За гъсоците и сирийския дълг

България постигна договорка със Сирия за изплащането на част от дълга й към нашата страна. Очаква се до един месец Дамаск да преведе 17 милиона долара, което е 24% от външния дълг на страната към България, съобщи вчера правителствената информационна служба. Към момента целият размер на дълга към България възлиза на 75 млн. долара.

Сигурно мнозина от вас са посрещнали с трепет тази новина, а пък може би някои са прочели статията на колегата Иво Инджев, публикувана в неговия блог. Ето и част от нея:

Сирийската официална информационна агенция САНА, позовавайки се на премиера Наджи ал Отари, съобщи, че България е опростила по-голямата част от дълга на Дамаск към София. Съобщението беше цитирано от Асошиейтед прес, от което светът разбра, че българските медии съобщават обратното ( че сме имали нещо като “голям шлем” като сме отбили 17 милиона от сирийския дълг). Ще поеме ли този път някой вината за това подвеждане? Споразумението, според САНА, е парафирано от двамата премиери: Наджи ал Отари и Бойко Борисов, министър-председател на България, който е на официално посещение в страната. Сирийският министър на финансите Мохамед ал-Хюсеин каза пред журналисти, че България се е съгласила да опрости 54 млн. долара от дълга на Дамаск. Той заяви, че двете страни ще проучат възможността за изплащане на останалите 17 млн. долара.

Това е част от статията на Иво Инджев. И тъй като ние не сме пощенска кутия на институциите и не защитаваме техния интерес, когато е в ущърб на обществото, решихме да проверим информацията. Оказва се, че подвеждащото в случая май е ... текстът на нашия колега. Статията на Сирийската арабска информационна агенция (САНА) обяснява точно това, което и българските медии, и правителствената пресслужба: че Министър Ал-Хюсеин е заявил, че подписаното споразумение урежда изплащането на 17 млн. долара от общите задължения към България – 71 милиона долара.

А сега ще ви върнем отново към статията на Иво Инджев, която завършва: “Не знам дали и от кого са подведени българските медии, безропотно гълтащи информационната каша. Но тя поставя българската журналистика в ролята на гъската, захранвана насила с цел да се угои и да бъде сервирана на трапезата на началника.”.

Всъщност, изводът, който ние можем да си направим е, че в журналистическата професия може и да има гъсоци, но има и лешояди, които само чакат лъвовете да се оттеглят, за да се наядат на техен гръб.

А изводът на кого да вярвате е за вас...

п.с. Ако Иво Инджев публикува някъде линка от САНА, в който се казва това, което той твърди, ще се опровергая сам и ще се извиня. Но едва ли такъв титан на перото, който не е сред "гъсоците" се интересува от мнението на провинциалните журналисти.

Добави в Svejo