Пролет пукна – ние не, както се пееше в една песен, а и народопсихологията ни го припомня всеки път, когато се раззеленява поне малко. Март месец е, зимата все още не си е отишла, но поне хапещото слънце навън внася малко надежда и малко топлина в измръзналите ни тела и души. А и този отминаващ сезон ни донесе в повече емоции, но пак не преобладаваха положителните.
В средата на зимата ни удари газова криза. Напук на студовете навън, напук на нашата хронична неподготвеност да са справяме с почти всякакъв вид кризи. Но и кризата донесе малко позитиви – сетихме се, че ни трябват алтернативи, че се нуждаем от енергийна сигурност и, че когато двама се карат – България губи. За следващата да се надяваме, че ще сме по-подготвени.
Иначе, тази година зимата пак ни изненада. Отново имаше непочистени пътища в страната, закъсали автомобили, населени места, откъснати с дни от цивилизацията. И в такъв момент се сещам за думите на служител от почистваща фирма: “Да се благодарим, че нямаше толкова сняг...”. Ами – благодарни сме. Дано и догодина няма, че пак няма да сме подготвени. Пък сушата като дойде – тогава ще мислим.
Зимата ни научи, че сиренето не е от мляко, че саламът не е от месо, а пък палмовото масло не е чак толкова опасно за нашето здраве и е почти безвредно за джобовете ни.
И пак студеният сезон ни показа, че у нас почти се е родило гражданското общество. След поне 10-ина години можем да му се радваме като на дълго чакано отроче в семейството на бездетни. Припомнихме си протестите през зимата на 97-а година, с подобни през 2009-а. Но не същите. Видяхме, че у нас винаги се намират лумпени, които да се опитат да яхнат вълната на нечие недоволство, за да се покажат. Имах един познат, който се беше изявил на подобен протест и после се разхождаще горд със снимката от ареста си, излязла на 3-та страница в национален ежедневник. Протестите ни показаха, че при нас освен забавленията, и чудесата са ни за по 3 дни. Но ни показаха, че дори когато различни прослойки и групи на обществото ни са недоволни от едно и също, те пак не са единни в исканията си. Справка: протестите у нас и протестите във Франция, при които се блокират цели подотрасли на икономиката. Но зимата показа нещо и на политическата класа у нас. Че вече не се намират хора, които да се ползват с доверието да оглавят подобни митинги и шествия. Политиците не са се променили изконно, така че промяната по-скоро е у гражданите.
И финансова криза ни донесе зимата, колкото и да ни убеждаваха, че тя ще подмине нашата страна. Не успяха да ни убедят, но и ние много не повярвахме. Но пък пролетта ни носи испански строители.
Пролет пукна – ние не. Пак ще се хванем за зелено, в смисъл, не за долари, а за коприва, лапад, леорда и други производни от земята хранителни стоки, за които поне сме сигурни в произхода.
Така че, усмихнете се на слънцето навън, докато не се е скрило и поне на това се порадвайте. Така е прекрасно и почти без пари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар