понеделник, 9 юни 2008 г.

Брюксел: До там и обратно. Епизод 3: Завръщането на журналята

Ден 3. "Емоцията Брюксел" е към своя край. Бърза закуска в хотела, екстремно тъпкане на сакове и чанти и потегляме с автобуса. Сутринта сме на посещение в Европейския парламент.
Не разбрахме защо ни срещаха с български евро-депутати, но нейсе, поне контакти си създадох. Питах говорителят на ЕНП, къде се пуши в сградата. Обясни ми, че има две конструкции, като аквариуми, където се влиза и се пафка. Направени са прозрачни, едва ли не, за да си трън в очите на другите, а като влязат трима, вътре става газова камера. Отказах се. Отказах на предложението на една депутатка, нейният сътрудник да ми отключи кабинета й, за да дръпна един фас.

Тук телевизии си имат студия, в които предават "на живо" и си правят дебати и дискусии. Следва още малко събиране на информация за фондовете и усвояването им от страната ни. Общо-взето пак откривам медийна манипулация в България. От ЕК ни обясняват, че всички страни имат проблем с това и родината ни не е "новатор" в тази област. А и за някои фондове се справяме по-добре от Италия, да речем.
Обяд в столовата на Комисията и "afternoon free".

Това е. Обратно към България. Брюксел ми дойде леко скучноват, но пък и нямах достатъчно време за да го "почувствам". С Дафинка от БТА си говорехме какво ли ще стане, ако някой ден преместят в друг град седалищата на ЕК и ЕП. В Брюксел има "чиновнически туризъм". Както и да е, беше красиво. Пак бих отишъл там.








1 коментар:

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.