Шуменските улици са замръзнали. Установих го и аз, докато гледах Тракийският квартал, поседнал върху уличното платно. Но никой не ми е крив, че днес тръгнах с есенни обувки. Е, нямаше да е лошо някой да се погрижи за леда, но аз лично се надявам това да свърши по-бързо слънцето, отколкото някой друг. Иначе знаем обясненията – опесъчено е, няма заледени участъци. Обяснения давани от кабинет.Но освен улиците, и правосъдието ми изглежда замръзнало. Българското.
По света важи правилото “насила хубост не става”. Тук е “обратното” – “хубост” без натиск не става, пише в свой коментар колегата Иво Инджев. Питайте роднините на убития в Париж български студент Борилски. Трябваше да минат 10 години, за да получат правосъдие, но само след безпрецедентна намеса на френската държава, която предизвика преразглеждане на оправдателните присъди по делото.
Лошото е, че понякога, който и да натиска, нищо не се променя. Колко управляващи говореха за реформи в съдебната система, а те, реформите, ставаха или козметични, или само в сферата на добрите пожелания.
И като си говорим за замръзналото ни правосъдие, случаят “Борилски” далеч не е единственият пример. Сигурно мнозина от вас знаят за делото за убийството на Мировския поп. Извършено през 1997 г., процесът така и не бе финализиран с виновни или невинни. Двамата обвиняеми така и не дочакаха да разберат изходът на делото и починаха – единият се удави, другият бе застигнат от рак. Абстрахирам се от факта дали те са извършителите, това може да каже само почитаемият съд. Който обаче не успя. Не му стигна времето. Животът е кратък. За този случай, един шуменски адвокат каза, че е по-добре бавно и справедливо правосъдие, отколкото бързо, но с недоказана вина. А бавно и без изход?
В началото на тази година, шуменски рецидивист бе осъден на 3, 6 м. затвор за откраднат салам и водка. Престъплението бе извършено през 2002 г.
Затова, и заради още десетки случаи, съдебната ни система е замръзнала. И с цел да е справедлива е бавна като империите и дори по-бавна от тях, ако перифразирам Урсула Ле Гуин. А дали е справедлива? Това всеки от вас трябва сам да си отговори.
По света важи правилото “насила хубост не става”. Тук е “обратното” – “хубост” без натиск не става, пише в свой коментар колегата Иво Инджев. Питайте роднините на убития в Париж български студент Борилски. Трябваше да минат 10 години, за да получат правосъдие, но само след безпрецедентна намеса на френската държава, която предизвика преразглеждане на оправдателните присъди по делото.
Лошото е, че понякога, който и да натиска, нищо не се променя. Колко управляващи говореха за реформи в съдебната система, а те, реформите, ставаха или козметични, или само в сферата на добрите пожелания.
И като си говорим за замръзналото ни правосъдие, случаят “Борилски” далеч не е единственият пример. Сигурно мнозина от вас знаят за делото за убийството на Мировския поп. Извършено през 1997 г., процесът така и не бе финализиран с виновни или невинни. Двамата обвиняеми така и не дочакаха да разберат изходът на делото и починаха – единият се удави, другият бе застигнат от рак. Абстрахирам се от факта дали те са извършителите, това може да каже само почитаемият съд. Който обаче не успя. Не му стигна времето. Животът е кратък. За този случай, един шуменски адвокат каза, че е по-добре бавно и справедливо правосъдие, отколкото бързо, но с недоказана вина. А бавно и без изход?
В началото на тази година, шуменски рецидивист бе осъден на 3, 6 м. затвор за откраднат салам и водка. Престъплението бе извършено през 2002 г.
Затова, и заради още десетки случаи, съдебната ни система е замръзнала. И с цел да е справедлива е бавна като империите и дори по-бавна от тях, ако перифразирам Урсула Ле Гуин. А дали е справедлива? Това всеки от вас трябва сам да си отговори.
1 коментар:
http://novinarium.blogspot.com/2010/02/blog-post_11.html
Публикуване на коментар