Така завършваше един анекдот, подходящ както за протестите, така и за
по-късен часови пояс, обаче. Всичко започна добре. Високите сметки за
ток изкараха народното недоволство наяве и то се изля по улиците. На
хората просто бушоните не им издържаха и дадоха накъсо. Какво се случи
после? Един викаше „мафия“, втори – „оставка“. Исканията започнаха от
сметките за ток и преминаха през Топлофикация, мобилните оператори,
по-високи заплати, пенсии, детски надбавки, предсрочни избори, смяна на
целия политически „елит“, свикване на Велико народно събрание, промяна
на Конституцията, народно правителство… Някъде четох, че се искало
приватизация и на големите хипермаркети.
1500,
според някои колеги около 2000 души, излязоха на протест в неделя в Бургас. С
течение на седмицата, хората започнаха да стават все по-малко. Започнаха
да се организират и алтернативни протести – срещу размера на пенсиите и
в защита на премиера в оставка Бойко Борисов. Народното недоволство в
града край морето изгони и няколко политици, опитали се да яхнат
вълната. И някакси енергията започна да гасне. Не само в Бургас, а в
цялата страна. Докато накрая остане един самотен старец с оръфана табела
в ръце. Лицето на българският протест, за съжаление или радост, са тези
хора. Те, които излязоха заради празния си хладилник и студената стая.
Толкова са ни протестите. Липсва посочването на проблема, липсва
единност в исканията. Кои сме ние? Протестиращи. Какво искаме? Не знаем.
Кога го искаме? Веднага. Такива откровени подигравки циркулират вече в
Интернет. Протестът през 97 – а си имаше цел. Властта да падне и тя
падна. Днешните протести загубиха цел и посока. Така и ще загубят своят
ефект. Всъщност, те постигнаха частичен успех. Показаха на властимащите и
властоялите се, че народът почва да озверява. Не като прасета пред
парламента, а като глутница бездомни кучета, готови да разкъсат парче
месо. Глутница сме, наистина. Обаче без водач, защото вече и на водачите
вяра нямаме. Все ни обещават светло бъдеще, а после ни продават свещи, с
които да го търсим из мрака. Обидете ми се! Наругайте ме, че спирам
гражданския Ви устрем! Напсувайте ме! Но по-добре се приберете вкъщи.
Засега постигнахте толкова. Не е малко, но толкова можем. Да запазим
поне тази енергия, която ни даде сила сега. Да я запазим, защото пак ще
ни трябва, натам отиват нещата у нас. Приберете се при празния хладилник
и в студената стая. Па седнете и помислете какво точно искате. Целта,
уважаеми протестиращи, оправдава средствата. Но фиксираната цел. Всичко
друго е протест заради самият протест. И когато я избистрите вие, ще се
видим с Вас на площада. Дали ще съм с микрофон или просто ще скандирам
до Вас, аз ще съм там. Но когато знаем за какво се борим. Защото, както е
казал Левски „Цели сме изгорени от парене и пак не знаем да духаме“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар