеца.

Всъщност, едва ли някой е очаквал нещо по-различно. Да обяснявам защо някои партии не искат изборите да се провеждат в един ден, мисля, че няма нужда, това го знае и всяко хлапе... Така че, да гледаме напред:

Осем партии и коалиции ще съберат най-много гласове на предстоящите парламентарни избори, сочи проучване на агенция "Сова Харис". За едноличен лидер продължава да е сочена партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, на второ място се нарежда БСП, следвана от “Атака”, ДПС. Под 4-процентовата бариера според проучването остават СДС, Движение “Напред”, ДСБ, НДСВ, “Ред, Законност, Справедливост”.

Процентите няма да ви ги споменавам, защото те интересуват политиците и анализаторите. А обикновения човек, вече не вярва на проценти. Не вярва и на обещания. Би повярвал, ако види дела. Евентуално. Защото през тези години се нагледахме на празнодумци и сладкодумци, които в повечето случаи са царе на политическата реторика и на обясненията, защо не са си свършили работата. Дори и на националния празник 3-ти март, пак се намериха говорещи глави, които да ни обясняват как сме били люлка на цивилизацията, движещото колело в механизма на ЕС... А познати ли са ви следните думи:

„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.”

Това пише Васил Левски през 1872 година в писмо до новоприети дейци в комитетското дело. Добре, че Апостолът на свободата не е жив днес, за да види как тези думи се използват за политически ПиАр и колко са изпразнени от съдържание.

понеделник, 23 февруари 2009 г.

Зима е, вънка вие снегорин

В края на седмицата някои пак констатираха, че „зимата отново ни изненада”. Всъщност, като снегът през февруари, всичко си беше в реда на българските неща. Като в романтичен репортаж за „тайната” сватба на семейство Паси, за която предварително всички вестници знаеха. Всичко си е познато, предвидимо и неотменимо като във въртян безброй пъти стар филм. Нещо като - Предупредени и изненадани. Метеоролозите и Емел Етем предупреждаваха, че ще вали сняг. Впрочем, те вече доста познават, а тя, поне в предупрежденията, вече е много добра. Това пише в коментара си за “Дойче Веле” Ясен Бояджиев. Отменено е бедственото положение и в последните три общини – Вършец, Кнежа и Ловеч, след обилните снеговалежи през изминалите дни, пък споменават информационни агенции. Аварийни екипи продължават работата по отстраняване електропреносната и ВиК мрежи. Извинете, по отстраняване на авариите, но мен ако питате, по-добре ги премахнете изобщо. Има мрежа – има проблем, няма мрежа... сещате се. То и без това гледах една усмихната баба по една телевизия, която с усмивка обясняваше, че на свещи и газови лампи се “осветявала”. Напориста репортерка я пита: “Ама как се отоплявате?”. “Ами как, бе бабе, с дърве.”. Аз още помня как баба, на село, беше най-незасегната от природни бедствия. Редовно си падаха снегове, които и пътища затрупваха, и ток и вода спираха, но жената, която цял живот на село е живяла, беше по-непоклатима и от министър по авариите. Ток на нея не й трябваше, нито телефон, хляб си месеше и не купуваше от магазина, а ако ти дотрябва сол или ориз, все някой комшия ще ти даде. Ти на него - друго и така селото оцеляваше. И без министерство на извънредните ситуации. И с водата се оправяха – топяха сняг. Поне той е без пари. Засега.

А днес, в 21 век, в Европейския съюз какво е? Ужас, сняг да прехвръкне малко и трябва да пускаме сирените за евакуация. По домовете, щото иначе ще закъсаш някъде по пътя. Още в четвъртък слушател на Радио Шумен се обади, че около Оряхово има 40 см. сняг и 6 снегорина, които си стоят на едно място. В събота, 100-ина ТИР-а бяха закъсали на пътя Омуртаг – Котел. От една ресорна институция пък ни убеджаваха, че всичко е нормално в региона. Американците имат една думичка, абревиатура за подобни случаи: SNAFU. Преведено означава: Ситуацията е нормална, всичко е прецакано.

Решението е едно: на всяка сграда – БТР, на два блока – по хеликоптер. Във всяко домакинство: ски, акваланг и надуваема лодка. И така ще се борим с природните стихии, защото по друг начин, очевидно все не се получава. Пък ако се стигне до земетресение, тогава ще мислим. У нас и без това оценка на риска се прави, когато е късно, защото максимата “По-добре късно, отколкото рано” е по-приложима. Изобщо: SNAFU.

понеделник, 9 февруари 2009 г.

