понеделник, 19 май 2008 г.

"За народното творчество?!?"

Седнах вчера да си монтирам интервюто с Камен Донев. Като разбрах, че той ще идва за моноспектакъла си „За народното творчество” се изкефих на идеята, че може да го запиша. Много му се радвах в „Улицата” навремето, пък и по „Ретро” беше забавен като инж. Донев и шантавите му изобретения. Направихме уговорката с театъра. И оттук почват изненадите. Питам ги: „Кога ще дойде той?”. Казват ми, че Камен Донев единствено идвал в деня на спектакъла. Е, щом може...

Уговорката ми е за неделя (миналата), за 15:45. Предупредително ми казват, че може да закъснее малко, защото пътувал. Няма проблем, ще почакам – туй ми е работата. Минават 15 мин., половин час... Става 16:30, излизам за бърза цигара и веднага бягам, че да не го изпусна. Часът вече е 17:00, почвам да потропвам нервно с крак, излизам за последна цигара и си мисля, че ако стане 17:15 и го няма си вдигам чукалата. Час и ½ си е доста време. В 17:05 Камен Донев пристигна.

Реплика 1: „Ще ме изчакате ли, ако обичате, още 5 мин.”

Хм... Ще те чакам, де ще ида. Минават 5 мин.

Реплика 2: „Ще Ви помоля интервюто да е кратко”

Хех, ми кратко да е, като си рекъл. И започва едно мъчене и мъчене. И човекът не иска и не иска да говори. Или пък толкоз може... Не знам. Сещам се, преди време, отивам за интервю с Кръстю Лафазанов. Подскачам от кеф, щото ми е любимец. Срещаме се с него, ще почва интервюто, ама аз.... забравям какво да го питам. Няма, нищо не мога да се сетя. И седим си, гледаме си се, а Лафазанов вика:

- Ще започваме ли?

Срам, не срам:

- Ами... аз си забравих въпросите....

И той май се притесни:

- Да не би аз да ви притесних... Знаете ли, включете това нещо и ми дайте микрофона, аз ще говоря глупости.

Страшен пич. Сетих се аз какво да го питам и направихме едно, по мое мнение, хубаво интервю. То, в радиото, събеседникът прави интервюто хубаво.

Е, с Камен Донев не се получи. Или човекът не обича журналисти, или просто е леко скучноват, малко депресиран ми изглеждаше... Малко се ядосах, че по всичко личеше, че не искаше да дава интервю. Тогава що се съгласи, губи времето и на двамата. А има и друг момент. Все още, някои от „известните личности”, не осъзнават, че интервюто не е за журналиста, то е за Уважаемия слушател. И каквото слушателят чуе, с такова впечатление ще остане за личността. В повечето случаи.

А, щях да забравя. „Улицата” се завръща. Туй поне излезе от интервюто. Щяло да върви по някаква нова телевизия, след 3-4 месеца тръгва.

Айде, за феновете на Камен Донев:




p.s. Преди малко прочетох в Novin@rium-а, че директорът на Драматично куклен театър "Васил Друмев" в Шумен, Рада Спасова е починала. Театърът не ми е ресор, а с г-жа Спасова се запознах едва преди седмица, по телефона, точно заради интервюто с Камен Донев. Мир на праха й!
"Нали актьори сме в театър, театър ту добър, ту малко лош..."

1 коментар:

Rado каза...

Не знам за "Улицата", обаче Ку-Ку щяло отново да се прави и да се излъчва ама не помня точно кои щяха да го правят. Еми, и двете програми бяха добри, както и после Каналето. Предпочитам такива предавания пред Биг Брадър и Мюзик Айдъл.

Еййй... Т'ва да си журналист изисква много нерви...

Не я познавах лично, но съм я виждал доста често на заседанията на ОС в града... Не знам, но Рада Спасова ми изглеждаше много приятна жена. Жалко, наистина, града ни остана с един достоен човек по-малко...