Заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидентът на „Подкрепа“ Димитър Манолов са поканени от новия социален министър Тотю Младенов да му станат заместник-министри. Това потвърдиха двамата пред БНТ и допълниха, че до края на деня трябва да дадат отговор на поканата. Предложението изненада мнозина, а форумите бяха пълни с коментари минути след публикуването на новината в новинарските сайтове. Според някои, постъпката е европейска и показва, че новото управление ще работи с хората, представени в лицата на синдикатите. Не са малко и мненията, че двете организации не се грижат за своите членове, още по-малко за тези извън структурите им и, че всъщност това е акт на обезглавяване на “Подкрепа” и КНСБ. Разбира се, ако двамата приемат.
“Това, което правят заместник председателите на синдикатите е предателство спрямо синдикалните членове. Държавата и синдикатите винаги ще бъдат опоненти. Това го изискват правилата на демокрацията. Този, който се е отдал на идеята на синдикализма не бива да става слуга на държавата”, пише анонимен потребител в Днес.бг.
Според мен това е една от многото неразбории в държавата, заради които все тъпчем на едно място. Да, трябва да са опоненти, когато имат крещящи различия във възгледите, когато те са в ущърб на гражданите и държавността. Но за да живеем в едно по-нормално и развито общество, просто двете страни трябва да си стиснат ръцете, да седната на масата за преговори, а ако се налага и в полза на това общество – и да управляват заедно. Защото иначе се получава онзи омагьосан кръг, от който вече 20 г. не излизаме. Имаме си опозиция, която твърдо заяви, че ще е опонент на правителството. Но това ми звучи по-скоро като самоцел, отколкото като ясна политика за прословутото благо на народа. Или за народните блага, както ви харесва.
А ние продължаваме да се мотаем между Сцила и Харибда и все чакаме някой Одисей да ни поведе и да се измъкнем невредими от другата страна на пролива.
Според мен това е една от многото неразбории в държавата, заради които все тъпчем на едно място. Да, трябва да са опоненти, когато имат крещящи различия във възгледите, когато те са в ущърб на гражданите и държавността. Но за да живеем в едно по-нормално и развито общество, просто двете страни трябва да си стиснат ръцете, да седната на масата за преговори, а ако се налага и в полза на това общество – и да управляват заедно. Защото иначе се получава онзи омагьосан кръг, от който вече 20 г. не излизаме. Имаме си опозиция, която твърдо заяви, че ще е опонент на правителството. Но това ми звучи по-скоро като самоцел, отколкото като ясна политика за прословутото благо на народа. Или за народните блага, както ви харесва.
А ние продължаваме да се мотаем между Сцила и Харибда и все чакаме някой Одисей да ни поведе и да се измъкнем невредими от другата страна на пролива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар