Васил Левски

"Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме роските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето."

Това са думи на Васил Иванов Кунчев към богат българин от Влашко, публикувани в сайт на ПМГ в Сливен. 137 г. се навършват днес от обесването на Апостола на свободата. Близо век и половина след заветите на Дякона, който почти всички признават за най-великият българин, тез думи си остават, като че ли само думи.

И днешният век е на равноправие. Но на онова криворазбраното, в което едни са по-равни от други. Днес не сме роби в буквалния смисъл на думата. Днес сме заробени. От самите себе си, за съжаление. Век и половина по-късно, ние чакаме кой ще ни оправи. И сами не си помагаме. Днес е по-лесно да изпълняваш безропотно, вместо да възроптаеш срещу изпълнението, когато виждаш, че е нередно. Днес разбойниците още върлуват, без значение от кой етнос са. Те са около нас, безнаказани и продължаващи да безчинстват на наш гръб. Защото ние го позволяваме. Като роби. А храмът на нашата свобода бе забравен от безвремието, в което живеем.

“Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Това също са думи на Васил Левски. Днес на нашето знаме пише “Шумен мрази ЦСКА”, “Не на ГМО” и т.н. Но националият трибагреник е един символ. Символ на загубената ни някъде в неспиращия преход националност. Или по-скоро забравената. Пак по пътя на прехода. Преди се обединявахме като народ, когато играеха футболните ни национали. Днес сме единни, когато има национална трагедия. И широко крещим, че сме свободни българи, докато слушаме песента “Свобода” на Джордж Майкъл, а всъщност синджирите още стоят на вратовете ни. Разликата е, че тези окови сами си ги правим и сами си ги слагаме. А ги носим, защото така е по-лесно. И сме “българи – юнаци” само на маса, за съжаление.

Ако някой се е обидил от думите ми, съжалявам. Това е моето мнение, дано вашето да е по-различно. Но каквото и да казвам аз, Васил Левски го е казал още през 1868 г. на Панайот Хитов:

“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”.

Добави в Svejo

Мраз в съдебната система

Шуменските улици са замръзнали. Установих го и аз, докато гледах Тракийският квартал, поседнал върху уличното платно. Но никой не ми е крив, че днес тръгнах с есенни обувки. Е, нямаше да е лошо някой да се погрижи за леда, но аз лично се надявам това да свърши по-бързо слънцето, отколкото някой друг. Иначе знаем обясненията – опесъчено е, няма заледени участъци. Обяснения давани от кабинет.

Но освен улиците, и правосъдието ми изглежда замръзнало. Българското.
По света важи правилото “насила хубост не става”. Тук е “обратното” – “хубост” без натиск не става, пише в свой коментар колегата Иво Инджев. Питайте роднините на убития в Париж български студент Борилски. Трябваше да минат 10 години, за да получат правосъдие, но само след безпрецедентна намеса на френската държава, която предизвика преразглеждане на оправдателните присъди по делото.
Лошото е, че понякога, който и да натиска, нищо не се променя. Колко управляващи говореха за реформи в съдебната система, а те, реформите, ставаха или козметични, или само в сферата на добрите пожелания.
И като си говорим за замръзналото ни правосъдие, случаят “Борилски” далеч не е единственият пример. Сигурно мнозина от вас знаят за делото за убийството на Мировския поп. Извършено през 1997 г., процесът така и не бе финализиран с виновни или невинни. Двамата обвиняеми така и не дочакаха да разберат изходът на делото и починаха – единият се удави, другият бе застигнат от рак. Абстрахирам се от факта дали те са извършителите, това може да каже само почитаемият съд. Който обаче не успя. Не му стигна времето. Животът е кратък. За този случай, един шуменски адвокат каза, че е по-добре бавно и справедливо правосъдие, отколкото бързо, но с недоказана вина. А бавно и без изход?
В началото на тази година, шуменски рецидивист бе осъден на 3, 6 м. затвор за откраднат салам и водка. Престъплението бе извършено през 2002 г.
Затова, и заради още десетки случаи, съдебната ни система е замръзнала. И с цел да е справедлива е бавна като империите и дори по-бавна от тях, ако перифразирам Урсула Ле Гуин. А дали е справедлива? Това всеки от вас трябва сам да си отговори.

Добави в Svejo