Аз навярно съм прав... Блогът на Мариян Иванов

Водата е за миене, от казан наливаме...

2011-11-15T12:38:00.000+02:00

Пийнахте ли си водица? Ще си пийнете, ако сте си купили, пък ще си купувате, ако живеете в Шумен. Да ви напомня, че до 20 ч. няма да има вода, във връзка с намерение на „В и К” ООД гр.Търговище за извършване на монтаж на разходомерно устройство по трасето на довеждащия водопровод от яз.Тича. Каквото и да означава това... Колежката Лили Вълкова намига на шуменското дружество, че отдавна не я бяха спирали. Да, ама не! Съобщение от 11 ноември: Поради възникнала авария по главен водопровод от вътрешната водопроводна мрежа на гр.Шумен, от 12,00 до 17,00 часа ще бъде спряно водоподаването за абонатите в района на кв.Боян Българанов, района северно и западно от хотел „Шумен”, района около МБАЛ. След това, датата е 4 ноември: Поради възникнала авария по главен водопровод от вътрешната водопроводна мрежа на гр.Шумен, от 18,00 до 23,30 часа ще бъде спряно водоподаването за абонатите в района на кв.Боян Българанов, МБАЛ и участъка до ул.Н.Попович.

И в този ред на мисли, на същия 4 ноември, “ВиК – Шумен” обновява статуса си във Фейсбук с мисъл на Марк Твен: "Най-добрият начин да се чувстваш добре е да направиш някой друг да се чувства добре." Мило звучи, нали. Особено докато гледаш пресъхналото кранче в кухнята, чиниите, които точно днес си решил да измиеш, а в устата ти е като в Сахара. И ти иде само добрини да правиш.

Но не само водата е важна, уважаеми! Щом я има човешката топлина около нас, вода не ни е нужна. Но как да я има топлината, след като радиаторите на шуменския ТЕЦ не впръскват така желаната температура. После се коментира, че българинът пиел много ракия. Ами как няма да пие – хем да утоли жадно гърло, хем малко да вдигне вътрешната температура. Че външната е относителна.

Пък, ако вече не ме чувате по радиото – не се притеснявайте. Възможно е и Е.ОН да се е сетил за вас.

снимка: Дарик

Времето е наше?

2011-11-10T16:28:00.002+02:00

Преди години, дядо ми като един виден партизанин, макар фашист само на снимка да е виждал, дал абсолютно доброволно цялото си имушество на местното ТКЗС. Не, че е имал особен избор, но го е направил с чувство за изпълнен дълг и вяра в общественото добруване. Прибрал се една вечер, хвърлил калпака си на масата, а оттам изпадали банкноти. “Гледайте, казал, навсякъде – разградено, всеки краде, колкото може, а пак колко пари дават”. Днес дядо ми не е между живите и няма как да види как всичко бе окрадено, пък пари вече никой не дава. Няма срещу какво. Това е един от беглите ми спомени от времената, преди 89-та. И той е преразказан. Чувствам се щастливец, че не помня много, защото по-голямата част от съзнателния ми живот мина през годините на прехода, а така като гледам – и ще продължи през годините на неспирния ни преход. Колегата Антоний Димов написа днес във “Фейсбук” “Купих си 20 милинки и 1 кафе, но нито кафето е кафе, нито милинките са същите. до това ни доведе 22 годишният ни преход и гоненето на демокрацията. а честито!”

Само дето аз не помня нито милинките, нито кафето. Не тъжа за тях, не тъжа за кебапчетата и лимонадата. Нито за марципаните и дъвките “Идеал”. Тъжното е, че демокрацията наистина я гоним 22 г., а като я хванем, се оказва, че не знаем какво да я правим. Тъжното е, че сме народ, който избира между салама и свободата. Тъжното е, че май нямаме нито едно от двете. Имам един любим цитат на Апостола на свободата, който за съжаление, толкова десетилетия по-късно, все още е актуален:

“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”.

Еми, какво ни остава освен да полеем и днес демократичния ни преход. Само че, дали да е за рожден ден или да отлеем малко на земята. За тези, които не усетиха прехода и за тези, които няма да успеят.

Quo vadis?

2011-10-20T13:37:00.004+03:00

По време на избори има много случайности. Съвсем случайно, във времето преди вота, наяве излизат толкова много проблеми в местна и централна власт, че човек започва да се замисля за емиграция. А някои от тези, да ги наречем, нарушения, престъпления или неразбории, успяват да изненадат дори журналисти, които дълго време работят в дадения ресор. Че да се чудят какво после да обясняват на своите началници къде са спали досега. Но те не са спали, просто съвсем случайно фактите излизат в момента. Нищо, че, да речем, става въпрос за някакви нарушения отпреди 2 г. Съвсем случайно хора, които досега са били в общинските съвети, се сещат какво могат да направят в общинския съвет, ако ги изберат, разбира се... Абсолютно случайни са излизащите проблеми около инфраструктурата, здравеопазването, социалните дейности... Въобще, живеем в голяма случайност. Или по голяма случайност.

Вчера спорихме с един приятел, заради кандидат, на когото не му се обадили за участие в дебат. Той бил отказал предния път, ама защо сега не го поканили. Без да защитавам позицията на медията, кандидатът вдига врява и се чувства дискриминиран. Но по-случайност, едва ли е предизборен ПР.

А по стара българска традиция, изборите ще отминат и всички тези случайности или по-голямата част от тях ще бъдат забравени. Колко кандидати за управляващи плашеха своите предшественици със съдебно дирене, с процеси... А всичко остана в сферата на предизборните случайности.

Усмихни се, народе! Отиващите на избори ни поздравяват!

Циганин да се наричам...

2011-09-24T20:39:00.000+03:00

Да си циганин е начин на живот. Един брутален лайфстайл, в който си хем невинен, хем онеправдан. Хем се ползваш с повече права, хем "държавата не се грижи" за теб. Хем си беден, хем си душевно богат с децата си, които си пратил да просят или да крадат. А едни от многото виновни са десетките цигански фондации, които все интегрират своите братя и сестри с кръгли маси и дискусии.

Не говоря наизуст. Няколко години поред наблюдавах една и съща картина в една циганска махала. Виждах как един от мургавите ни "събратя" биеше детето или внучето си (не помня вече), защото не е изкарало достатъчно на улицата. Под формата на "бате, дай некой лев". Самият той два пъти беше влизал да краде в двора ни. Тогава полицаите вдигаха ръце. По същия знаков начин реагираха и когато същият циганин и неговото семейство се опитаха да бият майка ми, счупиха ни прозореца... Е, нещата прекратиха, но начинът, по който бяха прекратени не е законен и ще го премълча. Защото законите важат за мен.

Няколко години поред виждах как ромите крещят, псуват и протестират, затова, че нямат пари, държавата не им давала, нямало работа... А когато идваха детските надбавки или "социала", в махалата няколко дни не се изтрезняваше и музиката не спираше. Като свършат парите - пак се повтаряше ситуацията от по-предното изречение.

Десетки години интегрираме циганите и все не успяваме да ги интегрираме. Дават им се жилища, те ги рушат. Дават им се помощи - не им стигат. Дава им се образование - не ги устройва. Нещо, което аз не съм получил даром. Предполагам, че и доста от Вас. Мога да посоча десетки примери, аудио и видео материал, но не искам. Защото и Вие ги знаете.

Една приятелка, заедно със свои познати, осъдиха един циганин за дискриминация на расова основа. Заради репликата му "Всички българи трябва да умрат". А, ако ние умрем, кой ще се грижи за Вас, уважаеми Роми?

Всъщност, аз съм поредният, който не може да предложи решение. Пиша неща, които сигурно всеки от Вас знае и си мисли. Но само стоим, пишем си... А циганската интеграция изчезва някъде под кръглите маси, свързаните с тях коктейли, банкети и завързани приказки, които средностатистическият Ром не разбира. Защото на него не му пука се интеграцията и предпочита сегрегацията. Стига да има "едене и пийне, а жинътъ да е гутовъ".

Не съм расист. Или поне не се смятам за такъв. Имам няколко приятели цигани, навремето дори имах връзка с момиче, наполовина циганка. Но циганизацията у нас върви с пълна сила и тя не ни води към песни, танци и красив живот. Прави ни един голям, опърпан катун. В който всички сме равни, но тъмнозелените са по-равни.

Бог да ни пази!

"Можеше това да е моето дете. Можеше да е вашето."*

2011-09-08T13:47:00.012+03:00

Днес в община Шумен е обявен траур заради убийството на 11 – годишния Присиян. Също днес, от 18 ч., от Градската градина ще започне мирен протест, който ще завърши до лобното място на детето. Извън информацията, обаче остават много въпросителни. През краткия си седемгодишен опит като журналист, успешен или не, не съм си позволявал да коментирам работата на колеги в ефир. Днес ще го направя.
Останах потресен след репортаж, излъчен по една от националните телевизии. Останах изумен как за репортерката, дошла от столицата в дълбоката провинция, най-важното бе дневникът и отсъствията на едно погубено дете. Върхът в журналистическото майсторство бе да съобщиш на бащата, че синът му е убит и да запишеш реакцията му. А знаете ли кое е най-жалкото? Че тя даже не си бе направила труда да научи правилно името на убитото дете. Но, не Присиян е важен, важен е рейтинга. Той не признава имена.
От другата страна, други колеги размахват пръст на шуменци, които не са били на погребението на детето, защото така показвали гражданската си съвест. Сякаш погребението не е интимен акт, на който да присъстват само близките. Не, всичко вече трябва да е обществено. Дори скръбта. Която няма име. И се описва като селски събор.
Обединените във Фейсбук граждани пък обърнаха паметта на Присиян в спорове за грамотност, политическа отговорност и, ако щете вярвайте – външен вид. Потребител на име Илияна Христова пише във форума:
“Включих се в тази група, защото моето цвете е както за Приси, така и за всички деца, чийто родители работим по цял ден, за да не можем да купим и един телевизор! Грозно и пошло е да ни упрекват, че децата ни били без контрол. Аз съм майка, работеща от сутрин до вечер, за да издържа децата си. Можеше това да е моето дете. Можеше да е вашето. И моите деца играят сами навън. И моите се прибират сами след училище.”.
Навремето бях забелязал, че трагедиите ни обединяват. Дори повече от щастливите моменти. Тъжно, но факт. Днес като че ли не е така, дори и в трагедията си, ние се разединяваме, отдалечаваме от проблема и използваме поводът за да се нападаме един друг.
Почивай в мир, Присияне! А ако ние продължаваме по този път, скоро можем спокойно да се погребем като нация.

* Заглавието е взаимствано от коментар във Фейсбук на Илияна Христова.

R.I.P.

2011-09-06T16:06:00.005+03:00

Днес честваме 126 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България! Тук може би трябваше да направя някакъв коментар за единението и разединението на нацията, но не мога. Не и след случилото се в Шумен, а именно – убийството на 11 – годишният Присиян Иванов. Жестокото убийство на едно невинно дете, още не познало живота. За тези, които още не са чули, тялото на момчето бе намерено вчера, в мазето на недостроения Търговски дом, с множество прободни рани. Заподозрян е 21 – годишен от Шумен. Едва ли има някой, който може да остане равнодушен. Защото да извършиш подобно нещо, трябва да си изрод. И не мисля да се извинявам. А този изрод живее до нас. Ние сигурно го познаваме, поздравяваме го или пък го отминаваме с мълчание. Ние сигурно сме чували, че има нещо нередно в поведението му, но не сме казали на никого. Мислели сме си “то пък и да кажеш, сигурно нищо няма да се случи”. Да, не че не сме прави, но сме длъжни да опитаме. Но ние избрахме да живеем в мълчание. Мълчанието е удобно, лесно, не изисква да правиш каквото и да е. Затова се съгласявам с едно мнение от Фейсбук:

«Много са убийците на Присиян. Някакъв си Христо Кобрата размахвал ножове на детска площадка, ей така...Бил безпризорен, беден. И никой не е подал сигнал за този откачалник.»

Какво ли ще се случи? Какво правосъдие трябва да бъде дадено на изрода, убил едно 11 – годишно дете? Мой познат предложи да го вържат на руският паметник да стои една седмица, а народът да реши какво да го прави. Но народът вече реши. Реши да отмине с мълчание.

Някой ден, този Търговски дом, сигурно ще е готов. Ще можем да си купуваме фешън – парцалки, да гледаме 3D кино и да се тъпчем с попкорн. Но на неговия вход не е лошо да има поне една паметна плоча. Един монумент на нашето мълчание. Защото то уби Присиян и още десетки като него. Почивай в мир!

Смях през сълзи

2011-09-01T13:41:00.005+03:00

Очакваното ще се случи, алармира Блиц. В неделя - 4 септември, както премиерът вече обеща, ще бъдат обявени претендентите на ГЕРБ за президентския и вицепрезидентския пост на България. Както БЛИЦ неколкократно писа, това ще бъдат съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и министърът на правосъдието Маргарита Попова. Информацията бе потвърдена пред агенцията от висшите етажи на парламентарната група на ГЕРБ. Според всички социологически проучвания досега Росен Плевнелиев със сигурност ще наследи Георги Първанов, ако се кандидатира за държавен глава. Втори ще бъде кандидатът на БСП Ивайло Калфин, а като фаворит за третото място се очертава самопровъзгласилата се за независима Меглена Кунева, пишат от от агенцията.

Може, що да не може... Но аз на социолози вече не вярвам. Откакто насрочиха балотаж между Петър Стоянов и Богомил Бонев, пък то третият спечели.

Като казах третия - Президентът Георги Първанов днес за първи път каза, че е предлагал оттегляне на тройната коалиция и нови избори след приемането на България в ЕС 2007 г.

Май по-добре, че не са се съгласили. Че като помня как всички бяхме опиянени от щастие от влизането ни в евросемейството, от това пиянство можехме да допуснем грешка и да не ги преизберем. Иронията нали се усеща? Покойният Иван Славков разказва в първата си книга за едно посещение в Германия. Пита ме един немец, обяснява Батето, защо външният ни министър, разбирай по това време Соломон Паси, плакал като ни приемат в НАТО. Не помня какво му отговори Славков, но германецът казал: “Нищо, като ви вземат в ЕС всички ще плачете”.

Така и стана. “Дейли Мейл” пък решили да образоват англичаните, преди мача им в България. Публикували 20 факта за страната ни, които поданиците на кралицата случайно може и да не знаят. Аз знам, че вие си знаете, но ще ви кажа няколко.

“Българи са изобретили първия компютър, първия електронен часовник и първата въздушна възглавница за кола.”

Последното и мене изненада.

“В холивудския филм „Терминалът” главният герой на Том Ханкс говори на български.”

Пропуснали са да уточнят, че и псува на български.

“Мастиката, 47 градусова алкохолна напитка, която се прави с дървесна смола, е популярна в страната.” Популярна е, спор няма, ама тази с дървесната смола не съм я пробвал. Ако някой има излишна – да почерпи, от мен таратора.

“Българите обожават кисело мляко и смятат, че то им носи дълголетие.”

Тези пък съвсем за мезе ни взеха. Кой смята, че йогърта, както според една реклама го е кръстил Хан Аспарух, носи дълголетие. Ако е от мляко, може и да има такива странични ефекти, но аз не съм подготвен теоретически да ви “нося” подобни твърдения. Вчера гледам, че и столичани се сдобили с “млекомат”. Пускаш монетките в машината, слагаш си бутилката и ти пълни прясно мляко от планината. Поне оттам обясняват, че го носели. Ама съм сигурен, че някой ще се изхитри и вече пред себе си ще можеш да видиш как техниката ти прави прясно мляко – пускаш монетката, сипва ти сухо мляко, добавя вода и ето ти освежаваща и полезна напитка. Или поне напитка. Днес по същата телевизия разправяха как може да си направиш зелник без зеле. Може, аз така правя котлети в гъбен сос. Без котлетите. Ама вие сигурно я знаете тази рецепта.

Ето как преминах всички теми, от които българинът разбира – политика, футбол, алкохол и “мошенгии”, както казваме в Плевенско. Е, ние и от други неща разбираме, ама в тези ни е силата. И като ви казах футбол, знаете ли колко варианта имало да се класираме за голям футболен форум? Ако не знаете, ще ви кажа – два. Реалистичен и фантастичен. Реалистичният е да дойдат извънземни и да ни помогнат. А фантастичният – ние сами да бием.

10 години по-късно или как се сбъдват мечтите

2011-08-31T20:28:00.009+03:00

Двамата седят на пейката. И друг път са били на същата пейка, но тогава тя изглеждаше различно. Днес е облечена просто: къси дънки, маратонки и фланелка. Погледът и обаче е различен. Когато го зърва за части от секундата, в очите й се чете вина и тя бързо се обръща в другата посока. Той нервничи, усеща, че нещо ще се случи. Тя става, започва да върви напред – назад, накрая се спира до него и изстрелва:

- Трябва да се разделим!

Той поглежда към краката си, нервно върти пръсти и я пита:

- Има ли друг?

- Така! Подобрение! Сега искам да го изиграете, докато се гледате в очите.

Последната реплика е на актьора Георги Кадурин, а момчето и момичето са част от уъркшопа на Кадурин, в рамките на МОНТФИЗ (Младежка организация за независимо театрално и филмово изкуство) Арт Фест 2011, който за втора поредна година се проведе в Шумен. Момичето се казва Аделина и е трето ниво в актьорските школи в София. Тя, заедно с десетки свои приятели, курсисти в младежката организация, бяха част от едноседмичното обучение в десетия град на България. И Георги Кадурин, в една от залите на Младежкия дом в Шумен, им казва, че на сцената последното средство е говоренето, от горните етажи се разнася кавър на „We will rock you”. Това са учениците на Етиен Леви, които заедно със своя преподавател, репетират за гала концерта, който е част от програмата на фестивала. Въпреки многото часове усилена работа през цялата седмица, певецът не изглежда уморен.

- Явно работата ми с младите се оказва моето призвание, споделя Етиен Леви - Преди много години, когато бях студент в Българската държавна консерватория, в тогавашния Полувисш естраден отдел, бях ученик на легендарната певица и актриса Ирина Чмихова. Интересувах се много от звукоизвличането, изобщо от компонентите, свързани с вокалната техника. Тя, покрай този мой интерес, някакси пророкува: „Знаеш ли, Етиен, някой ден сигурно ще си преподавател”. И от 1998 г., точно след „Златният орфей”, получих покана да бъда преподавател в естрадния отдел, тогава вече Факултет за поп и джаз изкуство. Като млад предподавател ми дадоха студенти, които бяха отписани едва ли не. Аз лично ненавиждам и не приемам такова отношение към учениците. Заех се много сериозно и постигнахме едни много сериозни резултати. Това беше началото на моята преподавателска кариера, която аз лично превърнах в мисия, защото за да застанеш с цялото си същество, с познанията си, с обичта си към тези млади хора, аз лично го считам за мисия.

- А смяташ ли днешното поколение за талантливо?

- Определено! Покрай преподаването, конкурсите, на които съм в журито, имам невероятната възможност да наблюдавам развитието от ранна възраст до момента с явяването им на големи конкурси и кандидатстването им в университети. Така че много съм свързан с младата генерация, самият аз се чувствам много млад покрай тях. Чувствам се част от тях.

Опитвам се така да ги предразположа, че те да повярват, защото когато се качат на сцената, трябва да имат много силна вяра в себе си, амбиция, трудолюбие и много силна психика.

Част от МОНТФИЗ Арт Фест 2011 са и „Игри и упражнения за развиване на въображението, психофизическия и говорния апарат”. Зад сложната формулировка се крият далеч по-прости неща, разказва актрисата и преподавател Мария Сапунджиева:

„Опознаване на самото тяло, защото в актьорската професия, тялото е инструментът, с който те работят. Не можеш да работиш тази професия, ако не развиеш сетивата си. Полезно е, дори да не се занимаваш с актьорство, защото човек все повече изключва тези сетива, някакси животът ти да минава като влак и всичко да минава покрай него, без да го усеща и да го чувства”, пояснява Сапунджиева и дава пример с едно от упражненията в уъркшопа: слага се топка между челата на двама партньори, без да ползват ръцете си, те трябва да я смъкнат до пода и да я качат отново до челата си.

„Тези деца са бъдещето на страната ни и има смисъл отсега да „им напълним раничките” със самочувствие, защото на тях ще разчитаме в един момент”, през усмивка добавя Мария Сапунджиева.

Ралица Бежан отдели една седмица за обучение по сценична реч. Но едно такова обучение не започва директно на сцената:

„Първото, към което ги водя е опознаването на вътрешното и личното им пространство. Като започнат да опознават повече себе си, като премахнат психическите си блокажи, ще станат едни по-освободени, по-спокойни хора, които ще създадат и другото пространство, което го има, но ние го унищожаваме.”

МОНТФИЗ Арт Фест 2011 далеч не бе само това. Уроци по салса, аржентинско танго, индийски танци, регетон, афроджаз.... Фестивалът не може да се опише, той трябва да се изживее.

Една седмица след старта и часове след финала на събитието, което събра стотици млади хора и техните учители в Шумен, „бащата” на младежката организация Слав Бойчев е видимо доволен от случилото се. Разговорът ни е на по чаша кафе в градската градина в Шумен, чакайки влака за София.

- - Ще те върна 10 години назад. Как започна авантюрата
МОНТФИЗ?

- През 2000 г. направихме експериментално един 54 минутен игрален филм, ученическа история. Тогава бях 8 клас, там се роди идеята да направя една организация, в която не просто да се съберем хора, които да правим непрофесионални филмчета и спектакли, а и хора, които да се занимават и организационно с нещата, защото изпитах на собствен гръб както означава да организираш над 70 души, толкова беше екипът. Направихме го с 500 лв., имахме 30 спонсори, хората ни даваха по 20, по 30 лв. Година по-късно, бях в началото на 10-ти клас, събрах ученици от различни шуменски училища. Хора, които са ентусиазирани и надъхани да се занимават с театър, с непрофесионално кино и така стана МОНТФИЗ. В последствие, МОНТФИЗ сам си пое повече по пътя на театъра, отколкото на киното и се превърна в общоградска, ученическа театрална трупа. След 12 клас ме приеха в НАТФИЗ, аз не исках да се разпада цялата работа, свързах се с актьори от шуменския театър и им преложих да направим школа. Направихме на ксерокс, на А3, едни плакати, събрахме нови хора и така МОНТФИЗ се обнови и стана школа в Шумен през 2004 г. Междувременно аз задействах и в София да направим същата школа, свързах се с Наталия Барцкая и Илия Раев, те са първите преподаватели в МОНТФИЗ – София и през 2007 г. открихме школа и там. След което направихме и вокални школи, в последствие и във Варна открихме клон, сега имаме и танцов център в София...

- Никога няма да забравя първата постановка на МОНТФИЗ, която гледах в Шумен „Зех тъ, Радке, зех тъ”.

- Беше емоция, аз тогава бях първи курс в НАТФИЗ и играх. Обяснявах на професорката си какви ли не неща, една седмица трябваше да отсъствам, казах й, че съм болен, за да мога да играя в представлението.

- Имаше ли много скептици, когато започвахте?

- Имаше. Оф, то и сега има! Има много хора, на които им е по-удобно другите да не правят нищо и по този начин те оправдават собственото си бездействие. А някой като прави нещо и започва да дразни, защото всеки един си казва „явно може, явно става”. Малко са тези хора, разбира се, но има достатъчно, които да ми кажат „няма да стане”. Но някакси стават нещата. Когато има желание, когато имаш цел, която е много сериозно подкована във времето. Една мечта, когато я облечеш със срок и се превръща в цел.

- Така погледнато, успя ли да си сбъднеш мечтата или има още върху какво да работиш?

- Има още много. На този етап, това, което съм мечтал преди няколко години, съм го сбъднал. Сбъдването на всяка една мечта поражда следваща. И се надявам, че никога няма да спра да мечтая, защото това е единствената причина, поради която има МОНТФИЗ.

- Проследяваш ли във времето хората, които са минали през различните школи на МОНТФИЗ, колко от тях започват професионално да се занимават с изкуство?

- Около 1/3 поемат по този път, минимум. В НАТФИЗ вече завършват първите наши възпитаници.

- И любимият на журналистите въпрос. Какви са бъдещите т ворчески планове на Слав?

- Аз открих за себе си преподавателската работа като любимо занимание. Иначе, в три посоки: едната е развиването на МОНТФИЗ като управление. Оттам нататък, аз нямам намерение да спирам да бъда актьор и мисля много активнно да продължавам да се занимавам с тази си дейност. Ето сега през септември ще излезе „Английският съсед” на Дочо Боджаков, един филм, който заснехме миналата година по това време. Ще работя и върху вокалните си умения.

- Накъде повече може да се развива МОНТФИЗ?

- Има още какво да се прави. Има още много сфери, които са ми любопитни и можем да развием. А и има още много места, където няма МОНТФИЗ – например Бургас, Благоевград...

- И като свърши страната, ще го правиш международен...

- Ами, много бих искал!

В този момент, курсистите на Слав го подсещат, че идва време за влака и за тяхното отпътуване. За да може следващата година отново да дойдат – с още по-голям хъс и двойно по-заредени с енергия и позитивизъм. Позитивизъм, че младите българи искат, могат и ще се занимават с култура. Пък дори и напук.

p.s. текстът е публикуван в Public Republic

Мегафарс

2011-07-07T13:43:00.011+03:00

В един окръжен съд продължава едно мегадело. За определението “мега”, сме си виновни ние журналистите. Една от целите на медиите е да са проводник на информация. За съжаление, понякога и ние се превръщаме прекалено много в проводници, понякога забравяме, че ние сме хората, които да интерпретираме казаното, да преценим кога то обслужва само едната страна и да сме обективни. Затова, аз, само и единствено от мое име, се извинявам за определението “мега”. Защото понякога, то става “мегацирк”.

Така се случи и снощи в една съдебна зала, в заседание, което продължи до 23 ч. и бе прекъснато по искане на един от адвокатите на обвиняемите, заради късния му час.

Друг защитник заплаши, че ако заседанията на приключват до 17:30, той няма да участва в процеса. Имало си работно време.

В американските филми съм виждал как съдията определя редът в залата, отстранява хора, които го нарушават... Снощи, с безкрайните ми уважения към един председател на съдебен състав, той позволи адвокати и прокурори да му се качат на главата в преносен смисъл. От юристи съм чувал, че законът има и дух, а не само алинея. Вчера Темида бе опорочена с едно адвокатско разкъсване на свидетелка. Разбирам и съзнавам, че защитниците си имат своите опасения, тези и мнения, но да питаш свидетел защо точно от този магазин си е купувал хляб, да речем, а не от друго място, граничи с цинизъм. Разпитваната правилно отговори: Ще си купувам хляб, откъдето си искам.

Мегаделото се превърна в мегацирк, когато адвокатът буквално крещеше на свидетелката, мотивирайки се, че тя не го чувала. Когато прокурор поиска да се обясни какво означавало понятието “сложена маса” – дали манджата била сипана или е била още в тенджерата. Когато прокурор поиска въпрос да бъде оттеглен с мотива “защото така!”. Когато адвокат иска да те изкара малоумен, защото не помниш как се е казвала паралелката, в която си учил преди повече от 20 г.

Възможно е свидетелката да лъже, да не си спомня добре, да е забравила, да е подучена, а също и да казва истината. Това не мога да кажа. Но в такъв момент, Темида показва, че в нейните зали няма дух – има точки и алинеи. А до колко и те се спазват е спорен въпрос. Една колежка направи мъдър извод: Значи, ако видите убийство, бягайте надалече, не казвайте на никого, защото ви очаква това. Защото, ако цитирам един адвокат, този разпит е гавра със свидетел.

Примерите, с които мога да подкрепя думата “мегацирк” са много, но не смятам повече да продължа в този дух. Самото мегадело няма да коментирам. Защото то може и да не съществува. Но за съжаление е реалност. И ако вие попаднете в такава ситуация, което не ви пожелавам, не очаквайте защита от някого. Светът може да е голям, но спасението определено не е в съдебната зала.

- Каквато ни държавата, такъв ни е и Батмана!

2011-06-20T12:20:00.004+03:00

По най-бързия начин, след като се разберем с Тристранния съвет, ще бъдат увеличени вдовишките пенсии с 1/3 и минималната работна заплата на 270 лева. Това са възможностите на държавата, заяви пред една от националните телевизии премиерът Бойко Борисов. Изборите нямат никакво значение и моля да не се спекулира, уточни Борисов.
Той обясни, че увеличенията ще дърпат от бюджета около 130 милиона лева на годишна база. "Ако предизборно вдигнем всички пенсии, това означава аз да постъпя като Станишев и да стане като в Гърция”, каза Борисов. И допълни, че се надява до края на мандата да скочат и минималните възнаграждения на възрастните хора.
"Извинявам се на всички, че не мога да го направя сега, но просто толкова са възможностите на държавата”, заяви премиерът.
Така се управлява държава – с размах. Но, както и климатът по нашите ширини – умерен. Аз го разбирам като “мога, ама не съвсем”. Иначе, похвални са надеждите на премиера за скок и на минималните възнаграждения на възрастните. Защото много от тях вече не се и надяват, пък нали надеждата умирала последна, значи спокойно можем да я изпреварим. Пък Данте с онова “Надежда тука всяка оставете...” някакси не се котира в нашата реалност. Все пак той описва ада, а у нас животът е рай. Но сега точно не мога да ви убедя в това. Ще го оставим за друг път.
Като заговорихме за надеждата, в Япония почнали да правя салам, ама ми е неудобно да ви кажа от какво. Ще загатна, че е от последното нещо, от което сте очаквали. Така че, надежда има. Само трябва да затворим хранителния цикъл.
В руските медии усилено се коментира оцветяването на съветските войници и офицери от паметника на Съветската армия в столицата, информира Блиц. Съветските войници се превърнаха в герои на комиксите, пише РБК. Полицията търси вандала по снимка, води се разследване. Неизвестният „художник" е оцветил с боя една от двете скулптурни композиции, разположени в основата на монумента, издигнат в чест на 10-та десетата годишнина от освобождението на България от фашистките окупатори. „Един от барелефите на величествения монумент е изрисуван с графити, в резултат на което скулптурите на воините освободители са се превърнали в американски киногерои – Супермен, Дядо Коледа, клоуна Роналд и други персонажи”, съобщава ИТАР-ТАСС. Под лозунга „В крак с времето” част от барелефа, изобразяваща войници от Червената армия и атакуващи партизани, се е превърнала в американци.
Други чужди медии не пропуснаха да отразят поругаването на монумента, изрисуван като картинка от анимационен филм. „Птица ли е? Самолет ли е? Не, това е супермен и приятели… изрисувани върху паметник на съветската армия”, пишат английски медии, цитирани от сайта Разкрития.
“Дейли мейл” отразява с известна доза хумор идеята на вандала, оцветил воините като анимационни герои. В коментарите под статията, англичани приветстват това „гениално творение” и поздравяват художника.
„Смел човек е този, който си е позволил да изрисува паметника”, поздравява потребител от Англия. „Талантливият художник, позволил си това своеволие, в Калифорния може да се кандидатира за сенатор. И ще спечели”, съветват форумци от Обединеното кралство.
А в интернет пространството тайно се сформира инициативен комитет, който да издигне „този варварин” за президент на България.
Като се сещам какви кандидати е имало, какви има и какви ще има за поста на държавния глава – защо не. Въпросът е, ако му дадем да ни рисува, на какви ще ни направи? Защото то хубаво звучи да сме в крак с времето, но като знам, че все гледаме с надежда ту на изток, ту на запад, накрая ще станем като “Две лица” от “Батман”. Ама не останаха монети да си хвърляме, че кризата ги изяде. Нищо – като вдигнат доходите.
Но въпросът с нарисувания паметник вълнува хора от всички възрасти. Вчера слушам двама пенсионери на пейката пред блока да говорят по темата. Над нас прелетя Баба Яга – мизерна, раздърпана, вдига мръсен пушек след себе си... А единият тежко въздъхна:
- Каквато ни държавата, такъв ни е и Батмана!

Светът е голям и бацили дебнат отвсякъде

2011-06-08T12:24:00.003+03:00

"С Цецо работим чудесно - имаме общи цели", увери финансовият министър пред една от националните телевизии. И защото се съмнявам, че това силно ви интересува, за недочулите ще повторим:

Минималната работна заплата ще се вдигне с 15 % - от 240 ще стане на 270 лв, обяви вицепремиерът Симеон Дянков в сутрешния блок на БТВ. Окончателното решение дали тя ще се повиши обаче ще бъде взето след обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

"Решението на кабинета за увеличението на минималната заплата в никакъв случай не трябва да се счита за популистко, защото го обещахме още през месец октомври 2010 година”, поясни вицепремиерът.

Увеличението на пенсиите обаче ще засегне само хората, които получават минимални пенсии. Дянков обяви първоначалната идея на управляващите за еднократна добавка към пенсиите за популизъм. Определен вид пенсии ще се вдигнат за постоянно, но става въпрос само за вдовишките и минималните.

Аз отсега ще ви кажа, ама на ухо, че няма да се вдигат само пенсиите и минималните заплати. И цените, и цените. Не всички, ама мисля, че и 1/3 пак ще е достатъчно. Не вярвате ли? Да се хванем на бас за 10 киловата?

Пък някой си Валери Величков повел във “Фейсбук” Национална кампания за сваляне на цената на шопската салата! Твърди се, че ешехирия коли има в доматите, краставиците, сиренето, лука и чушките, както и в олиото и оцета. Дайте своя принос чрез бутона like!

Лайквам, както е модерно да се говори на “фейсбукски жаргон”. Разбирай – харесал съм. Ама какво лайкнах, така и не разбрах. Че има разни еши коли в зарзавата, сиренето и другите. Или харесвам, че разни бацили дебнат в салатата ми и чакат да ги погълна, за да развъдят някакъв живот у мене. Било то и разумен, ама едва ли....

Учени пък са установили, че прекомерната консумация на кафе може да ви доведе до състояние, в което да чувате несъществуващи неща, пишат в Just.bg.

Еех, ако някой ни използваше за експерименти, отдавна щеше да се разбере, че след петата чаша чуваш, че и виждаш разни по-нетрадиционни неща. Въпреки че, познавам доста народ, който и без да се стимулира кофеиново, пак чува разни мелодии. Че ги и възпроизвежда.

Парламентът пък отхвърли предложението на "Атака" Волен Сидеров да поеме председателството на парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, съобщават във Вести.бг. Промяната се наложи заради напускането на трима народни представители от парламентарната група на "Атака" - Валентин Николов, който беше в тази комисия, Кирил Гумнеров и Огнян Пейчев. Досега комисията се председателстваше ротационно от депутат от "Атака". Очакваният спор в парламента днес възникна след като Кирил Гумнеров, един от напусналите групата на "Атака", предложи точката да отпадне от дневния ред, заради подписани договори за поръчителство на стойност 150 хил.евро от страна на депутати от "Атака" под натиска на Волен Сидеров. Не може председател на комисия да е човек, на когото ще се наложи да разследва сам себе си, аргументира се той.

Може, може, у нас всичко е възможно. Един беше дал пътищата на брат си да ги строи. Ама то един да беше... Като казах пътища, няма как да спомена и поне една магистрала:

Блиц съобщават, че десет служители на "Магистрална полиция" са задържани за получаване на подкупи. Групата изнудвала шофьори на автомагистрала "Тракия". Операцията е с кодовото име "Палките". Установени са над 1000 корупционни случая. Изнудвани били и български, и чуждестранни шофьори. Участниците в т.нар. група "Палките" действали по традиционния начин - изунудвали за пари спрените водачи, като забавяли проверката на документите им.

Като в онзи стар виц:

Катаджия спира шофьор и му казва:

- Превишихте скоростта, напишете обяснение за това на японски.

Шофьорът отговаря:

- Ама, аз не знам японски.

Позамисля се малко и подава талона си с 10 долара в него.

Катаджията:

- А-а-а, вече си го научил наполовина.

Вицовете може и да са стари, но у нас – все така актуални.

Нещо лично!

2011-06-06T20:42:00.003+03:00

Моля (не)хейтърите да не четат, този текст е хейтърски. Силно такъв!Днес се разочаровах. Адски се разочаровах. Обстоятелството, което исках да се случи, не се случи, не по моя вина. Но пак се разочаровах. За пореден път. Случвало ми се е доста пъти. Ама някакси съм кален. Израснал съм в бедно семейство, никак не съм забогатял материално и днес. Може би това ме е калило. Може би ме е направило лош човек. Не ми пука, аз съм такъв, какъвто съм. А ти, скъпи ми читателю, разочаровал ли си се? Проклинал ли си миналото и настоящето си, заради ситуацията, в която си изпаднал? Псувал ли си държавата, заради разочарованията, които си преживял?

Карма! Това казват японците. Онези, които земетресения и цунами им тровят живота, откакто са се появили на тези острови. Онези, които и днес ще се изправят и ще продължат живота си напред. И сигурно ще излязат по-силни от своето нещастие. От своята карма. За мен българският вариант винаги е звучал „имало е да става – станало е”. И аз ще вдигна глава и ще продължа. Ще преглътна поредното разочарование и ще изляза по-силен след него. Това е моята лична мисия и това ще е моята лична победа. Не твоята, защото не ти пука за моите борби.

Мога да съм бесен за хиляди неща, случващи се у нас, ти също можеш да си. А замислял ли си се, че за поне едно от тях си ми виновен точно ти?! Да, бе! Ти, дето четеш сега! Мислиш, че не си? Виновен си и няма да ти изтъквам аргументи. Защото ти обвиняваш държавата. А държавата – това си ти. И аз, де. Ама повече ти. Така мислим всички, защо аз да правя изключение. И когато ти псуваш държавата, псуваш себе си.Що почнах да пиша това? Вчера попаднах на един текст, в който авторът разказва история как гърците излезли да протестират и се гаврели какви заспали женски полови органи били българите. Не, че не бих ни оприличил на орган, ама не точно на тоя. Според мен, винаги сме били среден пръст. Няма особена полза от него, малко пречи липсата му, ама е удобен в определени ситуации. И пози.

Та на статията. И накъсало се интернет – обществото да поства и препоства. Виртуални патриоти и електронни бунтари. Това сме ние. Вие, де. Аз съм изключение. Или поне искам да съм такова. А не е ли бъдещето във вашите ръце? А настоящето?

Не ми отговаряйте! Аз днес се разочаровах достатъчно. И ще вдигна глава и ще продължа. Така, както съм го правил всеки път. Така, както ще продължа да го правя. Нужна е само една приятелска ръка (и един „сенсей”). И малко надежда.

А тя е вътре във вас... И в мен. Искате ли малко?

"Мили ми Христо..."

2011-06-02T13:47:00.002+03:00

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачите, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да та не оставят и тие трябва да та поддържат. Бог ще да ма запази, а като оживея, то ние ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те Христо” Колко пъти ще й бъде четено това писмо! Колко пъти, когато бях ученичка, ме е карала да й го чета. Тя го знаеше наизуст, знаех го и аз и понякога едва ли не съм проявявала отегчение, че трябва много и много пъти да го повтарям. А тя ще седне привечер в един кът на стаята, ще ме повика, ще извади писмото, което винаги носеше със себе си, ще ми го подаде и ще ме подкани: „Чети, прочети ми го още веднъж”. Аз чета бавно, а тя следи всяка дума и като че я попива. Понякога ще ме спре за малко, ще се замисли, а погледът й плува нейде в далечината. И пак ще продължа до края. Когато отекнат последните му думи „и помни любящият те Христа”, тя ще въздъхне и изпълнена с умиление, мълчалива, ще остане неподвижна, вдадена в мислите си. Милата ми баба! Сега добре разбирам какво е било за нея това писмо. Че „любящият” я Христо, който в най-напрегнати минути е мислил за нея, за семейството си, с писмото си е влял нови сили, за да я крепят в по-нататъшния й път.
Това е част от разказите на внучката на Венета Ботева, Венета Рашева – Божинова, за Ботевото семейство.
Днес почитаме паметта Христо Ботев и на всички загинали за свободата и независимостта на България.
Днес прочетох един коментар във Фейсбук, който ме потресе, накара ме да се замисля и да го оценя:
“Христо, Христоооо... сега у гроба се въртиш сигурно като гледаш за какво си даде живота!”
А за какво наистина? За народ, заровил се в кофата за боклук на ЕС, търсещ остатъците от заразените европейски краставици. Те не били заразени, но това е метафора. За народ, затворил се в собствената си черупка, заключил се зад блиндираната врата и криещ се от проблемите на съседа си. За народ, отричащ себе си, народ, който обича да мрази и чиято движеща сила е “Не е важното аз да съм добре, а комшията – зле”. За народ, заключен между Сцила и Харибда и чакащ своя Одисей да го прекара отвъд.
Едва ли? Ботев умря заради възможността днес да имаме избор. Да бъдем добри или не. Да си помагаме или да си пречим. Да се катерим по стълбата или да копаем все по-надолу дупката, в която сме затънали. Да имаме свободата аз да ви говоря в този момент, а вие да имате свободата да ме слушате или да завъртите копчето. Да имаме свободата да бъдем каквито пожелаем. А такива като Ботев, напук на всичко и днес биха дали живота си за Отечеството. Независимо в какво сме го превърнали, вината си е само в нас и ние си патим от това. Преди година го написах в блога си, ще го припомня и днес. Васил Левски го е казал още през 1868 г. на Панайот Хитов:
“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”.

За бухалите и пчеличките

2011-05-31T13:44:00.004+03:00

Само около двайсетина ученици дойдоха днес на обявения в социалната мрежа "Фейсбук" протест с искане голямото междучасие да се увеличи от 20 на 30 минути, предаде БТА. Подкрепата си за промяната са заявили над 44 000 души, каза Диана Дончева, ученичка в София. По думите й много от учениците са обещали във "Фейсбук", че ще дойдат днес на протеста от 15.30 ч. пред НДК и ще донесат плакати. Това обаче не се случи. Според учениците сегашното голямо междучасие от 20 минути не им стига, за да си купят храна, да се нахранят и да се придвижат от една стая в друга.

Да ви кажа, на предните протести подкрепях учениците за по-дълга ваканция. Ама туй с междучасието вече ми става смешно. По мое време, пък то не беше толкоз отдавна, не само че мигрирах от стая в стая, че и храна си купувах, че и кафе, ами и за две папироси оставаше време. Но днес е Международния ден за борба с тютюнопушенето, така че последното го забравете. Очаквам следващите ученически протести да са под надслов – “Махнете оценките, върнете пчеличките”. Поне по мое време в първи клас слагаха печат на медоносния инсект в малки, оръфани бележничета. Пък вместо матура – каца с мед. Това последното не знам как ще се получи, но аз не съм експерт. Потребител “Мирослава” от Фейсбук разправя, че за двойки слагали “бухалчета”. Може, не съм получавал. Но има логика, като гледам колко бухал има по този свят, че у нас да не говорим. Само дето бухалът в повечето култури символизира мъдростта, но то у нас кое ли му е наред, че и бухалите да са.

И докато сме на птича тема: Осем от 14 проби на пилешко месо са с доказано наднормено съдържание на вода, и то в граници от 27 до 51%. Това съобщи земеделският министър Мирослав Найденов, цитиран от Днес.бг. Данните са от акция на Българската агенция за безопасност на храните и Комисията за защита на потребителите.

„Ако 50 % от едно пиле е вода – ние какво плащаме”, зачуди се министърът. Той допълни, че в повечето случаи това дори не е вода, а солеви разтвори, с които пилешкото месо е инжектирано. Фирмите нарушителки ще бъдат санкционирани с по 10 000 лева. При повторно нарушение ще бъдат затваряни.

„Прошка тук няма да има”, отсече Найденов.

За кокошка няма прошка, за милиони няма закони, както се пееше в онзи евъргрийн. Земеделският министър не се спря. То не криха сиренето, дето не е от мляко, то не бе саламът, дето не е от месо, сега и пилетата ще ги пращат в ъгълчето. Ами двата милиона и половина консуматори, които гледат евтинията, а не солевия разтвор, разногледи ще ги направите. Навремето доц. Николай Димков от ШУ разправяше как по време на Възраждането влезеш в магазина – кеф ти пирони, кеф ти сирене, а там в един ъгъл – книги. Днес, в ъгъла – воднисти пилета. Къде си пратихме Възраждането, мила моя... Родино.

Иначе д-р Найденов успокои, че българските краставици са абсолютно чисти. Пък един пише в Интернет, че НОИ били командировали свои хора в Испания да купуват краставици. Бонус към юнската пенсия щели да ги дават. Ама те в Интернет какви ли не зевзеци пишат.

От статистическия институт пък ни сюрпризират, че харчовете за алкохол и цигари също бележат спад от 10,0% и през първото тримесечие на 2011 г. възлизат на 32 лв. средно на лице от домакинството. Това не ми се вярва. То вярно, че Румен Белчев казваше, че малко се пие в държавата, но той с ирония говореше.

Като казах ирония, шегаджиите от Днес.бг пак намигат към Министерски съвет със заглавие: Борисов повиши интереса към картофопроизводството.

Колкото и да се мъча, не мога да направя коментар. И за да завърша с нещо традиционно позитивино, днес нали е ден на блондинките. Знаете ли защо блондинка лази в хипермаркет? Търси ниски цени.

Ово е стандарт!

2011-05-17T13:43:00.003+03:00

Нова партия няма да се прави за тези избори, обяви независимият депутат Касим Дал, цитиран от Блиц. Всичко зависи от местното самоуправление, по места са се оформили клики на ДПС, които имат хората едва ли не за крепостни селяни, има дерибеи, които са се самозабравили, обяви по една от националните телевизии бившата дясна ръка на Доган.
И става все по-сложно. Преди се знаеше – тоз е враг, тоз е приятел. А сега се нароиха много приятели, че да се чудиш къде останаха враговете. Не, че е лошо, но нали знаете мъдрата приказка: Господи, пази ме от приятели, от враговете си сам ще се пазя. Тъй де, съвсем ще объркат електората, ако направят нова партия, вече не знаеш кои са нашите, щото до вчера бяха други...
Министър Плевнелиев пък ни успокои чрез БГНЕС: “Парите не решават почти нищо”. Прав е, регионалният министър, почти нищо не решават, но не е лошо да ги имаш за всеки случай. И пояснява:
"Ние няма да забогатеем, докато постоянно си повтаряме колко сме бедни", отбеляза Плевнелиев. Въпросът е, ако си повтаряме, че сме богати дали ще успеем. Само не го правете пред приходната агенция, че Дянков само вас чака да попълните някоя дупка в бюджета. Или Плевнелиев по пътищата. Или... Я, по-добре не го повтаряйте, че да не вземете пък да си повярвате.
Д-р Тони Филипов пък пише в Редута:
Байърли смяташе, че ние, българите, всички сме сложни. „Българите са сложни, но умни хора”, рече в Монтана (град Монтана, не щата Монтана). Един от малкото дипломати, които не се подведоха по външния ни вид. Щото така, както изглеждаме много прости, всъщност наистина сме много сложни. А колкото до умни, то е въпрос на сравнение. На стандарти на живот…
И защото знам, че вашият е висок, не си повтаряте, че сте бедни и се интересувате от живота на хората със синя кръв, ще ви зарадвам със следващата информация:
Дъщерята на бившия български премиер Симеон Сакскобургготски Калина заявява в интервю за испанското списание "Ола", че във връзка с четвъртия рожден ден на детето й Симеон - Хасан щастливият дядо му е дал титлата "български княз", каквато носят всичките му внуци. Княгиня Калина и съпругът й Китин Муньос живеят в Мароко, близо до Рабат. Те са много близки с мароканското кралско семейство и затова са дали второто име на момченцето Хасан в памет на бившия крал Хасан Втори. Той е баща на днешния крал Мохамед Шести, който пък стана кръстник на Симеон - Хасан. Семейството е силно привързано към България, поради което там сключи брак и там се роди детето им. Най-младият български принц вече говори български, арабски, френски и разбира испански, добавя княгиня Калина, цитирана от БГНЕС.
Това е стандарт вече, лайфстайл, както се казва. Иначе като се замисля, то цар вече си нямаме или поне не е действащ, един княз няма да ни се отрази зле. Пък може още по-ново време да дойде. Само този път не е лошо първо на кучетата да го пробват.
P.s. Снимка - Актуално.

Грешка, грешка!

2010-07-27T17:22:00.003+03:00

Парламентът ще започне утрешното си заседание с изслушване на вътрешния министър Цветан Цветанов във връзка с инцидента в Кърджали, когато полицията нахлу в апартамент и преби обитателите му, след което излезе с обяснение, че това било грешното семейство.

По-рано днес декларация на Коалиция за България (КБ), прочетена в пленарната зала, силно възмути депутатите на ГЕРБ и те демонстративно напуснаха залата, предаде Вести.бг. В текста се акцентираше върху полицейския произвол, като конкретно беше визиран вчерашният случай в Кърджали. Според депутатите е нужен ясен отговор защо е разпоредено на полицаите да се държат брутално и грубо с българските граждани, които плащат заплатите им.

"Случайна грешка, повтаряща се грешка, по погрешка - редица от грешки, която предизвиква въпроси каква е политиката - на правото или на палките", се казваше в текста.

От КБ настояха за изслушването на Цветанов, а председателят на парламента Цецка Цачева още днес да свика заседание на комисията по правата на човека. Цачева отговори, че в рамките на деня ще прецени дали да упражни правомощията си и да свика извънредно заседание на комисията, която да се произнесе по поведението на полицейските служители в Кърджали. Министър председателят Бойко Борисов коментира инцидента в Кърджали пред БНР.

Извиках министър Цветанов и той ме информира, че лично е говорил с пострадалите, че днес заминава проверката на инспектората на МВР, каза премиерът. Според него с влизането полицаят трябва да следи обстановката, а в случая ставало въпрос за хора, които очевидно нямало да окажат съпротива. Възложил съм на министър Цветанов тези полицаи да бъдат тежко санкционирани, но след като излезе докладът на инспектората, каза още премиерът Борисов.

Даа, някакси на място идва текста на химна на МВР, изпят от полскотръмбешкия бард Веселин Маринов:

"истината днес е само тази -

родната полиция ни пази."

А от какво са опазили двамата полицаи битите в Кърджали? От отпускане. Човек като се отпусне, стане му спокойно, лежерно, почва да мързелува и какви ли глупости може да му дойдат на главата. И за да не си мисли глупости – ще му налеем адреналин. От първа палка. И още един стих от текста на химна:

"хора, запомнете ни добре!"

Ще, ще, за това не се притеснявайте, изживяването е незабравимо.

Е, поне не е уникално. Датата е 15 април тази година, статията е на Дневник:

Певецът Красимир Аврамов, известен, като Човека-глас, бил арестуван тази сутрин от барети по време на операция "Недосегаемите". Баретите нахлули в дома на певеца, накарали го да легне на земята с белезници и покрита глава. След като разбрали грешката си, служителите на МВР се извинили на певеца и си тръгнали.

Представяте ли си какъв фалцет е изкарал Аврамов, известен главно на себе си, като Човека – глас. Но не това е въпросът. Пророк ли бе Мирослав от “Джанго зе”, когато изпя “Грешка, грешка, сбърках вратата”. Едва ли... Но, ако нещата продължават в същия дух, май това трябва да е новия химн на силото министерство. Маестро, музика!

п.с. Снимка - БГНЕС

О, Музо, възпей

2010-07-06T13:41:00.010+03:00

Темата с химна на МВР, изпят от Веселин Маринов, и днес задържа първото място по форуми и сайтове с коментари, откъм интерес на аудиторията. След като стана ясно, че Веселин Маринов ще изпее химн за МВР групата във Фейсбук "Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее” събра 56 000 фенове, пишат БГНЕС и допълват: снощи Маринов изпя химна за МВР с "танцуващи полицаи" и истински патрулни автомобили на сцената в зала 1 на НДК. През последните 48 часа темата за химна на МВР е сред най-коментираните във форумите в интернет. Сред най-колоритните коментари е: МВР пресцентър съобщава: Извършено е престъпление. Веселин Маринов снощи в парка заловил 2 баби и им изпял новата си песен! Последствията са ужасни!”, казват от агенцията.

Само едно уточнение, че групата "Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее” има 57 123 членове, а тази, съставена от негови почитатели има 1332-ама. Когато числата заговорят, дори меденият глас на Полски Тръмбеш трябва да замълчи. Нищо лошо за МВР и неговите служители, но този химн ви върна доста години назад. В години, които дори аз не помня, само са ми разказвали за трагично – възхваляващия патос към институциите. Една бегла прилика само напомня за американското “Да служиш и защитаваш”, останалото – мирише на нафталин. Или на гранясало олио. Все пак, певецът рекламираше и подобен продукт, надявам се – негранясал. Всъщност, Веселин Маринов не се ограничава само с рекламите на тези стоки, изключвайки веднага МВР от списъка: можеше да си го купиш и на бутилка вино, на кутия с бонбони или да си поръчаш 500 гр. от него за 4, 80 лв. в русенско заведение, под формата на спагети. Но пък закъде по-напред половин килограм от “червения бард”, както доскоро го наричаха.

Така че, малко странно ми звучи от рекламата в хранителния бранш, да се прехвърлиш в ПиАр – пропагандния сектор (ако има такъв). Лошо говори за самия сектор. И прави лош ПиАр, министър Цветанов.

снимки - тук: http://www.facebook.com/home.php?#!/pages/Da-pomognem-na-Veselin-Marinov-da-spre-da-pee/278427226255?ref=ts

Хора и улици

2010-04-27T13:34:00.002+03:00

“Тръгваме някъде, после назад

Тръгваме някъде, път като път”
Така пееха Мими Иванова и Борис Гуджунов в емблематичната си песен “Хора и улици”. А че тръгваме назад, това всеки шуменец може да потвърди като тръгне по китните ни, разкопани улици. То път ли е, като път... Че и по задръствания вече гоним големите градове. В 9 ч. вчера, преброих над 40 автомобили на улица “Васил Друмев”. Стоят и чакат светофара да светне зелено. И бълват газове, колкото исландския вулкан. Тези като мен сигурно си мислят, че като пешеходци сме по-привилегировани. Да, ама не. Казах си го, докато вчера се разминавах по главната улица с две фадроми. Шуменци си пият кафето, а до тях кипи строителна работа. Тежка, но за сметка на това шумна и прашна. На принципа на АЛФ – “Обожавам работата, мога да я наблюдавам с часове!”. То с тази мания за отказване на цигарите да се чуди човек кое е по-малко вредно – тютюневия дим или прахоляка, който гълташ заедно с кафето на “Стъргалото” в Шумен. А до теб работата ври и кипи. След като се шегуват хората, че в града е най-дългото кафене, сигурно сме и града с най-много надзиратели по контрола на работата. Почиваш си на пластмасовото столче и наблюдаваш как се изпълнява проека по ИСПА в града. И като буден гражданин можеш да информираш институциите как се работи.
Покрай голямото копаене вече излязоха и вицове. Че дори и с вашето радио. Намигването е на колегите от ТОП Новини:
Попитали Радио "Ереван": Ще има ли трета световна война? Радиото отговорило: Питайте Радио Шумен. В този град вече копаят окопите!
Дали копаем окопи не знам, но вече имахме първите жертви, които се срутиха в уличните дупки. За щастие – измъкнали се по живо, по здраво и вече ще гледат в краката си. Защото “път като път”, ама нашия е с препятствия.
Поне за вода може да платим по-малко. Не, че ще поевтинява, просто пак заради проекта, тя все е кът. Всъщност, като се зарови човек във форумите я някой вода няма, на друг като копали – телефонът му резнали, трети противогаз си търси.
И докато исландците се забавляват в вица, че последното желание на тяхната икономика, било да разпръснат пепелта й над въздуха, то ако нашата икономика тръгне из Шумен, съвсем ще я загубим. Или в пряхоляка из въздуха, или в някои от окопите. А от фирмата – изпълнител на проекта нежно си припяват: “ИСПА е нашата главна вина”.

п.с. Снимка: Тошко Йорданов, в-к "Шуменска заря"

За гъсоците и сирийския дълг

2010-04-26T11:41:00.005+03:00

България постигна договорка със Сирия за изплащането на част от дълга й към нашата страна. Очаква се до един месец Дамаск да преведе 17 милиона долара, което е 24% от външния дълг на страната към България, съобщи вчера правителствената информационна служба. Към момента целият размер на дълга към България възлиза на 75 млн. долара.

Сигурно мнозина от вас са посрещнали с трепет тази новина, а пък може би някои са прочели статията на колегата Иво Инджев, публикувана в неговия блог. Ето и част от нея:

Сирийската официална информационна агенция САНА, позовавайки се на премиера Наджи ал Отари, съобщи, че България е опростила по-голямата част от дълга на Дамаск към София. Съобщението беше цитирано от Асошиейтед прес, от което светът разбра, че българските медии съобщават обратното ( че сме имали нещо като “голям шлем” като сме отбили 17 милиона от сирийския дълг). Ще поеме ли този път някой вината за това подвеждане? Споразумението, според САНА, е парафирано от двамата премиери: Наджи ал Отари и Бойко Борисов, министър-председател на България, който е на официално посещение в страната. Сирийският министър на финансите Мохамед ал-Хюсеин каза пред журналисти, че България се е съгласила да опрости 54 млн. долара от дълга на Дамаск. Той заяви, че двете страни ще проучат възможността за изплащане на останалите 17 млн. долара.

Това е част от статията на Иво Инджев. И тъй като ние не сме пощенска кутия на институциите и не защитаваме техния интерес, когато е в ущърб на обществото, решихме да проверим информацията. Оказва се, че подвеждащото в случая май е ... текстът на нашия колега. Статията на Сирийската арабска информационна агенция (САНА) обяснява точно това, което и българските медии, и правителствената пресслужба: че Министър Ал-Хюсеин е заявил, че подписаното споразумение урежда изплащането на 17 млн. долара от общите задължения към България – 71 милиона долара.

А сега ще ви върнем отново към статията на Иво Инджев, която завършва: “Не знам дали и от кого са подведени българските медии, безропотно гълтащи информационната каша. Но тя поставя българската журналистика в ролята на гъската, захранвана насила с цел да се угои и да бъде сервирана на трапезата на началника.”.

Всъщност, изводът, който ние можем да си направим е, че в журналистическата професия може и да има гъсоци, но има и лешояди, които само чакат лъвовете да се оттеглят, за да се наядат на техен гръб.

А изводът на кого да вярвате е за вас...

п.с. Ако Иво Инджев публикува някъде линка от САНА, в който се казва това, което той твърди, ще се опровергая сам и ще се извиня. Но едва ли такъв титан на перото, който не е сред "гъсоците" се интересува от мнението на провинциалните журналисти.

Опасности!!!

2010-03-19T13:13:00.002+02:00

България е малка, но опасности дебнат отвсякъде. Тъкмо позабравихме свинския грип, оказа се, че и птичият напомня за себе си. От Румъния. Затова трябва да се затворят всички потенциални пернати преносители на заразата под карантина. Тоест не чакайте кокошката да започне да се сополиви, а още от сега й наложете ембарго за свободно щъкане из двора. Щеше да е смешно, ако не беше сериозно. Но ако си мислите, че само с тези грипове ще си останем – забравете. Заразното зло посегна и на котките. Така че – мерете редовно температурата на вашия четирикрак любимец и следете здравословния му статус.
Но не само грипът и неговите разновидности са опасностите, с които ежедневно се сблъскваме. И никой не е застрахован от нищо. Дори и държавният глава.
"Започнахме вече събирането на подписите за искането за импийчмънт на президента Георги Първанов от тази сутрин", похвали се в НС съпредседателката на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова, съобщава Днес.бг. Фидосова каза също, че провеждат разговори с колеги и от други парламентарни групи, а конкретните мотиви ще предостави допълнително. На настоятелните въпроси на медиите да каже поне един от мотивите, тя отсече:
"Боли ме кръстът зверски, не мога да стоя".
На тези, които са си помислили, че мотивът за искане на импийчмънт са болежките на Фидосова, сайтът пояснява:
В настоящия случай, със скандала "Дянков–Първанов", искането за импийчмънт може да мине по чл. 32 от Конституцията, който гласи, че никой не може да бъде филмиран, записван и подлаган на други подобни действия без неговото знание и съгласие.
Ако решението мине през КС, пълномощията на президента се прекратяват, но ще се поемат от вицепрезидента Ангел Марин. Който пък вече поясни, че от това нямало да стане по-добре. И съм склонен да се съглася, защото представете си ситуация – премиер и президент на една държава – генерали. На кого да обясниш, че България не се управлява от военна хунта.
А като казах, че никой не е застрашен от опасностите, нека не забравяме и Интернет. И по-специално – виртуалните ферми. Две седмици, след като пловдивски общинари бяха изловени да прекопават лозя и да доят крави, старейшините решиха да прекратят порочната практика и да отстранят от работа в комисия най-върлия фермер във Facebook Димитър Керин. Керин, който пловдивски сайтове наричат “виртуалният текезесар” обаче се защити, като заяви, че не е единственият съветник, който копае във Facebook. Той посочи, че е стигнал до 40 ниво, докато съветничката от ДСБ Даниела Желязкова вече е на 46-то.
Така че, апелирам към общинските съветници. Ще култивирате виртуален зарзават, само ако сте в комисията по земеделие. За да може челен опит да предложите и ще сте с една крачка пред вашите колеги. Иначе, както чухте, е опасно.
И наздраве с по едно виртуално питие. С него поне няма опасност да се натровим.

Васил Левски

2010-02-19T13:30:00.002+02:00

"Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме роските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето."

Това са думи на Васил Иванов Кунчев към богат българин от Влашко, публикувани в сайт на ПМГ в Сливен. 137 г. се навършват днес от обесването на Апостола на свободата. Близо век и половина след заветите на Дякона, който почти всички признават за най-великият българин, тез думи си остават, като че ли само думи.

И днешният век е на равноправие. Но на онова криворазбраното, в което едни са по-равни от други. Днес не сме роби в буквалния смисъл на думата. Днес сме заробени. От самите себе си, за съжаление. Век и половина по-късно, ние чакаме кой ще ни оправи. И сами не си помагаме. Днес е по-лесно да изпълняваш безропотно, вместо да възроптаеш срещу изпълнението, когато виждаш, че е нередно. Днес разбойниците още върлуват, без значение от кой етнос са. Те са около нас, безнаказани и продължаващи да безчинстват на наш гръб. Защото ние го позволяваме. Като роби. А храмът на нашата свобода бе забравен от безвремието, в което живеем.

“Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Това също са думи на Васил Левски. Днес на нашето знаме пише “Шумен мрази ЦСКА”, “Не на ГМО” и т.н. Но националият трибагреник е един символ. Символ на загубената ни някъде в неспиращия преход националност. Или по-скоро забравената. Пак по пътя на прехода. Преди се обединявахме като народ, когато играеха футболните ни национали. Днес сме единни, когато има национална трагедия. И широко крещим, че сме свободни българи, докато слушаме песента “Свобода” на Джордж Майкъл, а всъщност синджирите още стоят на вратовете ни. Разликата е, че тези окови сами си ги правим и сами си ги слагаме. А ги носим, защото така е по-лесно. И сме “българи – юнаци” само на маса, за съжаление.

Ако някой се е обидил от думите ми, съжалявам. Това е моето мнение, дано вашето да е по-различно. Но каквото и да казвам аз, Васил Левски го е казал още през 1868 г. на Панайот Хитов:

“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”.

Мраз в съдебната система

2010-02-05T13:51:00.001+02:00

Шуменските улици са замръзнали. Установих го и аз, докато гледах Тракийският квартал, поседнал върху уличното платно. Но никой не ми е крив, че днес тръгнах с есенни обувки. Е, нямаше да е лошо някой да се погрижи за леда, но аз лично се надявам това да свърши по-бързо слънцето, отколкото някой друг. Иначе знаем обясненията – опесъчено е, няма заледени участъци. Обяснения давани от кабинет.

Но освен улиците, и правосъдието ми изглежда замръзнало. Българското.
По света важи правилото “насила хубост не става”. Тук е “обратното” – “хубост” без натиск не става, пише в свой коментар колегата Иво Инджев. Питайте роднините на убития в Париж български студент Борилски. Трябваше да минат 10 години, за да получат правосъдие, но само след безпрецедентна намеса на френската държава, която предизвика преразглеждане на оправдателните присъди по делото.
Лошото е, че понякога, който и да натиска, нищо не се променя. Колко управляващи говореха за реформи в съдебната система, а те, реформите, ставаха или козметични, или само в сферата на добрите пожелания.
И като си говорим за замръзналото ни правосъдие, случаят “Борилски” далеч не е единственият пример. Сигурно мнозина от вас знаят за делото за убийството на Мировския поп. Извършено през 1997 г., процесът така и не бе финализиран с виновни или невинни. Двамата обвиняеми така и не дочакаха да разберат изходът на делото и починаха – единият се удави, другият бе застигнат от рак. Абстрахирам се от факта дали те са извършителите, това може да каже само почитаемият съд. Който обаче не успя. Не му стигна времето. Животът е кратък. За този случай, един шуменски адвокат каза, че е по-добре бавно и справедливо правосъдие, отколкото бързо, но с недоказана вина. А бавно и без изход?
В началото на тази година, шуменски рецидивист бе осъден на 3, 6 м. затвор за откраднат салам и водка. Престъплението бе извършено през 2002 г.
Затова, и заради още десетки случаи, съдебната ни система е замръзнала. И с цел да е справедлива е бавна като империите и дори по-бавна от тях, ако перифразирам Урсула Ле Гуин. А дали е справедлива? Това всеки от вас трябва сам да си отговори.

Златният жезъл на България

2009-11-30T13:41:00.006+02:00

“Симеон, ако го оприличим на един златен жезъл – символ на българската държавност, а ние го използвахме заедно с другите инструменти на нивата, наред с мотиките и търнокопите, за да копаем заедно и неминуемо той беше окалян затова, защото не е работа на жезъла да копае”. Разбрахте ли нещо? Аз си преведох метафоричния израз на третото четене, но вас няма да ви тормозя с това упражнение. Думите са на царския метафорист Минчо Спасов и с тях обрисува оттeглилия се лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски пред БНТ. Само не става ясно кои са мотиките и търнокопите в движението. И кой точно е окалял Величеството. Минчо Спасов отбеляза, че царят излиза от партийния живот, но никога няма да бъде извън политическия живот на България.

“А сега, когато той застане там, където му е мястото – над прага на къщата, за да краси къщата и да се гордее целият европейски дом, че има такава личност, постепенно калта ще изсъхне и символът му ще заблести, а ние трябва да продължим да работим нивата и да даваме добри плодове за благото на народа”, продължи Спасов.

На мен тези думи по ми приличат на “Хвалебствено слово за житие и страдание на беднаго Симеоно”. Но лошо няма. Метафорите не спират дотук:

“На изминалите избори нашата партия бе жълт автобус, който бе избутан от пожарната кола ГЕРБ в канавката”, завърши бившият депутат.

Защо автобус? Ами защото са се връщали от нивата сигурно, със все мотики, търнокопи и един златен жезъл, стърчащ над всички. Тук, ако бях саркастичен, щях да ви припомня думите на Димитър Туджаров – Шкумбата “Взехме си цар, а той се оказа горски”. Но не съм и затова няма да ви напомням. Сетих се обаче за един виц за един премиер:

Новият министър – председател заявява при среща с народа:

- Ние ще се оправим за 800 дни...

Радост, аплодисменти.

- А ние? - неуверено промърморва глас откъм народа.

Усмихни се, народе, колкото и да се опитват да ни оправят, все с мотики и търнокопи ще си останем. Лошото е, че някой все не си гледа нивата, ами ходи да търси златни жезли и да ни ги носи, че да ги подържим. После се оказва, че трябва и да ги плащаме. А накрая за нас остава само калъфът им.

Мазнотии

2009-10-07T13:09:00.003+03:00

Гений е човекът измислил тази реклама. Винаги Веселин Маринов ми е изглеждал малко мазничък, но с този билборд окончателно затвърди това ми мнение. Аз бих го използвал я за реклама на червено вино, я за реклама на антидепресанти, ала за олио никога не бих се сетил. Таргетът му тутакси ще премине на това олио и сутрин, пържейки мекици, или вечер - пържейки яйца, ще си припява "Че истинското мазно е със "Плиска", за маргарини няма да те дам"...
Маркетинговата идея е страхотна и мисля, че трябва да бъде допълнена. Лили Иванова - рекламно лице на Гинко Прим; Буги Барабата - на студио за епилация; Б.Т.Р - на метадонова програма; Миро (без Каризма) - на лубриканти и т.н. Списъкът може да е безкраен.
Остава Веселин Маринов да се маже с олиото преди концерт, като пехливанин, и седналите на първите редове да си носят препечени филии и шарена сол. Защото "осъденото на щастие" олио ще хвърчи из залата, любовно понесено от летящата пот...

България = Египет

2009-09-23T13:43:00.006+03:00

Почти всеки ден слушаме различни мнения, твърдения, понякога и факти, за финансовите липси в държавата. За празната държавна хазна и за тези, които са я изпразнили. И все повече се замислям колко приличаме на Египет. Но не на днешния, а на онзи, описан от Болеслав Прус в романа “Фараон”. И там няма пари в хазната, и тук няма. В Египет пустиня ги мори, в България само пустиня ни трябва, че съвсем да ни довърши, днес нашето зло се нарича финансова криза. Къде обаче, са отивали парите на хазната на фараона, описан от Прус – при жреците, респективно – при боговете, при номарсите, древните областни управители, и при финикийците, под формата на лихви. Всички тънат в разкош, фараонът – беден.

А каква е ситуацията у нас. Футболните клубове в България са укрили около 8 млн. лв., обяви пред БТВ директорът на НАП Красимир Стефанов по повод направените данъчни проверки. По думите му отборите са регистрирали още и 4 млн. лв. неправилно приспадната загуба, а играчите се осигуряват на 250 лева, въпреки че вземат в пъти в повече.

“Това е доклад с ревизия на футболните клубове, който съм подготвил и ще внеса в прокуратурата и в Комисията по корупция днес”, заяви Стефанов.

Реалните заплати на футболистите се записват в анексите по договорите.

“Между документите на Футболния съюз намерихме тези анекси, които показаха реалните суми на заплатите. Нито един футболист не декларира реалните си доходи”, констатира директорът на НАП.

И те като едни финикийци бедни, гладни и боси ходят, на по едната милост на президента на клуба живеят. И на малките деца им е ясно, че в “А” група едва ли има футболист, който да взима по 250 лв. на месец, но не в това е въпросът. Къде беше агенцията досега, та не регистрира тези нарушения, защото те едва ли са от вчера и днес, но в нашата мила татковина, далеч от африканската пустиня, живеем на принципа “нов фараон – нови разкрития”. А като се съберат пари и от тези финикийци, извинете – футболисти, ще влезе някоя монета в хазната.

Но ако си мислите, че само те са ощетили бюджета – лъжете се. Почти 60 млн. лв. е гушнал от обществени поръчки обръчът от фирми, с който се свързва бившият социален първожрец Емилия Масларова, установи проучване на "Монитор". Колосалните суми започват да влизат първо в касата на дружеството "Лена", което до неотдавна ръководеше съпругът на соцдепутатката Антон Масларов. По времето, когато социалистката оглавяваше социалното ведомство, фирмата прибира над 8,96 млн. лв. с ДДС от държавата, показа справка в архивите на Агенцията по обществените поръчки. Сред апетитните сделки, повечето от които спечелени без дори да е направено предвиденото в закона обявление, са доставки на стотици тонове гориво на стойност над 1,3 млн. лв. Те били предназначени за социален дом в Стара Загора, за община Мъглиж и за ТЕЦ "Марица-изток 2". Ремонтите в централата отново отиват при съпруга на ексминистърката. Той печели почти 4,7 милиона за преустройство на битова сграда към въглищното стопанство. Любопитство буди сумата от 2,87 млн. лв., която е потънала за ремонта на столовата в почивната база на "Мини Марица-изток" в Раднево. А за старите скандали с бившият жрец на социалното добруване, няма да ви напомням.

Това е положението в България, същото като в “Фараон”-оновия Египет. Само пустиня си нямаме у нас, но то с този жизнен стандарт на камили ще заприличаме скоро: вода на седмица, храна – на 10 дни.

1/4 век от явлението "Маришка"

2009-08-14T20:43:00.004+03:00

Да си ни жива и здрава, все така да си те обичаме и помни, че имаме още снимков компромат :)

Made by: Drago Sim

Синдикатите в управлението?

2009-07-29T13:43:00.002+03:00

Заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидентът на „Подкрепа“ Димитър Манолов са поканени от новия социален министър Тотю Младенов да му станат заместник-министри. Това потвърдиха двамата пред БНТ и допълниха, че до края на деня трябва да дадат отговор на поканата. Предложението изненада мнозина, а форумите бяха пълни с коментари минути след публикуването на новината в новинарските сайтове. Според някои, постъпката е европейска и показва, че новото управление ще работи с хората, представени в лицата на синдикатите. Не са малко и мненията, че двете организации не се грижат за своите членове, още по-малко за тези извън структурите им и, че всъщност това е акт на обезглавяване на “Подкрепа” и КНСБ. Разбира се, ако двамата приемат.

“Това, което правят заместник председателите на синдикатите е предателство спрямо синдикалните членове. Държавата и синдикатите винаги ще бъдат опоненти. Това го изискват правилата на демокрацията. Този, който се е отдал на идеята на синдикализма не бива да става слуга на държавата”, пише анонимен потребител в Днес.бг.
Според мен това е една от многото неразбории в държавата, заради които все тъпчем на едно място. Да, трябва да са опоненти, когато имат крещящи различия във възгледите, когато те са в ущърб на гражданите и държавността. Но за да живеем в едно по-нормално и развито общество, просто двете страни трябва да си стиснат ръцете, да седната на масата за преговори, а ако се налага и в полза на това общество – и да управляват заедно. Защото иначе се получава онзи омагьосан кръг, от който вече 20 г. не излизаме. Имаме си опозиция, която твърдо заяви, че ще е опонент на правителството. Но това ми звучи по-скоро като самоцел, отколкото като ясна политика за прословутото благо на народа. Или за народните блага, както ви харесва.
А ние продължаваме да се мотаем между Сцила и Харибда и все чакаме някой Одисей да ни поведе и да се измъкнем невредими от другата страна на пролива.

Кошлуков - за едно обърнато общество

2009-06-25T13:12:00.007+03:00

Гледам, "Лидер" ми пуснали поредното си култово прессъобщение:

Азис подкрепя Емил Кошлуков

25 юни 2009

Водещият на “Вечерното шоу на Азис” се включи в предизборната кампания на коалиция Лидер и „Новото време”, на която Емил Кошлуков е мажоритарен кандидат и водач на листата в Пловдив град. В столицата вече са факт билбордове с новата мъжка визия на гласовития шоумен. А слоганът е „Аз се променям, а вие? Изберете промяната с Емил!”. Преобразеният Азис излъчва мъжка увереност и сила, а гримът, роклите и женския стайлиннг са вече в миналото. Специално за случая Камен Вълканов засне изкусителна фотосесия, в която кралят на попфолка позира като истински мачо. Азис е вече мъж и му отива.
“Ще гласувам за Емо! Защото ми е приятел и бяхме заедно в Къщата, защото е истински и искрен човек, говори по човешки, не използва трудни и завоалирани думи, които никой не разбира. Много е позитивен, с божествено чувство за хумор и всеотдаен като приятел!”, коментира Васил решението си да подкрепи Кошлуков."

Гледам и не вярвам на ушите си... Наскоро слушах една стара пресконференция на Кошлуков, в която Сашо Диков го пита дали е политическа проститука. Не, че има голяма връзка.
Иначе разбираме, че Азис се променял, с него и Кошлуков. Но в какъв смисъл? Васил заприличвал на мъж и това му отивало. И Кошлуков ли заприличва на мъж и му отива или обратното? Или променливата Кошлуков вече променя и хора? От женоподобни на твърди мачовци? Ужас! От сега "Лидер" се лишиха от гласовете на всички хомосексуални, транссекусални други сексуални групи. Как могат да очакват от комшията Пешо, който от две години носи рокля и грим и пие боза по цял ден, щото вярва, че ще му пораснат гърди, че ще гласува за тях? Ами Пешо откога ни моли да му викаме Пепи и да не му повишаваме тон, защото се разстройва... А сега Кошлуков ще го промени, ще го превърне в мачо(мен) като ... Азис...
Крий се, хомосексуални народе! От скинарите и хомофобите само Кошлукмен е по-страшен. С един поглед - и те обръща. Сексуално имам предвид.

Честит празник, деца на България!

2009-06-01T13:43:00.003+03:00

Днес е международният ден на детето. И колкото и да си пея “Къде са ми детските книжки...” и т.н., някакси не мога да и да не се замисля доколко държавата, в която съм роден, някъде тук, под небето от коприна, се грижи за своите деца. Не, не искам да звуча като човек, който мрази родината си, защото ще е лицемерно, но няма как и да обичам до полуда ситуацията, в която живеем, растем и създаваме поколение, евентуално.

Не, няма да коментирам малките детски надбавки, кризата с детски градини в някои градове, детската смърност, трафика на непълнолетни и прочие, и прочие, списъкът е дълъг.
Но няма как да не се замисля над числото 8 000. Това е приблизителният брой на членовете във Фейсбук групата “Да защитим две български деца”. Сигурно сте се досетили, че става въпрос за семейната драма в Асеновград, която ще повлияе на живота на две невръстни същества. Не мисля да коментирам нито правната страна на нещата, в която съм лаик, нито кой е крив и кой – прав в цялата ситуация.
Проблемът за мен се крие в усилията, която български институции хвърлиха да защитят идеята две деца на България, пък макар и наполовина нейни граждани, да бъдат отведени от страната си. Не знам дали съм прав, но в “белите държави” такова нещо едва ли би се случило. Там, най-малкото ще се активизират граждански институции, адвокати, които чакат подобни случаи за да се захванат с тях, малко наподобяващи Ерин Брокович и т.н. Много други държави биха положили всички усилия за да спасят своите деца и да ги задържат в своите граници. Пример за това са полските дипломатически лица, които лично бяха дошли да съблюдават този процес. А българските институции бяха там за да помогнат за неговото осъществяване. Но, ще каже някой, това им е работата. Да, съгласен съм, но защо не се появи някой държавен фактор, който, извън политическия ПиАр, да се опита да помогне и на децата. Аз не видях. Защо органите на реда позволиха на трети лица да участват в това насилствено и брутално дърпане и бутане на двете деца? Ами – защото сме в България. Защото хлапетата, които телевизиите показаха бяха третирани като стока, като продукт, участващ в някаква насилствена подялба и размяна. Но това едва ли учудва много хората, които са работили с ресорните държавни институции. Които, както са ми казвали, говорят за децата като за краставици – в бройка.
А те си имат имена – Николета и Павел са две от тях. Когато знаеш имената им, поне малко заангажираш подсъзнанието си, съм чувал. Колко е вярно – не знам. Но Николета и Павел са две деца, които българската държава, в лицето на своите институции, показва, че не иска. Както същата страна, със същото лице показва, че не търпи болни и недъгави, очевидно и децата не са й приоритет.
Тъжно стана, но какво да се прави, животът никога не е усмивки, скъпи деца, малки и големи. Това е най-трудното нещо, което възрастните осъзнават. Само че, на някои места, усмивките се получават толкова рядко и толкова измъчено.
И все пак – честит празник, деца на България. Пък ако искате – останете си тук, за да се борите точно с тези безумия.

Гласувайте за мен!

2009-05-14T14:26:00.000+03:00

УЖАС! Тонка Петрова (шуменската Бриджит Бардо) в зъбите на Баскервилското куче

2009-05-12T23:32:00.008+03:00

Наш човек нахапан от куче при акция за събиране на агресивни четириноги

Репортерката отразявал събитието, когато опитала зъбите на песа

Вчера в НКЦ са прибрани 17 кучета, четири са от химическия завод, където е влязла лисица

ТОНКА ПЕТРОВА, 12 май 2009 г.

Шумен

Репортер на местен вестник вчера яко беше нахапан от бездомно псе, докато отразявал събитието по прибиране на аргесивни кучета от центъра на града. По обяд от Немския кастрационен център започнаха акция по прибиране на агресивните четириноги, а репортерката се втурнала да помага на трапера от НКЦ да хване кучето, което заранта нападнало служителка от закусвалня „Дино”. Тогава опитала зъбите на друг пес, опитал се да спаси „другарчето” си. „Когато чуят да изпищи едно куче, всички се нахвърлят да го спасяват”, казаха служители от НКЦ и репортерката съвсем неразумно се е озовала на това място.

Оказало се, че нароченото за агресивно четириного, не е съвсем бездомно, било е приютено в двора на кооперация на ул. „Димитър Благоев”, 9. Там стопанинът му направил колибка и то фактически изпълнявало функциите на куче-пазач, охранявало двора, но не е било вързано. По време на залавянето му то вече било простреляно в двора на кооперацията с упойваща стреличка от служителя на НКЦ Павлин Златев и той се готвел да му надене примката, когато за да не избяга по улицата нашият репортер натискал вратата от външната страна. Привлечено от писъците на кучето, което траперът хващал, другото псе се втурнало да му полага и захапало яко репортерката по прасеца като разкъсало панталона й.

След хирургическа намеса и няколко шева, направени на дълбоката рана, тя оцеля. „Целта ми беше наистина да се хване агресивното куче”, разказа наханата репортерка. Дори след разширението с още около декар кучешкият проют в Шумен можел да поеме не повече от 250 четириноги, или общо 750, затова наистина трябва да бъдат прибирани само агресивните, каза управителят на НКЦ д-р Милен Данков. Затова след срещата с ъс сервитьорката от закуснални „Дино”, която посочило това куче, траперът е пратен веднага на мястото.

Вчера са били прибрани и 4 четироноги от бившия химически завод, където е била убита лисица. Все още резултатите не са дошли от лабораторията в София, но кучетата от двора на завода са били прибрани за наблюдение. Започна и прочистването на двора на болницата за пореден път от бездомни животни.

Вчера общо в приюта са били прибрани 17 кучета, от които две майки, едната е взета от болницата, другата от детска градина в кв. „Тракия”, с 10-те си кученца.

СНИМКА.По време на акцията по прибиране на бездомни четириноги в Шумен, траперът на НКЦ Павлин Златев е заловил агресивен пес, а репортерка, както се казва „пострада при изпълнение на служебния си дълг”, отразявайки събитието.

2. Раната на репортерката.

3.Това е момичето от закусвалня „Дино”, нападнато по ул. „Димитър Благоев”

Хапсолютен ужас! Пуснах го "копи-пейст", грешките в статията са си авторски. Интересното за мен е, че "наханата репортерка" иначе оплюва останалите, когато пишат за кучешки нападения, а пропускали да споменат колко кучета били прибрани в НКЦ (трябва да е Немски Кастрационен Център). А пък тук основният сюжет е за нападнатата репортерка от, иначе, не съвсем бездомно куче. Някъде там се разбира, че от четириногото е пострадала и служителка (сервитьорка?!?) в близката закусвалня. Но пък ми стана мило как едното добиче спасявало своето другарче от ... репортерката, предполагам. Която, вдигнете ръце към небето, братя, оцеля. Въпреки лекарската намеса.

Е, няма такава "новина"

2009-05-05T15:32:00.004+03:00

Сигурно епизодичните ми контакти с лицето К.К. ми влияят по този начин, ама като видях долната "новина", просто не можах да се стърпя:

Далече съм от коментарите доколко е "новина" и абстрахирайки се от факта, че думата "задържана" присъства в заглавието и в трите изречения, се учудвам на работата на местната полиция.
1. Кой е задържал задържаната? Не става ясно, че полицаи са я задържали, а че някой я е задържал. Може би в България действа гражданска милиция, която задържа подлежащите на задържане и ги предава на полицията, която да съобщи за задържането.
2. Защо задържаната е задържана на 20 години? Не е ли могла да бъде задържана още на 18? Или поне 19? А се е чакало чак до 20-ата й годишнина... На нищо не прилича туй задържане!
3. И защо и в последното изречение не е пояснено, че задържаната е била задържана, защото е обявена за национално задържане... Извинете - издирване. Иначе не се разбира.

И за да не бъда гаден, няма да казвам кой е "писал" тази "новина" (подсказка - вж. отдясно, на заглавието).

Открийте разликите в приликите - 2 част

2009-04-23T15:07:00.002+03:00

Пак задачка - закачка. Първият текст е от Дарик - Шумен:

Вторият е от прессъобщение от Община Шумен:

Кметът на Шумен Красимир Костов издаде две заповеди за предприемане на мерки за борба с болестта бяс на територията на града и селата от общината.

В първата заповед се разпорежда прибраните безстопанствени кучета, които са имали контакт с убитата лисица на пазара в Шумен и с тази в с. Новосел, да бъдат задържани в Кастрационния център към Общинския приют за кучета до изтичане на инкубационния период и да бъдат наблюдавани. Разпоредено е Регионалната дирекция по горите и ловното дружество „Сокол – Шумен” да организират отстрел за намаляване броя на дивите месоядни животни и скитащи кучета в районите на общината, прилежащи към ПП „Шуменско плато”.

Въпрос: трябва ли Красимир Кънчев да изисква авторски права от Добринка Русева?

Обратен ефект

2009-03-30T20:10:00.007+03:00

Кольо, Мони, Драго и Яко се оказаха точно такива, каквито си ги представях: готини, точни момчета, освободени в изказа, но интелигентни. Преди концерта си в Шумен отделиха време и за интервю за слушателите на Радио Шумен:

- Едно стандартно интервю ще започне с "Група "Обратен ефект" е създадена еди-кога си, има издадени еди - колко си албума...". Всъщност, какво е нестандартното в "Обратен ефект"?

Кольо: Нищо не ми идва на акъл, това е най-нестандартното... Най-нестандартното е, че всъщност, ние никога не сме били стандартни и не можем да се държим нормално, както се очаква от една група. Когато отидем на някое място да свирим, винаги мислим първо къде да се наядем и да пийнем по едно - две и след т'ва мислим точно какво ще свирим.

- Спомням си едно интервю от ученическите си години, когато четях определено списание, отварям веднъж списанието по средата и гледам статия: "Николай Попов: Псуваме по цял ден". Още ли псувате по цял ден?

Кольо: Сега само се ругаем. Вече сме поомекотили тона, защото сме поулегнали в отношенията си един към друг и сега само се ругаем.

Драго: Но има и друго нещо, че сега като пътувахме насам си е познатата, стара схема, откакто съм в групата - всеки си говори, каквото иска да си каже и другите също си говорят техните неща и никой не слуша другия, обаче всеки е доволен на края на разговора.

- Вие приличате на политици, така погледнато...

Мони: Ми, нали и ние сме българи и не можем да се цепим от...

Кольо: Всеки българин е политик, разбира от всичко и говори - сам себе си се слуша.

- Правите впечатление на клубна група, не издавате толкова много албуми...

Кольо: Ние се имаме за концертна група, но има по-малко концерти и клубовете са една алтернатива на големите концерти, които на всеки липсват, обаче трудно се получават напоследък. По отношение на издаването на албуми, ние сме стигнали до един момент, в който концепцията ни е издаване на сингъл и правене на клип. Поне това ще е концепцията ни оттук нататък. Оттук нататък, всяко едно парче, на което ще правим сингъл, ще гледаме да го клипираме.

Мони: Каквато е и тенденцията по цял свят. Не може всички да вървят направо, а ние - назад, нищо че сме "Обратен ефект"...

Кольо: Фактически, ще заложим, както и вече го правим, на разпространението по интернет. На нашия сайт, където качваме всичко - и песни, и клипове, както и в нашия MySpace профил...

Мони: Всичко се сваля безплатно.

Кольо: Да, всичко се сваля безплатно, бързо и най-качествено, за да може да стигне до потребителя. Защото на разпространителска мрежа в момента не е рентабилно да се разчита.

- Вие ме учудихте! Има война срещу безплатното даунлоудване, а вие...

Яко: Има такава война и т'ва е абсолютно безмислено, щото няма никакъв смисъл.

Кольо: Нещата се развиват, вървят напред и не мисля, че като някакви щрауси трябва да си крием главите и да леем сълзи по старото време. Вярно, че първият ни албум беше продаден в, за България, много голям мащаб, но ние винаги сме гледали да стигнем по-бързо и по-безболезнено до потребителя. Не да ходят да го търсят хората по магазините, да се пиратства. По този начин ние пречим на некачественото пиратстване на нашия продукт. По-добре да си го свалиш качествено от нашия сайт или оттам, откъдето сме го качили, отколкото да си купиш албум със сменени обложки, сменени даже и имена на песни, да не говорим, че са с отвратително качество. Ние по-скоро разчитаме на живи участия, ще вкараме и мърчингдайз, както правят вече повечето групи и навънка. CD-ата остават по-скоро с фенски статут, някой, който иска от колекционерска гледна точка да си го има.

- Вашите текстове с по-неангажиращи, но всеки може да открие себе си в тях. Така погледнато, вдъхновени ли са текстовете ви от истински хора?

Кольо: Ами, понякога има. В повечето случаи ние изхождаме от нещо, което или се е случило на нас или на някои хора, към които имаме наблюдения. Но самите характери са си общонародни. Нещо, което заобикаля всички, които живеят в тая държава.

Мони: Народна песен и народна приказка в съвременен вариант.

- Марчето ли е вдъхновена от култовия виц или култовия виц е вдъхновен от Марчето?

Кольо: По принцип, от вица аз изходих за да... за да изходя това парче...

Мони: Заради това изказване мога да се изходя и аз... До вкъщи и обратно.

- Всъщност, какво пие Кольо Пиандето?

Кольо: По-скоро въпросът е какво не пие.

Мони: Нафта! Оти му не знаеш мезето.

Кольо: И вода и гипс. Щот много стега. Всичко пием, но умерено.

- Какво е значението на брас - секцията в българската поп и рок музика?

Мони: Нищо не може да се сравни с това, групата да има жива брас - секция. Но при нас се случи така, че и нас ни удари кризата и се наложиха съкращения в екипа и трима човека от брас - секцията бяха заменени от компютър. Фактически, същите неща, които са изсвирени от тях в албумите са качени на компютъра и той ги плейва.

Кольо: Но това е по-скоро клубно решение, защото повечето клубове не предразполагат към 7 или 8 човека на сцена, така че ние за нас сме си го решили този въпрос в този аспект, клубния. Иначе, ако има, живот и здраве, повече концертни участия, на голяма сцена, естествено, тогава ще има и повече живо - свирещи музиканти.

Мони: Като започнахме с групата, "Обратен ефект", хората ходеха много по концерти, по клубове и ние след като сме имали брас - секция, значи е можело по този начин. А сега не е така, значи се е наложило по този начин.

- И да завършим с моя любим, абсолютно нечувано нестандартен въпрос. Какви са бъдещите творчески планове на "Обратен ефект"?

Кольо: Нищо конкретно! В смисъл, ние винаги сме имали не цели, а по-скоро насока. Насоката е същата: ново парче - клип - свирене. Купон до зори и никому - нищо лошо.

Мони: Има една песен, от най-новите ни неща, "Самба ди Джумая" се казва. Мислим на нея да заснемем клип. Във изцяло "Обратен ефект" стил - майтап, купон, леко фолк мотиви и така.

Борисов vs. Станишев. Епизод...

2009-03-23T13:39:00.004+02:00

Може да не сме в древен РИМ, но и днес нашите управляващи ни предлагат повече хляб и зрелища, отколкото мир и благоденствие. Даже повече зрелища напоследък. Датите за изборите все още не са определени, а у нас предизборната битка заприлича на сапунен сериал, в който по средата на филма се разбира, че съпругът на главната героиня всъщност е неин син. Е, то подобен сюжет има в едно риалити шоу в родния ефир, но пък и политиците у нас са участници в едно голямо риалити шоу. Не вярвате ли? Ами, навсякъде ги следват камери и микрофони, народът дебне всяка тяхна стъпка и коментира ли, коментира всяка дума и стъпка на нашите риалити – политици.
При вчерашната покана за дебат към неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов от страна на премиера Сергей Станишев, столичният кмет показа, че не само може да открива детски градини с размах, а може и бързо да се отзовава на покани. Малко след официалното писмо от министър – председателя за среща в телевизионно предаване във вторник, от ГЕРБ заявиха:
„Във връзка с поредната покана за публичен дебат от премиера Станишев, отправена към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов през медиите, Бойко Борисов ще чака още днес премиера Сергей Станишев в 20.00 часа пред официалния вход на Министерски съвет”.
И, о музо, възпей този нов Ромео, столичния кмет, който в 8 вечерта, застана под прозорците на г-н Станишев. Липсваше му само китара, Цветан Цветанов и Яне Янев, за цвят, за да се получи една серенада с певец и двама мариачи.
Но, за щастие или съжаление, чувствата се оказаха несподелени и премиерът не откликна на бързата реакция на политическия си опонент. Нещо повече: единият се обиди защо ще се срещат на улицата, другият – защо първият нарича Министерския съвет улица. “На си ти куклите, върни си ми парцалките”. Бойко Борисов обяви, че ще изпрати своя екип за дебата във вторник, но няма да се яви лично. От БСП пък го обвиниха, че превръща сериозната тема в политически цирк и, че амбицията му не отговаря на възможностите. Говорителят на партията, Корнелия Нинова каза още:
"Господин Станишев покани Бойко Борисов на дебат по икономика във вторник. Нормално е един политик, който има претенции да печели избори и да управлява България, да е готов да изложи своя икономически план за управление на страната и то пред широка аудитория”, заяви Нинова.
Сега за простите зрители, като мен, остава въпросът: да не би столичният кмет да си е носил икономическия план в джоба, както един министър си ходеше с оставката или по принципа на покерджията е решил да блъфира. Едва ли има голямо значение. И дебатът едва ли ще е толкова интересен, защото този дебат се води от повече от година между двамата. Но неговата трибуна са повечето вестници и телевизии, които като медиатори в едно огромно риалити шоу, наречено българска политика, следят всяка стъпка и дума на двамата. И ако някой от тях пропусне да коментира изказванията на опонента си, любознателните репортери не пропускат да го подсетят.
Не ме разбирайте погрешно, че обвинявам колегите си. Просто дават на народа хляб и зрелища. Всъщност – повече зрелища. Но каквито са ти политиците – такива са и новините. Ако управниците ти предпочитат да се държат като тийнейджъри на прага на пубертета, то да ги накараш да затананикат “Токата и фуга” ще е неуместно. Не, че не могат, но не им се занимава. Защото у нас избори не се печелят с дела и факти, а с хляб и зрелища. И малко кебапчета.

Пролет пукна - ние не

2009-03-20T13:26:00.004+02:00

Пролет пукна – ние не, както се пееше в една песен, а и народопсихологията ни го припомня всеки път, когато се раззеленява поне малко. Март месец е, зимата все още не си е отишла, но поне хапещото слънце навън внася малко надежда и малко топлина в измръзналите ни тела и души. А и този отминаващ сезон ни донесе в повече емоции, но пак не преобладаваха положителните.

В средата на зимата ни удари газова криза. Напук на студовете навън, напук на нашата хронична неподготвеност да са справяме с почти всякакъв вид кризи. Но и кризата донесе малко позитиви – сетихме се, че ни трябват алтернативи, че се нуждаем от енергийна сигурност и, че когато двама се карат – България губи. За следващата да се надяваме, че ще сме по-подготвени.

Иначе, тази година зимата пак ни изненада. Отново имаше непочистени пътища в страната, закъсали автомобили, населени места, откъснати с дни от цивилизацията. И в такъв момент се сещам за думите на служител от почистваща фирма: “Да се благодарим, че нямаше толкова сняг...”. Ами – благодарни сме. Дано и догодина няма, че пак няма да сме подготвени. Пък сушата като дойде – тогава ще мислим.

Зимата ни научи, че сиренето не е от мляко, че саламът не е от месо, а пък палмовото масло не е чак толкова опасно за нашето здраве и е почти безвредно за джобовете ни.

И пак студеният сезон ни показа, че у нас почти се е родило гражданското общество. След поне 10-ина години можем да му се радваме като на дълго чакано отроче в семейството на бездетни. Припомнихме си протестите през зимата на 97-а година, с подобни през 2009-а. Но не същите. Видяхме, че у нас винаги се намират лумпени, които да се опитат да яхнат вълната на нечие недоволство, за да се покажат. Имах един познат, който се беше изявил на подобен протест и после се разхождаще горд със снимката от ареста си, излязла на 3-та страница в национален ежедневник. Протестите ни показаха, че при нас освен забавленията, и чудесата са ни за по 3 дни. Но ни показаха, че дори когато различни прослойки и групи на обществото ни са недоволни от едно и също, те пак не са единни в исканията си. Справка: протестите у нас и протестите във Франция, при които се блокират цели подотрасли на икономиката. Но зимата показа нещо и на политическата класа у нас. Че вече не се намират хора, които да се ползват с доверието да оглавят подобни митинги и шествия. Политиците не са се променили изконно, така че промяната по-скоро е у гражданите.

И финансова криза ни донесе зимата, колкото и да ни убеждаваха, че тя ще подмине нашата страна. Не успяха да ни убедят, но и ние много не повярвахме. Но пък пролетта ни носи испански строители.

Пролет пукна – ние не. Пак ще се хванем за зелено, в смисъл, не за долари, а за коприва, лапад, леорда и други производни от земята хранителни стоки, за които поне сме сигурни в произхода.

Така че, усмихнете се на слънцето навън, докато не се е скрило и поне на това се порадвайте. Така е прекрасно и почти без пари.

Менте - живот

2009-03-10T13:23:00.003+02:00

Сиренето и кашкавалът ще се произвеждат само от кондензирано мляко с добавена растителна мазнина поради недостиг на качествено прясно мляко. Това казват производители от цяла България пред вестник "Новинар". В края на тази година изтича гратисният период от 3 години, в който българските преработватели могат да произвеждат сирене от мляко, което не отговаря на европейските стандарти. От 1 януари те ще са задължени да използват само качествена суровина, а млекопроизводителите – да въведат хигиенните изисквания на ЕС. В момента обаче по-голямата част от стопанствата са малки и произвежданото от тях мляко не отговаря на изискванията за качество. Според фермери от Смолянско, ако гратисният период не бъде удължен отново, у нас ще се произвеждат млечни продукти само от вносно кондензирано мляко. Регионалните асоциации на млекопроизводителите настояват земеделският министър Валери Цветанов да поиска удължаване на този срок на заседанието на министрите в Европейската комисия. В противен случай над 90 процента от млекопроизводителите ще фалират, тъй като няма да има купувачи за суровината им, коментираха от бранша. Тогава разделението на натуралните млечни продукти в търговската мрежа и сурогатите с добавки ще се обезсмисли, смятат фермери от Смолян. От регионалните съюзи настояват още да бъдат увеличени субсидиите за производство на мляко.

Странна работа. Млекопроизводителите твърдят, че произвеждат качествена суровина, но я изкупуват на ниски цени. Млекопрерабователите – че суровината не е качествена.
Истината е, че доста българи не ги интересува какво консумират. Просто взимат това, което им подхожда на джоба. Дали от кондензирано мляко, дали от сухо, нашенецът предпочита да има нещо на масата. А какво точно е – този въпрос не вълнува вече мнозина българи. След като разбрахме, че и саламът не е от месо, сиренето не е от мляко, диетичният хляб не бил диетичен, маргаринът май бил канцерогенен, че то какво ни остана... Да пием една гола вода и да вдишаме малко чист въздух. Но тя и водата е малко съмнителна, вече и тази от селските чешми. Май всичко ни е менте на нас. Само живота, който живеем си е истински, че чак до болка. Още си спомням, как един приятел искаше да прави бизнес в САЩ, като им продава баници с цвик и резлива боза. Както казваше той: “на простите американци”. Истината е, че те далеч не са прости и едва ли биха отминали репликата “сиренето не е от мляко” с презрителното “той и оня каза 800 дни”.
Нищо, може да ни фалшиво всичкото, но си е нашенско (с изключение на китайските стоки). Като в онзи виц:
Двама пенсионери играят шах. Единият поглежда нагоре в небето и вижда баба Яга. А тя една такава раздърпана, неугледна, метлата й прекъсва, дими...
Пенсионерът я погледал, свел отчаяно поглед и си казал: "Каквато ни е държавата, такъв и Батманът!"

p.s. снимка - БНАП

(Пред)изборно

2009-03-05T13:19:00.002+02:00

Въпреки че България вече две години е член на Европейския съюз, решението на въпросите около предстоящите избори ще бъде тест за готовността й да бъде част от цивилизования свят. Защото тези въпроси засягат самите устои на демокрацията. Така започва коментара си Ясен Бояджиев от българската редакция на “Дойче веле”.

И продължава с въпросите за драстични действия за гарантиране честността на изборите, вотът “две в едно”.

Второто вече е ясно, че няма да се случи. Със 79 гласа "за", 101 "против" и 9 "въздържали се" народните представители отхвърлиха промените в конституцията, внесени от НДСВ и опозицията. С измененията се целеше едновременно насрочване на избори за Народно събрание, за членове на Европейския парламент и за органи на местно самоуправление в случаите, когато мандатите им изтичат в период от три месеца.

Всъщност, едва ли някой е очаквал нещо по-различно. Да обяснявам защо някои партии не искат изборите да се провеждат в един ден, мисля, че няма нужда, това го знае и всяко хлапе... Така че, да гледаме напред:

Осем партии и коалиции ще съберат най-много гласове на предстоящите парламентарни избори, сочи проучване на агенция "Сова Харис". За едноличен лидер продължава да е сочена партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, на второ място се нарежда БСП, следвана от “Атака”, ДПС. Под 4-процентовата бариера според проучването остават СДС, Движение “Напред”, ДСБ, НДСВ, “Ред, Законност, Справедливост”.

Процентите няма да ви ги споменавам, защото те интересуват политиците и анализаторите. А обикновения човек, вече не вярва на проценти. Не вярва и на обещания. Би повярвал, ако види дела. Евентуално. Защото през тези години се нагледахме на празнодумци и сладкодумци, които в повечето случаи са царе на политическата реторика и на обясненията, защо не са си свършили работата. Дори и на националния празник 3-ти март, пак се намериха говорещи глави, които да ни обясняват как сме били люлка на цивилизацията, движещото колело в механизма на ЕС... А познати ли са ви следните думи:

„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.”

Това пише Васил Левски през 1872 година в писмо до новоприети дейци в комитетското дело. Добре, че Апостолът на свободата не е жив днес, за да види как тези думи се използват за политически ПиАр и колко са изпразнени от съдържание.

