четвъртък, 8 септември 2011 г.

"Можеше това да е моето дете. Можеше да е вашето."*


Днес в община Шумен е обявен траур заради убийството на 11 – годишния Присиян. Също днес, от 18 ч., от Градската градина ще започне мирен протест, който ще завърши до лобното място на детето. Извън информацията, обаче остават много въпросителни. През краткия си седемгодишен опит като журналист, успешен или не, не съм си позволявал да коментирам работата на колеги в ефир. Днес ще го направя.
Останах потресен след репортаж, излъчен по една от националните телевизии. Останах изумен как за репортерката, дошла от столицата в дълбоката провинция, най-важното бе дневникът и отсъствията на едно погубено дете. Върхът в журналистическото майсторство бе да съобщиш на бащата, че синът му е убит и да запишеш реакцията му. А знаете ли кое е най-жалкото? Че тя даже не си бе направила труда да научи правилно името на убитото дете. Но, не Присиян е важен, важен е рейтинга. Той не признава имена.
От другата страна, други колеги размахват пръст на шуменци, които не са били на погребението на детето, защото така показвали гражданската си съвест. Сякаш погребението не е интимен акт, на който да присъстват само близките. Не, всичко вече трябва да е обществено. Дори скръбта. Която няма име. И се описва като селски събор.
Обединените във Фейсбук граждани пък обърнаха паметта на Присиян в спорове за грамотност, политическа отговорност и, ако щете вярвайте – външен вид. Потребител на име Илияна Христова пише във форума:
“Включих се в тази група, защото моето цвете е както за Приси, така и за всички деца, чийто родители работим по цял ден, за да не можем да купим и един телевизор! Грозно и пошло е да ни упрекват, че децата ни били без контрол. Аз съм майка, работеща от сутрин до вечер, за да издържа децата си. Можеше това да е моето дете. Можеше да е вашето. И моите деца играят сами навън. И моите се прибират сами след училище.”.
Навремето бях забелязал, че трагедиите ни обединяват. Дори повече от щастливите моменти. Тъжно, но факт. Днес като че ли не е така, дори и в трагедията си, ние се разединяваме, отдалечаваме от проблема и използваме поводът за да се нападаме един друг.
Почивай в мир, Присияне! А ако ние продължаваме по този път, скоро можем спокойно да се погребем като нация.




* Заглавието е взаимствано от коментар във Фейсбук на Илияна Христова.

1 коментар:

МЕГАФОН блог каза...

Направо съм потресен от четивото. Наистина много медии не знаят какви ги говорят, та дори и в Сутрешният блок на БТВ