Любими реклами. Част 2



















Изборите идват - дръж се, народе


"Нашата работа и нашата роля в момента е да положим всички усилия да убедим не само коалиционните ни партньори, но и извънкоалиционните ни партньори по този въпрос". Това заяви пред БНТ зам.-председателят на НДСВ Илия Лингорски по повод искането на движението за провеждането на парламентарните избори и вота за европейски депутати в един ден. Това била и целта на националната инициатива "2 в 1". Само през миналата седмица акцията на НДСВ е получила подкрепата на десетки хиляди български граждани. "Конституционната промяна изисква една още по-широка подкрепа от капацитета на коалицията, поради което трябва да има сериозна убеденост в цялото Народно събрание и да има едно силно единение по темата", каза още Лингорски. Темата ще бъде обсъдена и на предстоящия тази седмица Съвет на тройната коалиция.
Дотук с информацията. Винаги съм бил на мнение, че достойната гражданска позиция е ДА гласуваш. Това, разбира се, си е моя позиция и не ангажирам никого с нея. Наскоро се опитах да си направя едно непредствавително проучване сред млади хора, от типа “лаф на маса”, когато българинът се отпуска и говори откровено. Хора, които са отказвали да гласуват на предишни избори, сега твърдо са решили да дадат своя вот. Говоря ви за хора, непартийно обвързани. Има и такива. Но, като че ли по-малко се вълнуват от това дали изборите ще са “две в едно”, отколкото за кого да гласуват. Защото дори и да се появят алтернативи на досегашните управления, които по един или по друх начин не са били особено успешни, около алтернативата винаги се прикачва по някой друг, до болка познат, организъм. В биологията, мисля, че се наричат “паразити”, народът ги е нарекъл “от слънчогледовата партия”. Всъщност, тези млади хора, които бяха наричани “поколение хикс”, “поколение игрек” и т.н. Искат група от хора, които да им обяснят как ще направят България привлекателно място за живот. Но “как” да звучи реално. А не с издишащи обещания за 800 дни, няколко години... Нека да не се обвързваме със срокове, а с изпълними идеи. Пък били те и за “поколението зет”.
Така че, колко в едно ще са изборите, няма значение господа и дами минали, настоящи и бъдещи управляващи. Въпросът е да убедите хората, че има смисъл да гласуват. Но не твърдия електорат, който може да ходи до урните и зиме, и лете, а тези, за които това е ненужно усилие. Защото утре, тези хора може да гласуват за европейски парламент, но в друга държава.

p.s. Снимка: "Дневник"

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Бойко Борисов - Строителят на нова България


Мине, не мине някой друг ден, и неформалният лидер на ГЕРБ, Бойко Борисов, влезе в националните медии с някое скандално изказване. Тъй като словесните престрелки със Сергей Станишев, с Ахмед Доган и с др. управляващи, малко позагубиха своят чар и харизма, сега Генералът започна да стреля по цели групи от хора и прослойки на нашето декмократично и, донякъде, толерантно общество. Цитирам национални всекидневници:

Според Борисов най-големият проблем на България е лошият човешки материал.

"Това е основата на населението в момента – 1 милион цигани, 700-800 хиляди турци, 2 милиона и половина пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ", обясни кметът.

Борисов разясни, че пенсионерите "гласуват с цялата си глупост".

„И вие – милион и половина, дето избегахте... Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям. Лесно е да се каже: "На тебе разчитаме". Ако така ще разчитаме, значи след 1 година ще се издъня и аз". Така описа електоралната ситуация Борисов.

Всякак са ни наричали нас: и електорални единици, и гласоподаватели, и простолюдие, и рая, навремето, само не знаех, че съм материал. Ако съм генетичен, такъв, някакси гордо звучи, ама човешки да чуя... Създава се усещането, че България е къща, а ние сме тухлите, които я изграждат. В което нямаше да има нищо лошо, само че ако трябваше да определям страната ни, по бих я оприличил на панелка, в затънтен столичен квартал, в който даже и асфалтова настилка няма. Пък каквато ти сградата, такъв ти и материала.

А с такива изказвания, г-н Борисов, моите уважения, но избори не се печелят. Камо ли материал. Защото пенсионерите, които са решили да гласуват за вас, ще решат, че го правят “с цялата си глупост” и ще се откажат. А циганите и турците, даже и не подлежат на коментар, след като слагате всички в общия казан и човек си мисли, че ако имате клечка, веднага ще драснете кладата под казана. Така избори не се печелят, освен ако не се цели смяна на режима. Пък вие сам казате, че “толкова мразите комунистите”, значи друг ще да е режимът.

Оттук следват коментари и анализи. Противоречиви, както винаги. Че това е истина, че това е обида, проява на ксенофобия... Да, има и известна доза истина в думите на Бойко Борисов. Но само донякъде. Очевидно, той е забравил, обаче, че живее в България, където хората помнят повече и от слонове, особено лошото. И трудно ще влезеш в Парламента, ако не разчиташ на т.нар. “лош човешки материал”. Още по-трудно ще се представяш за Спасител на нацията.

сряда, 4 февруари 2009 г.

Любими реклами. Част 1

Реших да качвам в блога и любимите си реклами. Не заради друго - забравям ги :)










неделя, 1 февруари 2009 г.

Страсбург: Музеят на шоколада

Най-сетне се наканих да пусна и останалите снимки от Страсбург. Музеят на шоколада се намира някъде в южната част на града, в нещо като индустриална зона. Входът за него е 8 евро, аз минах с журналистическата си карта. Отпред са "пръснати" стари машини, с които навремето са приготвяли шоколад.

След като влезете вътре и изгледате един кратък филм за шоколада, в който той разказва за себе си, започва и същинската обиколка на музея. Не се задълбочавах чак толкова в неговата история, вие и сами можете да си я разберете. Малко са стряскащи куклите, които се движат и "говорят", но е интересно:












В самия музей е показана цялата история и настояще на шоколада: от машините, произвеждащи го, до кухните и различните му аромати, които можете да усетите. През цялото време върви и аудиозапис, за щастие - на английски.




След обиколката, можете да изпиете и по "едно" в кафенето на музея. Аз лично пробвах шоколадова бира, която не ви я препоръчвам, по-гадно нещо не помня да съм пил. Горещият шоколад е хубав, макар и натурален (горчив). Чашката, в която го сипват, кърти. Порцеланова, а е направена все едно е смачкана пластмасова. Отделно, можете и да си купите нещо от магазинчето: освен традиционните шоколадови бонбони, шоколади, ликьори и т.н. и шоколадови сапуни или шампоани. Не е евтино, но парите си заслужават. На нас ни опаковаха подарък - бонбони.

сряда, 28 януари 2009 г.

За словашките ми фенове

V súvislosti s plynovou krízou avizovala naša vláda minulý týždeň zámer spustiť blok reaktora V1 v Jaslovských Bohuniach. To vyvolalo vlnu diskusie, keďže by sa tým porušili prístupové zmluvy našej krajiny s európskou úniou. Okrem toho sa mnohí energetici zhodli v tom, že situácia na Slovensku nie je tak vážna, aby si tento krok vyžadovala. Podobnému problému teraz čelí Bulharsko, ktoré plynovú krízu pociťuje silnejšie. Uvažuje sa o spustení jadrovej elektrárne v Kozloduji.
Zdá sa však, že Bulhari sa pre takéto prípady v prístupovej zmluve poistili. Včera sa v Sofii dokonca uskutočnila demonštrácia za opätovné spustenie elektrárne. Nám sa dnes podarilo spojiť s naším spolupracovníkom z Bulharského rádia Shumen, ktorý nám situáciu priblížil.

А ето и какво казва Google Translate:

Във връзка с газовата криза, правителството даде предизвестие за намерението ни да тече последната седмица блок реактор V1 Jaslovské Bohun. Това предизвика вълна от обсъждане, тъй като то ще бъдат нарушени от нашата страна на договори за присъединяване с Европейския съюз. В допълнение, много energetici се съгласиха, че ситуацията в Словакия не е толкова сериозен, че да изискват тази стъпка. Подобен проблем сега изправена България, газовата криза се чувстват силни. Тя трябва да започне ядрената електроцентрала в Козлодуй.
Въпреки това, изглежда, че българите за такива случаи в Договора за присъединяване застраховани. Вчера беше дори проведе в София демонстрация за възобновяване завода. Сега сме в състояние да се свържете с нашите колеги от българските радио Шумен, които ще подхожда на ситуацията.




Интервюто е на словашката телевизия "Наша".

петък, 9 януари 2009 г.

Общонационален протест на 14.01

От около месец в Интернет, по различни форуми и блогове, вървят призиви за национален протест срещу управляващите на 14.01. Няма да изброявам мотивите, част от тях можете да видите в клипа, по-долу. Пожелавам успех на протестиращите, аз няма как да се включа, просто не смятам за коректно от моя страна да изразявам пристрастие. 97-а щях да участвам. Бях дете още, но баща ми търси пари назаем за да ходим да мятаме павета по Народното събрание. Не намери пари, щото бяха кът тогава.
Днес, в случая - другата седмица, ще видим какво ще се получи. Дано не се стигне до изпълнение на призивът в някои сайтове "да се лее кръв". А дали ще има ефект, съмнявам се. Не заради силата на един протест, в България, сегашните управляващи не им обръщат особено внимание. Някакси, оперирани са от срам. Някакси, показват колко им дреме със следващия гаф, който правят, и със следващия, и със следващия... Показват го със "седенките", със непукизма, с който реагират на обвинения, с отговорите тип "а вие, вашите негри що ги биете", с непоемането на политическа отговорност...
Днес разговарях с един от организаторите/популяризаторите на протеста - Румен Спространов (от http://darikfinance.bg/). Не целят бунтове, леене на кръв и др. подобни, наподобяващи 97-а дейности. Искат да бъдат чути и видяни. Ясно им е, че няма да свалят правителството, просто искат да покажат, че им е писнало. Твърди, че зад протеста не стои политическа партия или организация. Самият протест ще е на 14.01, в 11 ч., пред Парламента. Студентските организации се събират в 10 ч., пред зала "Христо Ботев", в Студентски град.
Ето и клипа:

неделя, 4 януари 2009 г.

Томбул Джамия - монумент на интеркултурния диалог

С малко закъснение, но качвам материала на Радио Шумен, който получи специалната награда за материал, отразяващ интеркултурния диалог на 10-ия конкурс "Робер Шуман".



p.s. 1. Извинявам се за аматьорския клип, но за първи път правя такъв.
2. Снимките са от Интернет, използвал съм повече от 20-ина различни сайта. Който претендира за авторски права - да ги е сложил на снимката си.