Зима е, вънка вие снегорин

2009-02-23T13:17:00.004+02:00

В края на седмицата някои пак констатираха, че „зимата отново ни изненада”. Всъщност, като снегът през февруари, всичко си беше в реда на българските неща. Като в романтичен репортаж за „тайната” сватба на семейство Паси, за която предварително всички вестници знаеха. Всичко си е познато, предвидимо и неотменимо като във въртян безброй пъти стар филм. Нещо като - Предупредени и изненадани. Метеоролозите и Емел Етем предупреждаваха, че ще вали сняг. Впрочем, те вече доста познават, а тя, поне в предупрежденията, вече е много добра. Това пише в коментара си за “Дойче Веле” Ясен Бояджиев. Отменено е бедственото положение и в последните три общини – Вършец, Кнежа и Ловеч, след обилните снеговалежи през изминалите дни, пък споменават информационни агенции. Аварийни екипи продължават работата по отстраняване електропреносната и ВиК мрежи. Извинете, по отстраняване на авариите, но мен ако питате, по-добре ги премахнете изобщо. Има мрежа – има проблем, няма мрежа... сещате се. То и без това гледах една усмихната баба по една телевизия, която с усмивка обясняваше, че на свещи и газови лампи се “осветявала”. Напориста репортерка я пита: “Ама как се отоплявате?”. “Ами как, бе бабе, с дърве.”. Аз още помня как баба, на село, беше най-незасегната от природни бедствия. Редовно си падаха снегове, които и пътища затрупваха, и ток и вода спираха, но жената, която цял живот на село е живяла, беше по-непоклатима и от министър по авариите. Ток на нея не й трябваше, нито телефон, хляб си месеше и не купуваше от магазина, а ако ти дотрябва сол или ориз, все някой комшия ще ти даде. Ти на него - друго и така селото оцеляваше. И без министерство на извънредните ситуации. И с водата се оправяха – топяха сняг. Поне той е без пари. Засега.

А днес, в 21 век, в Европейския съюз какво е? Ужас, сняг да прехвръкне малко и трябва да пускаме сирените за евакуация. По домовете, щото иначе ще закъсаш някъде по пътя. Още в четвъртък слушател на Радио Шумен се обади, че около Оряхово има 40 см. сняг и 6 снегорина, които си стоят на едно място. В събота, 100-ина ТИР-а бяха закъсали на пътя Омуртаг – Котел. От една ресорна институция пък ни убеджаваха, че всичко е нормално в региона. Американците имат една думичка, абревиатура за подобни случаи: SNAFU. Преведено означава: Ситуацията е нормална, всичко е прецакано.

Решението е едно: на всяка сграда – БТР, на два блока – по хеликоптер. Във всяко домакинство: ски, акваланг и надуваема лодка. И така ще се борим с природните стихии, защото по друг начин, очевидно все не се получава. Пък ако се стигне до земетресение, тогава ще мислим. У нас и без това оценка на риска се прави, когато е късно, защото максимата “По-добре късно, отколкото рано” е по-приложима. Изобщо: SNAFU.

Любими реклами. Част 2

2009-02-09T22:03:00.002+02:00

Изборите идват - дръж се, народе

2009-02-09T13:12:00.002+02:00

"Нашата работа и нашата роля в момента е да положим всички усилия да убедим не само коалиционните ни партньори, но и извънкоалиционните ни партньори по този въпрос". Това заяви пред БНТ зам.-председателят на НДСВ Илия Лингорски по повод искането на движението за провеждането на парламентарните избори и вота за европейски депутати в един ден. Това била и целта на националната инициатива "2 в 1". Само през миналата седмица акцията на НДСВ е получила подкрепата на десетки хиляди български граждани. "Конституционната промяна изисква една още по-широка подкрепа от капацитета на коалицията, поради което трябва да има сериозна убеденост в цялото Народно събрание и да има едно силно единение по темата", каза още Лингорски. Темата ще бъде обсъдена и на предстоящия тази седмица Съвет на тройната коалиция.
Дотук с информацията. Винаги съм бил на мнение, че достойната гражданска позиция е ДА гласуваш. Това, разбира се, си е моя позиция и не ангажирам никого с нея. Наскоро се опитах да си направя едно непредствавително проучване сред млади хора, от типа “лаф на маса”, когато българинът се отпуска и говори откровено. Хора, които са отказвали да гласуват на предишни избори, сега твърдо са решили да дадат своя вот. Говоря ви за хора, непартийно обвързани. Има и такива. Но, като че ли по-малко се вълнуват от това дали изборите ще са “две в едно”, отколкото за кого да гласуват. Защото дори и да се появят алтернативи на досегашните управления, които по един или по друх начин не са били особено успешни, около алтернативата винаги се прикачва по някой друг, до болка познат, организъм. В биологията, мисля, че се наричат “паразити”, народът ги е нарекъл “от слънчогледовата партия”. Всъщност, тези млади хора, които бяха наричани “поколение хикс”, “поколение игрек” и т.н. Искат група от хора, които да им обяснят как ще направят България привлекателно място за живот. Но “как” да звучи реално. А не с издишащи обещания за 800 дни, няколко години... Нека да не се обвързваме със срокове, а с изпълними идеи. Пък били те и за “поколението зет”.
Така че, колко в едно ще са изборите, няма значение господа и дами минали, настоящи и бъдещи управляващи. Въпросът е да убедите хората, че има смисъл да гласуват. Но не твърдия електорат, който може да ходи до урните и зиме, и лете, а тези, за които това е ненужно усилие. Защото утре, тези хора може да гласуват за европейски парламент, но в друга държава.

p.s. Снимка: "Дневник"

Бойко Борисов - Строителят на нова България

2009-02-05T13:45:00.002+02:00

Мине, не мине някой друг ден, и неформалният лидер на ГЕРБ, Бойко Борисов, влезе в националните медии с някое скандално изказване. Тъй като словесните престрелки със Сергей Станишев, с Ахмед Доган и с др. управляващи, малко позагубиха своят чар и харизма, сега Генералът започна да стреля по цели групи от хора и прослойки на нашето декмократично и, донякъде, толерантно общество. Цитирам национални всекидневници:

Според Борисов най-големият проблем на България е лошият човешки материал.

"Това е основата на населението в момента – 1 милион цигани, 700-800 хиляди турци, 2 милиона и половина пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ", обясни кметът.

Борисов разясни, че пенсионерите "гласуват с цялата си глупост".

„И вие – милион и половина, дето избегахте... Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям. Лесно е да се каже: "На тебе разчитаме". Ако така ще разчитаме, значи след 1 година ще се издъня и аз". Така описа електоралната ситуация Борисов.

Всякак са ни наричали нас: и електорални единици, и гласоподаватели, и простолюдие, и рая, навремето, само не знаех, че съм материал. Ако съм генетичен, такъв, някакси гордо звучи, ама човешки да чуя... Създава се усещането, че България е къща, а ние сме тухлите, които я изграждат. В което нямаше да има нищо лошо, само че ако трябваше да определям страната ни, по бих я оприличил на панелка, в затънтен столичен квартал, в който даже и асфалтова настилка няма. Пък каквато ти сградата, такъв ти и материала.

А с такива изказвания, г-н Борисов, моите уважения, но избори не се печелят. Камо ли материал. Защото пенсионерите, които са решили да гласуват за вас, ще решат, че го правят “с цялата си глупост” и ще се откажат. А циганите и турците, даже и не подлежат на коментар, след като слагате всички в общия казан и човек си мисли, че ако имате клечка, веднага ще драснете кладата под казана. Така избори не се печелят, освен ако не се цели смяна на режима. Пък вие сам казате, че “толкова мразите комунистите”, значи друг ще да е режимът.

Оттук следват коментари и анализи. Противоречиви, както винаги. Че това е истина, че това е обида, проява на ксенофобия... Да, има и известна доза истина в думите на Бойко Борисов. Но само донякъде. Очевидно, той е забравил, обаче, че живее в България, където хората помнят повече и от слонове, особено лошото. И трудно ще влезеш в Парламента, ако не разчиташ на т.нар. “лош човешки материал”. Още по-трудно ще се представяш за Спасител на нацията.

Любими реклами. Част 1

2009-02-04T19:40:00.002+02:00

Реших да качвам в блога и любимите си реклами. Не заради друго - забравям ги :)

Страсбург: Музеят на шоколада

2009-02-01T10:33:00.014+02:00

Най-сетне се наканих да пусна и останалите снимки от Страсбург. Музеят на шоколада се намира някъде в южната част на града, в нещо като индустриална зона. Входът за него е 8 евро, аз минах с журналистическата си карта. Отпред са "пръснати" стари машини, с които навремето са приготвяли шоколад.

След като влезете вътре и изгледате един кратък филм за шоколада, в който той разказва за себе си, започва и същинската обиколка на музея. Не се задълбочавах чак толкова в неговата история, вие и сами можете да си я разберете. Малко са стряскащи куклите, които се движат и "говорят", но е интересно:

В самия музей е показана цялата история и настояще на шоколада: от машините, произвеждащи го, до кухните и различните му аромати, които можете да усетите. През цялото време върви и аудиозапис, за щастие - на английски.

След обиколката, можете да изпиете и по "едно" в кафенето на музея. Аз лично пробвах шоколадова бира, която не ви я препоръчвам, по-гадно нещо не помня да съм пил. Горещият шоколад е хубав, макар и натурален (горчив). Чашката, в която го сипват, кърти. Порцеланова, а е направена все едно е смачкана пластмасова. Отделно, можете и да си купите нещо от магазинчето: освен традиционните шоколадови бонбони, шоколади, ликьори и т.н. и шоколадови сапуни или шампоани. Не е евтино, но парите си заслужават. На нас ни опаковаха подарък - бонбони.

За словашките ми фенове

2009-01-28T20:37:00.003+02:00

V súvislosti s plynovou krízou avizovala naša vláda minulý týždeň zámer spustiť blok reaktora V1 v Jaslovských Bohuniach. To vyvolalo vlnu diskusie, keďže by sa tým porušili prístupové zmluvy našej krajiny s európskou úniou. Okrem toho sa mnohí energetici zhodli v tom, že situácia na Slovensku nie je tak vážna, aby si tento krok vyžadovala. Podobnému problému teraz čelí Bulharsko, ktoré plynovú krízu pociťuje silnejšie. Uvažuje sa o spustení jadrovej elektrárne v Kozloduji.
Zdá sa však, že Bulhari sa pre takéto prípady v prístupovej zmluve poistili. Včera sa v Sofii dokonca uskutočnila demonštrácia za opätovné spustenie elektrárne. Nám sa dnes podarilo spojiť s naším spolupracovníkom z Bulharského rádia Shumen, ktorý nám situáciu priblížil.

А ето и какво казва Google Translate:

Във връзка с газовата криза, правителството даде предизвестие за намерението ни да тече последната седмица блок реактор V1 Jaslovské Bohun. Това предизвика вълна от обсъждане, тъй като то ще бъдат нарушени от нашата страна на договори за присъединяване с Европейския съюз. В допълнение, много energetici се съгласиха, че ситуацията в Словакия не е толкова сериозен, че да изискват тази стъпка. Подобен проблем сега изправена България, газовата криза се чувстват силни. Тя трябва да започне ядрената електроцентрала в Козлодуй.
Въпреки това, изглежда, че българите за такива случаи в Договора за присъединяване застраховани. Вчера беше дори проведе в София демонстрация за възобновяване завода. Сега сме в състояние да се свържете с нашите колеги от българските радио Шумен, които ще подхожда на ситуацията.

Интервюто е на словашката телевизия "Наша".

Общонационален протест на 14.01

2009-01-09T12:39:00.005+02:00

От около месец в Интернет, по различни форуми и блогове, вървят призиви за национален протест срещу управляващите на 14.01. Няма да изброявам мотивите, част от тях можете да видите в клипа, по-долу. Пожелавам успех на протестиращите, аз няма как да се включа, просто не смятам за коректно от моя страна да изразявам пристрастие. 97-а щях да участвам. Бях дете още, но баща ми търси пари назаем за да ходим да мятаме павета по Народното събрание. Не намери пари, щото бяха кът тогава.
Днес, в случая - другата седмица, ще видим какво ще се получи. Дано не се стигне до изпълнение на призивът в някои сайтове "да се лее кръв". А дали ще има ефект, съмнявам се. Не заради силата на един протест, в България, сегашните управляващи не им обръщат особено внимание. Някакси, оперирани са от срам. Някакси, показват колко им дреме със следващия гаф, който правят, и със следващия, и със следващия... Показват го със "седенките", със непукизма, с който реагират на обвинения, с отговорите тип "а вие, вашите негри що ги биете", с непоемането на политическа отговорност...
Днес разговарях с един от организаторите/популяризаторите на протеста - Румен Спространов (от http://darikfinance.bg/). Не целят бунтове, леене на кръв и др. подобни, наподобяващи 97-а дейности. Искат да бъдат чути и видяни. Ясно им е, че няма да свалят правителството, просто искат да покажат, че им е писнало. Твърди, че зад протеста не стои политическа партия или организация. Самият протест ще е на 14.01, в 11 ч., пред Парламента. Студентските организации се събират в 10 ч., пред зала "Христо Ботев", в Студентски град.
Ето и клипа:

Томбул Джамия - монумент на интеркултурния диалог

2009-01-04T14:13:00.006+02:00

С малко закъснение, но качвам материала на Радио Шумен, който получи специалната награда за материал, отразяващ интеркултурния диалог на 10-ия конкурс "Робер Шуман".

p.s. 1. Извинявам се за аматьорския клип, но за първи път правя такъв.
2. Снимките са от Интернет, използвал съм повече от 20-ина различни сайта. Който претендира за авторски права - да ги е сложил на снимката си.

"Да зарадваме депутатите за празниците"

2008-12-22T14:12:00.002+02:00

Кампанията я видях в сайта на Богомил Шопов . Хареса ми, пуснах картичка, оставям и тук, за да можете и вие да се включите:

40 вдъхновяващи речи в 2 мин.

2008-12-19T15:27:00.001+02:00

Честита ми награда!

2008-12-16T21:42:00.006+02:00

Не, че се хваля... Абе, хваля се. Радио Шумен спечели специалната награда за материал за интеркултурния диалог на 10-ия конкурс на Представителството на ЕК за България - "Робер Шуман". Фийчърът, с който спечелихме призa е мое дело. Както и казах, много ми е специална таз награда, защото това е първия конкурс, на който участвам, респективно - и първата награда. Пък то е като първата целувка, ще я помниш цял живот и ще я сравняваш с всички останали.

Айде, честито :)

Днес: 15 декември

2008-12-15T17:23:00.004+02:00

По стара българска традиция, празниците се отбелязват няколко дни преди настъпването им и, обикновено, няколко дни след завършването им. Поне в моя роден край е така. Този път, обаче, примерът е от пловдивско.

"Пътна полиция" е задържала 64-годишна жена от с. Цалапица, която шофирала колата си в нетрезво състояние на автомагистрала "Тракия". При проверка с дрегер, апаратът отчел 1,51 промила алкохол в кръвта на бабата. Въпреки почерпката, жената се качила зад волана на Форд-а си и потеглила. По време на проверката тя обяснила на униформените, че не е пила алкохол, преди да потегли с автомобила си.

Ха, пък после казват, че на младите кръвта им кипяла като младо вино. Явно днес модата е друга. Но ние не сме нация от пияници и се занимаваме и със сериозни теми.

И на 15-ти декември, политиката и политиканстването ни заляха като евтино олио – супермаркет.

“Ще свалим БСП и ДПС от власт”, подчерта Мартин Димитров, който събра най-много гласове на вътрешнопартийните избори в СДС.

Това звучи мотивиращо за вашите съратници, г-н Димитров, но интересното е, че не се ангажирате с дата. Или поне година. Защото с този наплив от членове, засега изгледите не са розови. Според публикации в интернет, последователите на синята идея в Шумен били 50... Тук водещият замълчава или поне сменя темата.

Но, докато някои правят избори по американски, други обират суперлативи от книгите си.

"Винаги съм му стискала палци. Той е човекът, който заслужава това", казва в интервю за национален ежедневник приятелката на премиера Елена Йончева.

Журналистката казва, че е прочела книгата на Станишев “Защото сме социалисти”.

"Това е наистина той. Написал е нещата, които споделя и пред приятели. Там няма никакъв висок патос и партийна риторика, това са думи, които трябва да присъстват по-често в политиката, този човешки диалог за нормалните неща от живота", казва тя.

Е, аз не съм я чел, защото не съм социален тип, пък какво остава за социалист. Но чакам на пазара и други произведения: “Защото не сме етническа партия”; “Защото знаем какво са 800 дни”; “Защото не сме социалисти”; “Защото не сме социалисти 2” (с лилави корици” и “Защото сами си правим избори и си ходим на тях”. Авторите са други, разбира се, мисля, че и сами ще се досетите кои са.

Но докато у нас любовта към управляващата класа се споделя, обикновено, с протести, в други култури я засвидетелстват по различен начин. Приказката “По дрехите посрещат...”, в арабските страни е преиначена.

Журналистът, който замери американския президент Джордж Буш с обувките си, работи в телевизия "Ал Багдадия" и се казва Мутандар ал Зейди, съобщиха световните медии. Припомняме, че репортерът скочи от стола си точно, когато Буш завършваше прощалната си пресконференция в Багдад, хвърли обувките си и извика на арабски:

"Това е целувка за сбогом, куче!".

За сведение, обувките са били 43-ти номер. А като си представя, че днес Джордж Буш е в Афганистан, на изненадваща визита. Какви ли летящи предмети го очакват там... Традициите не са това, което бяха. Едно време с яйца и домати се изразяваше народната обич, а сега хората преминали на лека промишленост.

Веднага след инцидента, на конференцията на ООН за климатичните промени плъзнаха и вицовете.

