петък, 6 юни 2008 г.

Брюксел: До там и обратно. Епизод 2: ЕК отвръща на въпросите

Цяла нощ съм спал на светната лампа. Не ме е страх, че има "beast under your bed, in your closet...", както пеят Metallica, ама имам проблем със сутрешното ставане и реших, че така ще успея да се надигна. Успях. Ама очите ми кървясаха. Нейсе.
Слизам на закуска в хотела. Там не влизаш и да сядаш на масата, водят те. Отивам на шведската маса и почвам да пълня чиниите. Една не стигна. Аз не закусвам, ама сега ми е паднало. Филета си сложих, рибка, сиренца, едни страхотни кроасани с какви ли не пълнежи, портокалово сокче (ама истинско) и "Данон" (с пъпеш, банан и киви). Кафето им е ужасно слабо. Всъщност, навсякъде пих слабо кафе, че ми трябваха по 4-5 за да се почувствам човек. Отивам на втори тур по масата и гледам топли гозби. Надигам похлупаците: яйца (яжте си ги), картофи (и тях), беконче и наденички (е тука напълних чинията) и боб. Истински, сготвен (като яхния) боб. Нагъват го за закуска като невиждали. Е, да им е вкусно. Бягам аз към стаята, ама със всичкия ми късмет, са ми дали стая за непушачи. Вътре - детектори за дим. Отварям прозореца и гледам по земята само фасове. Е, успокоих се, не съм единствен.
Потегляме към една от сградите на ЕК.
В Брюксел има трафик огромен. И задръствания. Ама не са чак толкоз огромни. Едно кръгово го взехме с автобуса за 5 мин. Как се оправят не знам. Знам само, че са търпеливи и внимателни шофьори. Изчакват се, не натискат клаксони и не псуват през прозореца. Иначе, карат като джигити. В града ги хванах поне с 80-90 км. Ама произшествие не видях. На един от натоварените булеварди, 6 платна, еднопосочен, човек не издържа светофара и тръгна да пресича с вдигната ръка. Шофьорите спряха, изчакаха го да мине и си продължиха. Не чух да псуват.
Пред сградата "Berlaymont" сме.
Тук ще имаме лекции до обяд. В зала "Робер Шуман":
Какво сме чули там, няма да разказвам подробно, щото не мога и да цитирам. Но, общо-взето, ЕК даде да се разбере, че те никога няма да кажат "Трябва да се свърши това и това", "Ние ще променим във България това и онова", както някои си мислят, а и някои колеги си мислеха, че трябва да стане. ЕС, като цяло, дава само насоки на работа. Оттам нататък - всичко е в наши ръце.

На обяд отиваме на традиционния брифинг на ЕК. Това е рай за журналиста. Пред залата - прес-рилийзи. Влизаш вътре, сядаш и започваш да питаш служителите, които са там. Ако имаш въпрос към някого, който не е там, доколкото разбрах го викат. Брифингът продължава докато има въпроси. Няма неща от рода на "Пресконференцията свърши!". Ако те мързи да ходиш, гледаш си го по сателитния канал. Ако не можеш - изпращат ти го, ако искаш. Уникално!!! Има си и преводачи, ако не си добре с английския или с френския.

Обяд в "Il Cavalino", италиански ресторант. И там не се пуши, ама сервитьорът - сицилианец ни заведе в една стаичка да пафкаме. Аз пък му счупих вратата, ама я оправи. Колегите казаха, че доизпивал каквото има от чашите и се напил. Не знам за това, ама счупи една чиния, няколко чаши, каза ми да разкажа на цяла България за него и ни изпроводи после.



В Брюксел, официално, е забранено да се пуши почти навсякъде. Затова всички пушат по улиците. Жени, мъже - всички. Фасовете се хвърлят на земята, в повечето случаи. Хората масово ходят с колелета на работа.


И по техните стени се драска. И там има просяци/бездомни. Повечето - с кучета. Ама с големи кучета.

И много се строи. Из целия град. Няма кал, обаче, при все, че вали поне веднъж дневно. Интернационален град, ама повечето надписи и менюта са на френски. Хората са учтиви, но не по задължение.
Метрото им е малко изчанчено. Билетчето е евро и 50, но за 2 дни така и не видях да се продават по будките. Трябва да имаш монети и да си вземеш от автомата.
Вечерята е в един от най-елитните ресторанти в Брюксел - "Atelier Europeen". Френската кухня не ми понасе, ама обслужването беше стил "Балкантурист". Излязох да изпуша една цигара на половината на пържолата си и докато се върна ми бяха прибрали чинията. Изгониха ни по някое време, без скрупули, че навън е пороен дъжд.


И там, по улиците се намират боклуци. Ама по-малко.
Дъждът поне бързо спира. Пихме с колеги по една "Стела Артоа" за 3, 80 евро (голямата) и се запътихме към хотела. Оказа се, че в мини-бара има по още две безплатни, че и тях си изпихме. Легнах си след 3 ч. Пак не използвах ваната. Очевидно няма и да я ползвам. Утре напускаме хотела. Със съжаление, поне за мен...

TO BE ПРОДЪЛЖЕНО...

1 коментар:

lotto sweepstakes каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.