понеделник, 8 декември 2008 г.

Честит 8-ми декември!

Хайде да се веселим, докато сме млади

След радостната младост


След отегчителната старост


Ще ни притежава пръстта



И ако сте от мнозинството, което сега се въпросително се почесва по темето, няма да ви държа в неведение и ще ви издам: това е началото на студентския химн “Гаудеамус игитур”. Винаги съм си мислел, че ако той се пееше от няколко засукани студенти, с различни полове, в зависимост от предпочитанията и в различен аранжимент, щеше да е по-достъпен за по масовата аудитория, но това е друга тема.
Всъщност, днешният студенточовек едва ли обръща кой знае какво внимание, точно на този ден, на химна. Или поне не на студенстския. Днес учащият се има друга работа – да се трансформира.
Как биха протекли тези метаморфози в един средностатистически ден на един средностатистически студент?
Ранно ставане, към 10 ч., с виковете на съседа по легло, стая или етаж. Едната възможност е виковете да са радостни, с голяма доза еуфория – все пак празник е днес. Другият вариант е пак да няма топла вода и измъченото студенстко тяло да е установило това, заставайки под душа. Възможна е и компилация.
Следва мъчителното пиене на сутрешно кафе, гонейки спомените от предишната вечер и бавно преминавайки в активно състояние, след топло рестартиране на системата. Някоя заблудена душа ще попита: “Какви лекции ще имаме днес?”, с което ще си навлече истеричен смях и саркастични коментари пред останалите съседи.
Лека, полека нещата отиват към бърз обяд, който е съсредоточен в довършване на количествата от колета – помощи изпратен от от Роднинската служба за взаимопомощ на студентите. Е, някой ще се опита да се отскубне от кайсивото изкушение на дядото на Мартин от 3-ия етаж, някой и наистина ще успее, прилагайки силни аргументи.
Така или иначе, следобедът е изпълнен с приготовления.
За представителите на нежния студенски пол те са физически – дрехи, прическа, грим, докато техните опоненти залагат на психологическите: колко, коя, къде и колко. Интерпретациите оставям на вас. Иначе, вечерта за всички протича различно, само сутрините си приличат. Но студенският празник носи магия, различна от ежедневието на студента. Най-малкото, защото съществува илюзията за нещо по-различно. Най-малкото, защото на този ден студентът ще се почувства по-близко до Валхала, ако приемата тази метафора: където празненството не свършва и продължава цяла вечност. Разликата е, че за студентът купонът свършва, рано или късно, а и на другия ден има лекции.
Но, така или иначе, днешният учащ вече се е доближил до понятието свръхчовек.
За Ницше, това понятие означава да преодолееш дълбоката погрешност на съвременния свят, на морала, културата и самия човек и по този начин да възвестиш триумфа на живота в неговите непосредствени инстинкти и влечения.
Макар и с по-прости думи и действия, българският студент вече достига понятието свръхчовек. Искате примери ли:
От ранна възраст този индивид придобива специализирани умения: шпакловане, фугиране, лепене/разлепяне на тапети, поправка на електрически уреди и ВиК инсталации, готвене с минимални количества, необходими за ястието, асортименти и други важни, социални умения. Студентът придобива още способността да се изкъпе със студена вода при минусови температури, да издържи 3 дена само на алкохол и цигари, тук – таме и някоя ядка, както и 5 дена без вода. Научава се да си мие зъбите и със степчето, останало от предната вечер.
Придобива и социални умения: с лекота може да пие до 5 сутринта, а час по-късно да вземе изпит, и то с нелоша оценка. Социализира се лесно в обществото, придобива способността да общува непринудено с много, непознати хора в малки пространства (разбирай – стая в общежитията по време на купон). Лесно съжителства дори и с нелицеприятни представители на животинския свят: хлебарки, мишки и др. Развива и умения на манипулатор: може да разтяга локуми по време на устен изпит, да не каже нищо по темата, а накрая да получи хубава оценка.
И ако това не е свръхчовек – здраве му кажете.
Но, размишленията не са за ден като този, затова ще добавя само: “Човек и добре да живее, завършва университета все някой ден”. Наздраве! Маестро – музика!

1 коментар:

Bo каза...

браво! следващия път като сменям тапетите ще те повикам! :P