Посланикът на Франция Брис Лалонд спретна поредната шега с бъдещия бивш американски президент Джордж Буш:

"Към Белия се приближава човек и казва на охраната, че иска да се види с Буш. Бодигардът му отговаря, че този президент вече не живее тук. На следващия ден същият човек отново пристига пред Белия дом със същата молба. Охраната отново отговоря, че Буш вече не живее в Белия дом. Когато и на четвъртия ден се повтаря същото, полицаят видимо раздразнен му казва: "Колко пъти да ви кажа, че него вече го няма тук?". Човекът отговорил: "Зная, зная, но ми е толкова приятно да го чувам отново и отново!".

Ахмед - Мъртвият терорист

2008-12-11T11:27:00.001+02:00

Честит 8-ми декември!

2008-12-08T13:10:00.005+02:00

Хайде да се веселим, докато сме млади

След радостната младост

След отегчителната старост

Ще ни притежава пръстта

И ако сте от мнозинството, което сега се въпросително се почесва по темето, няма да ви държа в неведение и ще ви издам: това е началото на студентския химн “Гаудеамус игитур”. Винаги съм си мислел, че ако той се пееше от няколко засукани студенти, с различни полове, в зависимост от предпочитанията и в различен аранжимент, щеше да е по-достъпен за по масовата аудитория, но това е друга тема.
Всъщност, днешният студенточовек едва ли обръща кой знае какво внимание, точно на този ден, на химна. Или поне не на студенстския. Днес учащият се има друга работа – да се трансформира.
Как биха протекли тези метаморфози в един средностатистически ден на един средностатистически студент?
Ранно ставане, към 10 ч., с виковете на съседа по легло, стая или етаж. Едната възможност е виковете да са радостни, с голяма доза еуфория – все пак празник е днес. Другият вариант е пак да няма топла вода и измъченото студенстко тяло да е установило това, заставайки под душа. Възможна е и компилация.
Следва мъчителното пиене на сутрешно кафе, гонейки спомените от предишната вечер и бавно преминавайки в активно състояние, след топло рестартиране на системата. Някоя заблудена душа ще попита: “Какви лекции ще имаме днес?”, с което ще си навлече истеричен смях и саркастични коментари пред останалите съседи.
Лека, полека нещата отиват към бърз обяд, който е съсредоточен в довършване на количествата от колета – помощи изпратен от от Роднинската служба за взаимопомощ на студентите. Е, някой ще се опита да се отскубне от кайсивото изкушение на дядото на Мартин от 3-ия етаж, някой и наистина ще успее, прилагайки силни аргументи.
Така или иначе, следобедът е изпълнен с приготовления.
За представителите на нежния студенски пол те са физически – дрехи, прическа, грим, докато техните опоненти залагат на психологическите: колко, коя, къде и колко. Интерпретациите оставям на вас. Иначе, вечерта за всички протича различно, само сутрините си приличат. Но студенският празник носи магия, различна от ежедневието на студента. Най-малкото, защото съществува илюзията за нещо по-различно. Най-малкото, защото на този ден студентът ще се почувства по-близко до Валхала, ако приемата тази метафора: където празненството не свършва и продължава цяла вечност. Разликата е, че за студентът купонът свършва, рано или късно, а и на другия ден има лекции.
Но, така или иначе, днешният учащ вече се е доближил до понятието свръхчовек.
За Ницше, това понятие означава да преодолееш дълбоката погрешност на съвременния свят, на морала, културата и самия човек и по този начин да възвестиш триумфа на живота в неговите непосредствени инстинкти и влечения.
Макар и с по-прости думи и действия, българският студент вече достига понятието свръхчовек. Искате примери ли:
От ранна възраст този индивид придобива специализирани умения: шпакловане, фугиране, лепене/разлепяне на тапети, поправка на електрически уреди и ВиК инсталации, готвене с минимални количества, необходими за ястието, асортименти и други важни, социални умения. Студентът придобива още способността да се изкъпе със студена вода при минусови температури, да издържи 3 дена само на алкохол и цигари, тук – таме и някоя ядка, както и 5 дена без вода. Научава се да си мие зъбите и със степчето, останало от предната вечер.
Придобива и социални умения: с лекота може да пие до 5 сутринта, а час по-късно да вземе изпит, и то с нелоша оценка. Социализира се лесно в обществото, придобива способността да общува непринудено с много, непознати хора в малки пространства (разбирай – стая в общежитията по време на купон). Лесно съжителства дори и с нелицеприятни представители на животинския свят: хлебарки, мишки и др. Развива и умения на манипулатор: може да разтяга локуми по време на устен изпит, да не каже нищо по темата, а накрая да получи хубава оценка.
И ако това не е свръхчовек – здраве му кажете.
Но, размишленията не са за ден като този, затова ще добавя само: “Човек и добре да живее, завършва университета все някой ден”. Наздраве! Маестро – музика!

Страсбург: Петит Франс

2008-11-30T14:22:00.003+02:00

Петит Франс или Малката Франция е, може би, най-страхотното място в Страсбург. В този квартал наистина може да се усети магията на града. От малките уютни кафенета, до спретнатите ресторанти, китните паркове и плуващите лебеди в Ил, каналът на Рейн, който минава през града.

Две неща трябва НЕПРЕМЕННО да направите в Петит Франс: да се разходите с корабче по реката и да опитате един от местните специалитети - la choucroute. С чаша елзаска бира или кианти, по ваш избор.

Страсбург: Катедралата

2008-11-30T13:58:00.011+02:00

Страсбург - това име, като че ли повече се споменава в България с леко негативен акцент, заради Европейския съд на човешките права, в който съдят страната ни... абе, честичко. Иначе, френският град се намира в провинция Елзас/Алзас, на около 5 км. от германската граница. Самият град е бил и немска територия и всъщност, това ясно си личи от немската архитектура, кухня, табелите на немски език...

"Страсбургската катедрала е шедьовър на готическия стил. Била е построена само с една кула, защото имайки предвид песъчливата, влажна почва в района, архитектите на онова време са изчислили, че втора кула ще срути цялата конструкция."

Самата катедрала е величествена. Толкова е висока, че когато я погледнеш, имаш чувството, че кулата й опира в облаците. Трудно се хваща цялата на снимка.

Белослава

2008-11-28T22:11:00.005+02:00

Невероятна! Очарователна! Магнетична! Вълшебна! Може би тези думи са подходящи за Белослава. Особено след концерта й в Ирландския бар в Шумен, в четвъртък вечер. Противно на очакванията ми, бившият пъб е пълен. Белослава закъснява малко, но това само "настървява публиката". Музиката й е успокояваща, любовна, романтична, танцувална, лежерна... Всъщност, за всеки тя е различна, зависи от индивидуалното настроение на всеки и от неговата перцепция. Излиза 4 или 5 пъти на бис. Накара, иначе малко консервативната шуменска публика, да танцува. А това не е лесно - виждал съм. Обърна внимание на всеки, който искаше внимание. Държеше се така, както се държи и пред камера - мила, чаровна, усмихната, учтива - звезда, която не се държи като "звездалинка". Минути след концерта, макар и изморена, намира време и за интервю:

- Феновете, а и журналистите, обичат да лепят етикети. Ти си "бялата негърка", "ходещо очарование", "нежен полъх"... Колкото и да е трудно човек сам да определи себе си, как би се нарекла в едно словосъчетание или едно изречение?

- Всъщност, медиите през всички тези години, в които аз имам нещо да споделя с масите, страшно много ме пазят и наистина много мили неща казват за мен, които, аз отстрани погледнато - по-лесно възприемам. Но от своя гледна точка, не мога да бъда толкова мила към себе си, защото... Не знам дали, защото съм зодия Рак и съм много критична, дълбока и някак си все нещо не ми е точно. Мисля, че целия път, който до момента вървя е пълен с адски много откровения, от текстовете ми, до музиката ми, с музикантите, на които адски много държа, до сцените, клубовете, било то по-малки, по-големи и още по-големи сцени и всичко е много лично и откровено. И то е споделено. Така че, много вярвам, че всички досега казани думи за мен са истина. Защото аз, до голяма степен, пък съм истинна към хората, с които съм ги споделила.

- Заговори за сцената. На какви сцени обича да пее Белослава?

- Признавам, че клубовете са ми най-голямата ми страст, защото преди точно 10 г. се качих в "Суингинг Хол", още бях студент в Консерваторията, 2-ри курс, собственикът на "Суинг"-а, Гальо, един човек, на който много дължа аз и много други музиканти, ми даде вечери, в които да пея на малката сцена там. Той ме запозна с Живко Петров, на който аз бях до тогава страхотен фен и ходех да го слушам. Първо пред 5, после пред 10, пред 15, 20, 200 и и стана така, че последните ми три концерта, коледни в Народния театър, не събираха достатъчното хора, които искаха да чуят музиката. Тази година, заради това решихме да не е коледен концерт, четвъртият подред в Народния, защото там местата са по-малко, отколкото хора биха искали да дойдат. И решихме да бъде във зала "Универсиада" и да опитам да се срещна с повечето от тях, тоест съвсем естествено беше, през последните 10 г., пътят, който ме срещаше с хората, ги увеличаваше и тях, и желанието ми те да бъдат повече. Така че, не мога да си избера. Понякога на голяма сцена, хората са заразени от всеобщата еуфория и не са толкова лично настроени към контакта с теб самия. Понякога пред двама души, в малък клуб, е много по-грандиозно като адреналин и усещане , защото да грабнеш двама души е много по-трудно, отколкото 2000. Съвсем естествено нещата се развиват, че колкото повече - толкова по-добре, защото мисията си заслужава.

- Соул, джаз, нещо по средата... Аз ли греша или ти си пяла и трип-хоп?

- Да. Предимно това ми е в сърцето. Много ми харесва и трип-хоп, и ейсид джаз. Дори най-новият ми сингъл, който ще излезе сега, в по-голямата си част от времето в него не рапирам, но е речитатив и е до голяма степен свързан с трип-хопа и с ейсид-джаза отколкото с напевния модел, който е присъщ за повечето от нас, за мен самата, обаче имам огромно желание понякога да изповядвам някаква идея и тя не става с пеене, тя става с думи, думи, думи... И написах един безумен текст, който трябваше да изговоря, изговоря, изговоря... И сингълът, който ще излезе съвсем скоро, след две седмици, се казва "Празен поглед" и е една ответност на нашата действителност и...

- Нещо хейтърско, малко в стил "Спенс"...

- Елегантно осмиване на публиката със силикон, и устни, и коли, които по-скоро за мен са празни отвътре, но пълни отвън и без нищо да намеквам, просто искам да споделя идеята си, че светът и красотата е в душата, а не където и да е било другаде и там, някакси нареждам, нареждам, нареждам... Срам, не срам, реших, че и аз ще мога. Дори на български е адски трудно, но ще го чуеш и ще го чуят и слушателите и мисля, че ще прецениш за себе си дали.... Тя истината е важна, а не начинът, по който е поднесена.

- Ти правеше страхотни комбинации с хип-хоп. Мислила ли си за някакво друго смесване на стилове

- Хич не обичам смесването на стилове. Правили сме и с оперни певци версии на "Верди", които са джазирани. Аз съм минималист и ми е много трудно да ги възприема. Дори да е изпълнено от най-добрите, забелязвам, че стилът е много личен избор. Сега в новия албум на "Ъпсурт" имаме една страхотна песен и си избирам стила на рапа, трип-хопа и ейсид-джаза да бъдат водещи. Иначе, другите стилове са за ценители и може би, аз не съм съвсем от тях.

- Заговори сама за третия си студиен албум. Ще ни разкриеш ли малко повече тайни около него? Ще има ли гост - участници в него?

- Засега, гостът - участник е Любо от "Те", с който направихме дует преди....

- Който вече е без "Те"...

- Който вече е без "Те", но, за съжаление, Любо от "Те" е Любо от "Те". Любо е жесток човек и страхотен певец и музикант и ние направихме преди две години, с него, песен, която за първи път, като премиера, изпълнихме на коледния ми концерт в Народния, по-миналата година. Но той е чакал своето време и сега ще бъде записан в албума, защото не мога да му простя, той просто е убийствен певец. Ще има и други гост - музиканти, но тъй като не знам кой от тях какво ще остави, а ние много импровизираме до последно, не мога да бъда конкретна.
На 14 февруари, в Деня на влюбените, съвсем умишлено, заради масата от хора, които са мои последователи, на идеята ми и аз - техен. Реших да е в този ден, на концерта, който ще направим в зала "Универсиада" в София, това ще е и премиерата на новия албум. Мисля, че до тогава ще бъда точна, кратка и ясна, така че от февруари всеки ще може да чуе за какво си говорим в момента, всъщност.

- Ти самата казваш, че любовта е твоето вдъхновение, крепителна сила, едва ли не... Но много музиканти твърдят, че болката, разочарованието носят истинската музика. Какво разочарова Белослава?

- Според мен, любовта сама по себе си е страхотна болка. Това отново продължава идеята на любовта. Разочароват ме предателствата на хора, в които страшно много съм вярвала и които след време поемат своя път, а аз продължавам с техния и не се събираме и аз не мога да променя никого и не бих искала, защото хората се променят и не всеки път се променяме в една посока. И трябва да прощаваме на хората, които обичаме, защото те до един момент могат да са те вдъхновявали, да са те обичали, да са били твоя подкрепа, после може да не са, но все пак етапът, който сте извървели е довел до следващия твой.

- Белослава е в мечтите на много мъже, присъства и в завистта на много жени. Издай ни тайната, как успяваш да си толкова красива, атрактивна, чаровна...

- Само искам да кажа, че повечето ми фенове са жени, което много ме ласкае, защото жените са по-критично една към друга и по друг начин си подават вибрациите. Обаче, според мен тайната е в това, че аз до себе си имам един мъж от 12 г., който е и мой съпруг, и баща на дъщеря ми, Божидара, Евгени, който, не знам по какъв начин, с каква лекота и без никаква конкретна намеса изисквана от мен, ми е достатъчен като за целия свят. Може би и в трудни, и в добри периоди, съм се замисляла, че просто има химия, която не подлежи на обяснение и това, което ме прави щастлива е, че хората, които са до мен са верни и са от много години и аз съм до тях... Както и с Живко Петров, с който вече 10 г. работя. Не знам... Пътят е много личен и е много важно да посрещаш знаците на съдбата и интуицията, която всеки човек има, трябва да я послушаш. Аз много вярвам на своята интуиция. Това важи и за мен, и за другите и за целия свят, май.

Мариян ИВАНОВ

------------------------------

Интервюто: в "Щура събота" на Радио Шумен
(между 15 и 18 ч., на 29.11.2008 г.)

Есен 2008: Котел и Жеравна

2008-10-20T13:59:00.031+03:00

С Пламена решихме да отскочим за няколко дни до Жеравна. Ако си без кола е малко трудно, тъй като транспорта не е много удобен. Хванахме автобус до Котел, оттам с друг - до Жеравна. Котел не ми допадна много, очаквах някаква възрожденска атмосфера, пък не намерих такава. 2 часа търсихме улицата на занаятите, ама табелите ли бяха грешно поставени, ние ли грешно ги четохме, такава улица не намерихме. Ето, все пак и малко снимки от Котел:

Пристигнахме в Жеравна към обяд. Колеги ме бяха предупредили, че там има къщи - фантоми. Без течаща вода, без парно и с други подобни "екстри". Ние ще отседнем за два дни в "Юнашки глави". Не сме чували нищо за къщата, но - риск печели, риск патки пасе. Всъщност, "Юнашките глави" се оказа страшно попадение. Къщата е дървена, стара, не както други в селото, направени за да изглеждат стари. Стаята е с голяма баня, разбрахме, че в други едва се обръщаш, докато се къпеш.

Обядвахме в една от малкото механи в селото - "Старча". Мненията ни се смениха за два дни. Кухнята е разкошна, но в менюто, първия ден, нямаше цени. Това ни наведе на мисълта, че ти дърпат чертата както си преценят. Иначе, шкембе чорбата им е невероятна. Хапнахме и някакъв мезелък - "шкембе със смилянски боб в керемида". Разкошна работа:

Жеравна е много спокойно място. Човек има чувството, че тук времето е спряло отдавна, а единствените опровержения за това са малкото коли и цифровата телевизия. Хората са учтиви и възпитани, някак си не по задължение. Подозирам, че това е техният "лайфстайл".

Вечеряхме в механата на "Юнашки глави". Леля Зорка, майка на собственика, и още една баба държат механата. Разтропани жени, бързо работят, с усмивка посрещат и изпращат гости. Казват, че не се нуждаят от рекламни табели, защото на тях рекламата им я правят доволните гости. Прави са, ние също останахме доволни. Вечеря за двама: домашна туршия (прясно втасала), млечна салата (специалитетът - лапад, овче кисело мляко, чесън, орехи...), едно юзче домашна ракия, шишчета, пържоли, пържени картофи, еленско филе и две кани домашно червено вино... Мултиоргазъм за чревоугодниците. Всичко това - за няма и 70 лв.
На другия ден ще гледаме и малко природа. Препоръчват ни да се качим по екопътеката, над селото, а от билото - да видим Котел отгоре. Предупреждават ни, че много са се отказвали, не стигат до върха. Около 1 час е преходът, но си заслужава:

След голямото вървене, имахме сили само да хапнем по едно шкембе и да се проснем на леглото. Вечеря в механата на къщата, с най-невероятният миш-маш и сирене по шопски. Но, освен всички тези вкусотии, пропуснах да спомена закуската: палачинки с домашен конфитюр от праскови, мекици и гъсто като шуменска мъгла овче сирене.
На раздяла обещаваме, че пак ще се върнем. Заслужава си!!!